Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Небето е студено и прозрачно,
луната осветява хоризонта.
Снегът блести зелено и във здрача
се очертават сребърните клони.

 

В прозорците на къщите безмълвно
луната се оглежда вкаменена.
Комините са жълти и измръзнали
и портите - зловещо позлатени.

 

Еднички живи, зайчетата тихо
дохождат до ограта, подскачайки.
Те мърдат непрекъснато ушите си
и се изгубват ненадейно в здрача.

 

И много късно, в полунощ навярно,
едно овчарско куче се показва.
То тича дълго по снега и лае
срещу луната в синята мъгла.

 

На края окончателно измръзнала,
луната пак успява да залезне,
а зайчето и кучето изчезнали -
и ето вече бавно се разсъмва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]