Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

МОРЕТА

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      I.

       

      извира Балтийско море от бледия си извор
      напира в дланта ми - костелива раковина,
      кехлибарено дърво плаче на спокойното му дъно -
      спяща яркосиня птица

       

      под металните вълни е Дяволската къща
      разкъсва пясъците градежния й камък -
      хоризонтът снежна котка изтръсква бълхите си рибари,
      на северния вятър,
      от някогашните кейове са останали подпори -
      фитили, стърчащи в белия восък на водата
      вървя с часове, пясъчните дюни чезнат в горите,
      телата на облаците изгарят на слънчевия пламък

       

      пред мен в снежната върхушка рояци врани
      като угаснали слънца, разбиващи се в морските скали
      и споменът за момиче - влетяла сред дърветата рагана1

       

       

       

      II.

       

      проблясва небесния опал в колана на морската Богиня
      облаци - разсечени мъртви риби - се трупат на купчини,
      над тъмните вълни - техните липсващи, живи половини....

       

      дъждът просъсква сред кървавата стръв на дряновете
      и мокрите брези - рибари с остъргани до кост лица
      заметнали въдици зад хоризонта
      в зимните клонаци - гнездата на предци,
      вятърът пирува с черните им чаши

       

      развързва се езикът,
      нима човек говори, докато е жив?
      или мъртвите играят с отблясъците думи?

       

       

       

      III.

       

      тънък воден филм над леден пясък,
      осеян с кафяви водорасли - остатък от подстригани мустаци,
      по серпантината от морска пяна

       

      и само как морето - възрастно лице на мъж, излязъл да напазарува -
      подхожда си със небосвода – сивкав панталон, протрит на коленете,
      на този плаж всяка песъчинка е глава,
      крайбрежие от черепи, натрупани от бръснещото време

       

      бръснарница на дните:
      дърветата поглъщат войнишките оръжия и каски,
      върволици от деца изчезват в мрачината
      и фарът, понесъл факла над бетонните триподи,
      потъва сред вълните и угасва

       

       

       

      ---

       

      1 Рагана - вещица в латвийския народен фолклор. [горе]

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]