Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

Посред зима

 

Пейчо Кънев

 

 

Заспал съм и огънят е изгаснал.
Събуждам се в студената къща
от крясък на птица отвън.
Надигам се бавно, издигам се
над спомените.
Краката ми не допират пода.
Мисля за въже.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 05. юли 2019 г.
Публикация в кн. „Последната вечеря“, Пейчо Кънев, Издателство за поезия „ДА“, С., 2019 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]