В РАВНИНАТА

Когато вятърът на есента
дохожда в равнината омърлушен,
от лекото докосване тревата
звъни ведно със старите листа.
И аз съм сам и тих във равнината...

Когато падне вечерта, аз слушам
замисления говор на земята
и шепота на всичките неща.
Дърветата се молят на колене
под залеза на слънцето и шушнат.
Аз разговарям сам с безкрайността...
А къщите задремват... Вечерта
минава върху мен и аз я слушам.

върни се | съдържание | продължи