Под този мост вълните се пресичат
като яйчена мембрана,
с млечните си зъби прилив напластява

желиран агар от водорасли.
Брегът улавя ехото и изпраща морза за спасение.
Потъва просмукана плацента на морето,

и с челни сблъсъци търпението на витлата изкушава.
В опасната игра на тази обградена степ
от микенско време се пробужда

неподвижността на фара,
така далеч е от представата на еднодневката безустна;
и защо сега си спомням онова упорито суеверие –

премазан саламандър, превърнал се във огън,
но нали с него само пиластри
поддържат меланхоличните величия на неми божества.

върни се | съдържание | продължи