Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

В РАВНИНАТА

 

 

Когато вятърът на есента
дохожда в равнината омърлушен,
от лекото докосване тревата
звъни ведно със старите листа.
И аз съм сам и тих във равнината...

 

Когато падне вечерта, аз слушам
замисления говор на земята
и шепота на всичките неща.
Дърветата се молят на колене
под залеза на слънцето и шушнат.
Аз разговарям сам с безкрайността...
А къщите задремват... Вечерта
минава върху мен и аз я слушам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]