В АТЕЛИЕТО

Зад старите кулиси на театъра,
в една квадратна избеляла стая,
приятелят ми дълго обитаваше
сред статуи от книги и дърво.

Със златни къдри, в тъмното трико,
безшумно той се движеше по сцената,
изглеждаше на принц от детска приказка
във рамките на стария декор.

По цели дни аз дрънках на пианото
или танцувах с нимфи от картон.
На улицата плачеха шарманки.
Мухлясваха дворци и книжни кораби.

А вечер идваше ни Пурсоняк,
с висока стара шапка, с ръкавели.
На неговия смешен реверанс
галерията гръмко ръкопляскаше.

Но ето, в тая нощ, под черен хоризонт
внезапно чухме грохот от оръдия -
изпадаха изкуствените къдрици
и затрептя стария декор.

Роялът издрънча от сътресение.
Над нас ръмжеше скритото небе.
Градът бе станал хаотична сцена,
светлинните ефекти ослепяваха.

В подземието скри се Пурсоняк.

върни се | съдържание | продължи