На Йордан Ефтимов

Някакъв Данте седи и си слуша Shaban-а,
оплетен в жабуняк и кориандър,
по лицето му тече пот
(пот ви казвам!, благоухания),
а коремът му ще се пръсне,
сякаш е преял с подправките

          на цялата Ост-индийска компания.
Този Данте познава екстаза,
познава сърбежа от сръбското,
треската,
с която се изхвърляш в небето,
във Розата направо.
Вижте го, този друид,
поркан с хмелово пиво,
начасничав и пелтечещ,
вижте го как вика от кеф:
крещи като Хам,
награбил в хамака негърка,
разтичаща се в ръцете му,
тресе се от спазми като месмеризиран,
разпада се - озъбен като Кадъм краваря,
разкопчава се - за да видим трюма му,
вмирисан на копра и мишчини.

Такива бяха младите ни години,
а после се скапахме.
Като задници.

върни се | съдържание | продължи