Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

БЕЛОДРОБНИЯТ САНАТОРИУМ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Отвънка бе зидът съвсем невзрачен
и нищо не вещаещ той не бе,
до онзи миг, когато го прекрачих,
съгледал друго някакво небе.

 

Отвред - зеленина! Трептеше син
просторът, сякащ Горният Йерусалим
бе вече слязал тук. Изящно зрими,
отблясъци звънтяха като рими
по листите най-ранни на райграсите.
Уханните чаршафи от терасите
белееха - недостопени преспи.
И вдишваха гърдите онзи пресен,
затворен зад стените кислород,
към който белодробният народ,
мехлем подирил за духа и раните,
бе пропътувал градове и граници.

 

Аз благославям тоя зид, опазил
покоя на Едемския оазис,
разнежил сетивата уморени,
с дъх на звъника, мащерка и здравец.
Кажи ми, авиценова Вселено,
не щеше ли да бъде прекалено,
ако зад него влизахме и здрави?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 01. май 2020 г.
Публикация в кн. „Брачни песни“, Ивайло Иванов, Изд. „Нов Златорог“, Изд. „Литературен форум“, С., 2013 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]