ПОЛЕТЪТ НА МЕЧТАТЕЛЯ

Ивайло Иванов

Към лампата мушицата невръстна
полита, под звънтежа на крила,
и в мен духът повдига се на пръсти,
дочул навярно нейното „Ела!“.

Жужат крилцата! Въздуха прераждат.
Цветя и книги гледат с трепет ням
как сбъдва се предвечната им жажда
да полетят в небесния таван.

Килимът сякаш вдига се на пръсти
и шарките му литват на възбог,
и кръстът на стената се прекръства:
с разпънати ръце полита Бог!...

А още по-високо тя въздига се,
но, парната от резкия загар,
във купичката с мляко тупва мигом.
Мушицата се казваше Икар!

върни се | продължи