САНТИМЕНТАЛНО
СТИХОТВОРЕНИЕ

Всяка сутрин над къщята
слънцето се изкатерва.
Всяка есен пожълтяват
остарелите дървета.

От години никой в двора
ни не е чукал на вратите.
Днес едничките му жители
са дърветата и котките.

Няма ли да дойдеш никога,
да надникнеш през прозореца,
тихичко да се усмихнеш,
да ми кимнеш със ръка?

Няма ли да ме попиташ
вече никога загрижено,
за какво съм тъй нерадостен
и защо съм мълчалив?

Няма ли да тръгнем привечер
по здрачените поляни,
да лежим върху тревата,
тихо пак да си приказваме?

Никога ли във реката
няма да се къпем двамата,
крадешком да те помилвам
пак по мокрите ръце?

Никога ли няма вече
да погледнеш във очите ми
и на мойте смешни стихове
весело да се усмихнеш?

върни се | съдържание | продължи