ОТДАЛЕЧЕ
Ти ще дойдеш веднъж във далечното,
тихо предградие.
По старите камъни кротко ще се плъзгат
самотни каруци.
Ще се стъмва полека над белите къщи. И в здрача
ще свети под залеза сребърна старата кръчма.
Ти ще влезнеш замислено, ще седнеш до тезгяха
във ъгъла.
Ще погледнеш прозореца стар и през него -
златните
стрехи. Ще помилваш дланта ми безмълвно,
със ръка ще погалиш косите ми.
А момичета в здрача отвън ще вървят
по безшумните улици.
Аз няма да изляза от кръчмата никога...
Тук мечтая и тук пища стихове...
Нека градът гърми от бунтове... Не вярвам
за нищо във никого.
Безполезен поет ли съм? - Все едно. Аз не искам
ни лаври, ни критики.
Аз съм само пияница - в кръчмата ще умра
от пиянство навярно...
- Радваш ли се ти? С мен е свършено... Страдаш
ли ти?...
Привечер, привечер - здрачът и златните
стрехи, и слънцето...
Кръчмарят палеше лампата кротко,
над твоето рамо, над твоето рамо...
- Дай ми ръцете си тихо... Твоите тъмни,
далечни ръце.
върни се | съдържание | продължи
|