„Пиронът без история е само пирон и нищо повече“
                     Есхил

          ОДИСЕЙ, в постелята, разказва.
Живеех в тревата, над мене прелитаха птици и сламки.
Кравите търсеха с розови пръсти гнезда на акриди,
а под мене морето изхвърляше пяна и счупени котви.
Лежах със вирнати пети и се любех със земята.

           ПЕНЕЛОПА, тя.
Дърти пергишино, не се ли засити с Калипсо?
Срам за Итака, срам за Венера е твоята похот!

           ОДИСЕЙ, мълчи.
Земята е стара и истинска.
Земята е пълна със кости и корени.
Какво е жената - торба със месо, жлъчка и приказки...
Днеска е тука, утре я няма.

           ПЕНЕЛОПА, пак.
Ами аз бре, мръснико, затова ли те чаках!

           КРАЛИ МАРКО.
Пенка право ти рече, бай Одисее!
Лъжат жените, така е,
днеска ги има, утре ги няма,
ала де ще я търсиш тая пущина ousia,
дето хем ще е истина, хем ще е жива?
Млад съм аз, но като стар ти говоря -
посрана работа е онтологията, бай Одисее!

           ОДИСЕЙ, изправен.
Историята е любовницата на мъжа.
Чуждата, и мръсната, и тайната история.
Плодът, опипан с пръсти,
вмирисаната риба
със пръстен във устата...
Красотата е в руините и в руните.
Останалото е разврат и християнство!

           КРАЛИ МАРКО, пуши с чибука.
Тъй си е, тъй си е...
Няма ли епифания - отпиши я!
Но като Господ не дава?
Зорлен гюзеллик олмаз - насила хубост не става!
Какво да направя, като всеки разправя масали
и във очите ме плюе?
Де е историята, де е?

           ПЕНЕЛОПА завива мъжа си,
           а на Марко постила в яхъра.

върни се | съдържание | продължи