Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

МАЛКИЯТ ВЛАДИКА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Бълхата, впила мъничко хоботче
в изящния ти, тънък, гръцки глезен,
подскочи мигом, ръста си надскочи,
и в моя глезен впи се тя болезнено.

 

- Благодаря Ти - казах аз на Бога, -
че разреши живота ми така,
както самият нямаше да мога,
венчавайки ни чрез една бълха! -

 

И в миг си я представих как със митра,
обсипана със мънички рубини,
пред царски двери тя пристъпва хитро,
а след това към куполите сини

 

издига две ръце със бели свещи
и моли се с гласчето си горещо:
- О, Господи, Ти людете твои
призри навеки и благослови! -

 

И тъй като по своето призвание
епископът е образ на Христа,
тя дава ни след тайнството „венчание“
да си отпият нашите уста

 

от мъничък потир със обща кръв.
/Какво, че тя с произход е такъв?
Ний длъжни сме да помним неизменно,
че от владика е пресътворена./

 

И тъй като в началото, разглезен,
аз казах, че е гръцки твоя глезен,
във края, след процесия такава,
какво могъл бих още да добавя,

 

освен това: Под южните смокини,
докоснал те по скулата, гъркиньо,
ще бъда вечно млад, ти - вечно млада,
венчани
от митрополита на Елада.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 06. март 2009 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]