Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СТАРИЯТ ГРАД

 

 

Ще остарея в тези тихи улици
със прашен калдъръм и лятно слънце.
Познавам се със къщите отдавна -
разкривените, старовремски къщи.

 

Във стаите увехналите скринове
са уморени от смеха на старци,
от монотонно щракане на ключове,
от скърцане на стълби и врати.

 

Цветята ни надничат от прозорците
и кимат на посърналите вишни.
Пиринчените номера на портите,
откакто помня, все са си олющени.

 

Тук вече нищо, нищо не ме радва -
градът е вече много стар, уви.
И бавно избеляват и посърват
от слънцето затънтените улици.

 

Ах, що ли би било да съм в гората!
Там има бряст със сребърна кора.
Луната сваля сенки от дърветата
и цветето, и бухала се смеят.

 

Мечтая за гора от старо време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]