Чакаме да влезем в яслите Христови.
Как Бог е станал човек,
бил е някога дете –
чувам въодушевената риторика на някого.
Високи платна отделят поклонниците
от местата за реставрации,
а по тях – подписи, думи от цялото земно кълбо.

Господ знае, че ние обичаме да пишем,
да оставяме следи,
в нашите вени мастило вместо кръв тече,
в нашите вени е хронологията на Всемира.

И сякаш с разум можем да разберем Тайната,
и с глава от скала – камък да отроним,
докато фотоапаратите ни щракат,
докато отнасяме част от видяното вкъщи,
с онова в ръцете ни – кръстчета, броеници
от здраво маслиново дърво,
от туптяшото сърце на Любовта.

върни се | съдържание | продължи