Много отдавна ли сме вече на път? Нима има в това нещо чудно - нашето пътуване сега е през ада! То ни отвежда надолу, дълбоко надолу, отвежда ни пребледнели в земните глъбини, в бездънната паст на зиналия пред нас кладенец на миналото. (...)
Далеч долу има една земя - страната на слугинята Агар, страната на Хам, или така наречената черна, глупашка земя египетска. Защото хората й са черни в душата си, макар да са на лице червеникави, те излизат състарени от майчиното си лоно, така че пеленачетата им приличат на старци и само след час започват да ломотят за смърт.
Томас Ман, „Йосиф и неговите братя“
|