ИНСТАЛАЦИЯТА НА ЖИВОТА

Ивайло Иванов

Като небесни графики високо
са сплетени над мен стъблата лозови.
Неясен тътен!... И тръпчиви сокове
се втурват по тръбичките им розови.

Туптят сърца-гроздове!... И от клапите
поемат сок в ластари овлажнели.
А капки върху листите й капят и
разцъфват в мимолетни акварели.

Цветята-окулярчета се трупат и
спирали стъбълцата са обвили.
И с хиляди фунийки, като рупори,
тръби животът пресните си сили.

И аз цял ден се лутам в най-коварния,
скандален тест, от който не излизам,
дорде не оградя със кръгче вярното:
Природата е:

- механизъм
- организъм

върни се | продължи