Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЗА СЕЛЯНИНА

 

 

Ти растеш под мирис на дървета,
на узряло жито и земя.
Тъмни и широки са ръцете ти.
Ти си здрав и строен, и голям.

 

Къщата ти свети от резби,
от старинни свирки и трапези.
Робството вековно забрави!
Засвири пред слънцето изгряващо.

 

Равнините твои са бездънни.
И житата греят. Остави
да ръмжат вършачките задъхано,
старите волове забрави!

 

И в неделя рано на площада
събери невести и деца.
Да се люшнат кръшните хора.
И да бъде хубаво и радостно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]