Муха и охлюв

Както си вървял, един охлюв срещнал една муха. Мухата се направила че не го забелязва и понечила да отмине. Охлювът обаче є подвикнал:
- Защо се големееш, мухо, а ми не рече "Добър ден"? И ти, и аз нямаме зъби, що да не бъдем побратими?
Поизвърнала се мухата, поразкършила крила, па рекла:
- Какъв побратим съм ти аз, бай Охльо? Твоята къщурка я крепиш на рамената си, а мой дом е етерът небесний!
Замислил се охлювът, па рекъл:
- Аслъ.

Така мъдрите хора се помиряват с природата и са честити да живеят при себе си.

Свекър и червяк

Както си ловял риба, един свекър рекъл на червяка, докато го набучвал на куката:
- Гърчиш се не гърчиш, у земята нема да се върнеш!
А пък червякът му отвърнал:
- А върни се ти, като си такъв гявол!

Сиреч времето не е като снаха, обло, да го завъртиш и да стигнеш там, откъдето си тръгнал, искал да каже умният червяк.

Тъга и облак

Веднъж една тъга срещнала един облак и го попитала:
- И ти, и аз правим дъжд, ама твоят пада надолу, а моят - нагоре. Защо така?
Облакът се позасмял и отвърнал:
- Накъдето ти е лицето, натам и ще пръска.

Поуката от тази приказка е да не дъхтиш на лук срещу небето.

Баба и огън

Една баба си дремела край огъня, когато едно живо въгленче се изтъркулило и є опърлило чорапа. Стреснала се бабата в съня си и викнала:
- У, да пусто капеш дано, изгори ма, кръвнико!
А всепояждащият огън изсъскал:
- До огън спи ли се ма, дърта вонещицо?

"Тежко на таз любов, която само свети, а не пари", рекъл е мъдрецът стари. Това е Огненото поучение; "The Fire Sermon" пък му викат ингилизите.

върни се | съдържание | продължи