ПРИ МОСТА

На перваза на стария мост
те очаквам да дойдеш отново.
Аз стоя под големите облаци.
Търся пак твоя поглед дълбок.

Ето, тъмните, нежни очи
в здрачината отново ме милват,
твоят глас пак до мене звучи.
Говори, говори, говори ми!

Аз притискам ръцете ти плахо
и докосва ме твойта коса...
Под дърветата ний сме сами
и врабчета ни гледат от жиците.

Твойто шалче до дънера падна.
Аз посегнах, във миг, да го взема.
Уви - нищо... Аз сам съм... И тебе те няма!
То било - само спомен... във здрача.

върни се | съдържание | продължи