***

Небето е студено и прозрачно,
луната осветява хоризонта.
Снегът блести зелено и във здрача
се очертават сребърните клони.

В прозорците на къщите безмълвно
луната се оглежда вкаменена.
Комините са жълти и измръзнали
и портите - зловещо позлатени.

Еднички живи, зайчетата тихо
дохождат до оградата, подскачайки.
Те мърдат непрекъснато ушите си
и се изгубват ненадейно в здрача.

И много късно, в полунощ навярно,
едно овчарско куче се показва.
То тича дълго по снега и лае
срещу луната в синята мъгла.

На края окончателно измръзнала,
луната пак успява да залезне,
а зайчето и кучето изчезнали -
и ето вече бавно се разсъмва.

върни се | съдържание | продължи