РЕСТОРАНТ

Ех, тоя светъл, шумен ресторант!
Ех, тия чисти, наредени маси!
Да слушаш дивия, гръмлив джазбанд
от ъгъла, да слушаш и - прехласнат
звънливите приятни гласове
на дамите - облечени в прекрасни,
вечерни тоалети. - Ресторант!
Как тая вечер съм попаднал тук?...

Но всичко толкоз ми е чуждо.
Но всичко толкоз много ме отблъсква.
Не мога да понасям тоя смях.
Не мога да понасям тия хора.
Аз другаде израснах и живях.
Познах глада, безсънието, нуждата
и свикнах да живея и се боря
за моя свят - потиснат, обруган,
от крайните квартали, от таваните,
от сутерените задушни на града.

Ех, тоя светъл ресторант!
Ех, тоя див, гръмлив джазбанд!
Безгрижни и доволни господа
напарфюмирани, с колосани яки,
и вие, дами, с скъпоценни накити
ако ви заведа
сега до оня беден, стар квартал,
където раснах, страдах и живях
дали над лепкавата кал
и старите разкъртени огради
ще звънне безгрижният ви смях?

О, може би
в сърцата ви ще трепне радост,
че вий не сте от тез,
които страдат
под ниските пробити покриви...
А може би и ще ви стане тежко -
но само
когато видите изкаляни и мокри
прекрасните си, лъскави обувки...

Ех, тоя светъл, шумен ресторант!
Ех, тая дива песен на джазбанда!...
Не мога повече да бъда тук.
Сърцето ми широко се стреми
към хората - изпити и утрудени.
Сърцето ми тупти, пулсира лудо,
изпълнено с надеждите, с възторга
на тия хора, смукани от нуждата.
А вие, вие, светли господа
от ресторанта, сте ми чужди!

върни се | съдържание | продължи