Стихотворения за синьото момче
1
Било е сън момчето от сребро,
със синята фуражка и пагоните.
Да разговарям със звезди и котки
причината навярно е във рома.
Не съм живял във двор между дървета,
под облаци и залези оранжеви.
За сребърно момче съм взел портрета
на негъра от френски календар.
Бълнувал съм пияни, златни ангели.
Не е валяло, а съм слушал дъжд.
Било е тъмно, а съм виждал залез,
и съм целувал не ръце, а стълбове...
От синьото съм съзерцавал сам
очи воъбражаеми и устни,
и празни чаши, и сълзи, и танц...
Пиян съм бил, разбирам, бил съм луд...
2
Не те очаквам вече... Ти ще тръгнеш ли
със слънцето, което си отива?
Нима отново ще залезнеш ти
без пламъци, без кръв и сълзи?...
Пътувай, угасни във здрача, козирувай на дъжда.
Не те целувам, аз не плача пак, не се усмихвам.
...Въображаем ангел бил си ти - уви!
И ти залязваш.
Но синьото момче не е било.
Момчето от синя шапка и сребро,
с очи на южен танц,
пияното момче, което шепне отдалече: Саша
И тая нощ -
...Ах, старият фенер ме водеше към черквата
под нощен хоризонт.
Кубета от мъгла, кубета от луна и зима.
И аз съм паднал на снега
под две очи,
студени и безмълвни...
Полиция, полиция!
Спасете ме от мойте спомени.
Стражар!
Кажи да стане ден... Но аз ще плача...
Възможно синьото момче да е било.
върни се | съдържание | продължи
|