ОТДАЛЕЧЕ

Ти ще дойдеш веднъж във далечното,
                                                            тихо предградие.
По старите камъни кротко ще се плъзгат
                                                            самотни каруци.
Ще се стъмва полека над белите къщи. И в здрача
ще свети под залеза сребърна старата кръчма.

Ти ще влезнеш замислено, ще седнеш до тезгяха
                                                                          във ъгъла.
Ще погледнеш прозореца стар и през него -
                                                                      златните
    стрехи. Ще помилваш дланта ми безмълвно,
                                        със ръка ще погалиш косите ми.
А момичета в здрача отвън ще вървят
                                        по безшумните улици.

Аз няма да изляза от кръчмата никога...
                              Тук мечтая и тук пища стихове...
Нека градът гърми от бунтове... Не вярвам
                                                                      за нищо във никого.

Безполезен поет ли съм? - Все едно. Аз не искам
                                                                      ни лаври, ни критики.
Аз съм само пияница - в кръчмата ще умра
                                                                      от пиянство навярно...

- Радваш ли се ти? С мен е свършено... Страдаш
                                                                              ли ти?...
Привечер, привечер - здрачът и златните
                                                      стрехи, и слънцето...
Кръчмарят палеше лампата кротко,
                                  над твоето рамо, над твоето рамо...
- Дай ми ръцете си тихо... Твоите тъмни,
                                                                далечни ръце.

върни се | съдържание | продължи