Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРИ МОСТА

 

 

На перваза на стария мост
те очаквам да дойдеш отново.
Аз стоя под големите облаци.
Търся пак твоя поглед дълбок.

 

Ето, тъмните, нежни очи
в здрачината отново ме милват,
твоят глас пак до мене звучи.
Говори, говори, говори ми!

 

Аз притискам ръцете ти плахо
и докосва ме твойта коса...
Под дърветата ний сме сами
и врабчета ни гледат от жиците.

 

Твойто шалче до дънера падна.
Аз посегнах, във миг, да го взема.
Уви - нищо... Аз сам съм... И тебе те няма!
То било - само спомен... във здрача.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]