Двадесет и седем годишният студент по философия в Базелския университет Мартин Р. Дин публикува своята първа книга - романа „Потайните градини“. Творбата получава наградата на кантона Люцерн и литературното отличие на град Раурис, Австрия.            

         „Потайните градини“ има за сюжет една колкото възможна, толкова и необикновена история. Един двадесет и три годишен безработен младеж се запознава с малко странен милионер. Той е филантроп и мизантроп едновременно, любител на изобразителните изкуства, литературата и музиката. Неговото хоби е да колекционира изключителни биографии и автентични изповеди. Затова предоставя на младежа почти безстопанствената си вила в Прованс за срок от една година при безобидното на пръв поглед условие обитателят да записва своите мисли и преживявания сред пълна изолация. Вилата, разбира се, е разкошна, заобиколена от безкрайна и труднопроходима градина. И в тази обстановка започва новото всекидневие на Мануел Корнел - така се нарича героят на Дин. Той се лута в градината и в мислите си, води нещо като дневник - полуреален и полуизмислен - и изпълнява малкото си задължение - непрекъснато да сверява един с друг трите часовника в огромната за нуждите му сграда.            

         От време на време се появява милионерът и двамата водят комично-абсурдни разговори за живота, за изтичащото време, но най-вече за апокрифните разкази на Хорхе Луис Борхес. Собственикът на вилата разсъждава: „При Борхес действителността е събитие само във времето, всъщност само в настоящето... Както при него няма престъпление и наказание, така радикално и съвсем съзнателно той се отказва и от всяка психология. При него етиката е загубила битката срещу естетиката.“            

         Тази категоричност в оценката за Борхес става отправна точка към идейната същност на „Потайните градини“. Защото романът на Дин обсъжда възможността да се съществува извън времето, само в настоящето. Милионерът е поставил като условие Мануел да записва единствено актуални случки и размишления - той не се интересува от миналото и бъдещето на жертвата си. Защото, оказва се, чрез своите условия собственикът на вилата упражнява неограничена власт над младежа. Градината с нейните стотици пътеки, с нейните безшумно осеменяващи се растения, чието екзотично ухание прониква в гърдите на доброволния заточеник, замайва го и го приспива - тази градина е съвършен инструмент на насилието.            

         И тук се разгръща митологичният пласт на романа. В основата му е заложена легендата за Тезей, който по нишката на Ариадна прониква в Критския лабиринт и убива Минотавъра - чудовището получовек-полубик, което се храни с човешко месо. Само че милионерът на Дин се храни с човешки души. Неусетно романът се превръща в притча за копнежа по изгубения рай, по изгубеното единение с природата и със самия себе си. Потайните градини - това са нашите объркани, заплетени и непроходими модерни съзнания. И назовавайки точно и прецизно предмети, състояния, пориви - с клиничната яснота на френския „нов роман“ - Мартин Р. Дин прехвърля мост между видимостта и същността на психическите ни движения.            

         Това е книга за силата на въображението, което придава на измислицата по-голяма власт от житейската истина. Навлизаме в някаква необозрима „градина на удоволствията“, където дебнат заплахите на внезапно щастие или благодатта на внезапно избавящо разочарование.   Със загадки, словесни фойерверки и заклинателни жестове Мартин Р. Дин успява да изрази неизразимото в човешката съдба. Писателят се наслаждава на способността си да създава нова действителност - по-осезаема от реалната.            

         А това е голямата наслада и на читателя...

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!