Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

УТРИН

 

 

В широката, спокойна улица
- във утринта -
когато пролетта
сияе свежа в светлите стъкла,
една притихнала кола
минава.

 

Възправеният млад колар,
огрян от слънцето, юздите
държи спокойно.
Конете, старите коне
безшумно крачат. И над тях
прелитат с неспокоен вик
врабчетата,
и бавно се протягат
на слънцето
измокрените покриви.

 

Шумящият, просторен град.
Колата в слънчевата улица.
Възправеният млад колар,
огрян от златните лъчи.
О, тази пролет! -
В сърцата
как смело влива бодрост и възторг,
в тревожните очи - лазур,
в лицата - млада кръв и свежест.
Блести спокойна пролет над града.

 

Един колар,
усмихнат и разгърден,
застанал твърдо
върху колата - сам
пътува в утринта към слънцето и синьото небе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]