НА ЪГЪЛА

Стоим на ъгъла на тая малка улица,
където лампите блестят в огромни локви
и вятърът - от дъното изскочил - брули
и хората, и ледените покриви.

Стоим на ъгъла на тая кална улица,
където хората блуждаят във мълчание
под жълтите очи на вечерните здания,
със плаща лек на плахата мъгла забулени.

И ръкомахаме, и викаме, и спорим.
И в спора си не сме и забелязали
човека свит и със ръцете в пазвите,
и със лицето ледено и морно -

кога е спрял на ъгъла... Престанахме.
И ето - сивият човек стои пред нас
и с уморен, и със отпаднал глас
се моли - няма хляб... пари...
И свива се в мълчание.

Не знам. Но тоя бледен, вледенен човек!
И колко ний тогава се забъркахме...
Уви! - напразно всички джобове пребъркахме.
О, унизен отмина той във вечерта - далеч...

Стоим на ъгъла на тая кална улица.
Мълчим, забравили и Хегеля, и Канта...
И вятърът - от дъното изскочил - брули
и хората, и вечерните здания.

върни се | съдържание | продължи