ДЕТЕТО НА ХАЗЯИТЕ

Ивайло Иванов

На Миглена Николчина

Детето на хазяите ми спи!...

Тъй нежно, приласкаващо-покайно,
че аз, ако не бях обременен
от толкова излишества мисловни,
бих казал: Под клепачите синее
глъбта на две дълбоки небеса!...

А в крайчеца на нощното стъкло
издуло е клепача си пердето,
чиято ципа ласкаво покрива
зеницата на ириса небесен,
в чиято синева, като в постеля
с уханнобели облаци изпрани,
е гушнато и спи дълбоко в мрака
едно небе - сънуващо дете!...

И помежду им – тих – струи ефир,
цветя и аромати се докосват!...
Нощта е притаила дъх, и свири
ветрецът на вълшебната си флейта.

Да не събуди тишината нощта,
не трепва клонче,
                              паяче не светва!...

И взират се момичето и здрача –
един във друг –
през спуснати клепачи!...

върни се | продължи