Светът не познавал малките братя,
не му се и говорело за тях.
Навярно сигурно защото
малцина са живите
видели гнездата им.
В здрачни усои и диви мочури,
в бархетени нощи,
в лагуни, където
като лилия над водите
слънцето никога в гняв не избухва.
Да, по такива земи малцина са ходили.

Малкият брат заминава на екскурзия
с нощница, сгъната на дъното на куфара.
Ще го познаете и по това,
че яде супата преди компота
и много рядко обратното.

Папа Пий III разказва за същите,
че били хоросанът небесен
в кулата на Христа.
          Имат козинка, нежна при допир
          и кафява на пипане,
          като следобедният сън на един опосум.
          Съвокупляват се завити,
          понякога и в облаци.

(Перата им са доходен поминък,
пълнят с тях възглавници и шуби.
Кралят прати цяла бригантина
за дамите по Висла, Места, Двина,
Ком и прочие места загубени).

Те са формата, която
жали за изгубената цялост.

Няма как да разберем
какво си мислят,
освен по очите им,
когато са затворени.

върни се | съдържание | продължи