На Георги Господинов

Аз искам да се помня все така,
със саморъчно свитата цигара
(машинката, донесена от ГеДеРе)
със стеснението и ученичките
учудени Това ли е поетът
да се запомня искам все така
учуден как езикът ни сънува
без да ни е виждал някога
да мъмря все така жена си за салатата
Защо си сложила оцет в доматите
с приятели да псувам Любо Пенев
(жена ми и въпросният не се обиждат
те знаят че такъв е ритуалът)
а накрая да въздъхна и попитам
Кога ще се качим на Витоша

Защото кой ще ме запомни
ако сам от себе си се разделя

върни се | съдържание | продължи