ЗА СЕЛЯНИНА

Ти растеш под мирис на дървета,
на узряло жито и земя.
Тъмни и широки са ръцете ти.
Ти си здрав и строен, и голям.

Къщата ти свети от резби,
от старинни свирки и трапези.
Робството вековно забрави!
Засвири пред слънцето изгряващо.

Равнините твои са бездънни.
И житата греят. Остави
да ръмжат вършачките задъхано,
старите волове забрави!

И в неделя рано на площада
събери невести и деца.
Да се люшнат кръшните хора.
И да бъде хубаво и радостно.

върни се | съдържание | продължи