СТАРИЯТ ГРАД

Ще остарея в тези тихи улици
със прашен калдъръм и лятно слънце.
Познавам се със къщите отдавна -
разкривените, старовремски къщи.

Във стаите увехналите скринове
са уморени от смеха на старци,
от монотонно щракане на ключове,
от скърцане на стълби и врати.

Цветята ни надничат от прозорците
и кимат на посърналите вишни.
Пиринчените номера на портите,
откакто помня, все са си олющени.

Тук вече нищо, нищо не ме радва -
градът е вече много стар, уви.
И бавно избеляват и посърват
от слънцето затънтените улици.

Ах, що ли би било да съм в гората!
Там има бряст със сребърна кора.
Луната сваля сенки от дърветата
и цветето, и бухала се смеят.

Мечтая за гора от старо време.

върни се | съдържание | продължи