МОРЕТА

Калоян Праматаров

 

I.

 

извира Балтийско море от бледия си извор
напира в дланта ми - костелива раковина,
кехлибарено дърво плаче на спокойното му дъно -
спяща яркосиня птица

 

под металните вълни е Дяволската къща
разкъсва пясъците градежния й камък -
хоризонтът снежна котка изтръсква бълхите си рибари,
на северния вятър,
от някогашните кейове са останали подпори -
фитили, стърчащи в белия восък на водата
вървя с часове, пясъчните дюни чезнат в горите,
телата на облаците изгарят на слънчевия пламък

 

пред мен в снежната върхушка рояци врани
като угаснали слънца, разбиващи се в морските скали
и споменът за момиче - влетяла сред дърветата рагана¹

 

 

 

II.

 

проблясва небесния опал в колана на морската Богиня
облаци - разсечени мъртви риби - се трупат на купчини,
над тъмните вълни - техните липсващи, живи половини....

 

дъждът просъсква сред кървавата стръв на дряновете
и мокрите брези - рибари с остъргани до кост лица
заметнали въдици зад хоризонта
в зимните клонаци - гнездата на предци,
вятърът пирува с черните им чаши

 

развързва се езикът,
нима човек говори, докато е жив?
или мъртвите играят с отблясъците думи?

 

 

 

III.

 

тънък воден филм над леден пясък,
осеян с кафяви водорасли - остатък от подстригани мустаци,
по серпантината от морска пяна

 

и само как морето - възрастно лице на мъж, излязъл да напазарува -
подхожда си със небосвода – сивкав панталон, протрит на коленете,
на този плаж всяка песъчинка е глава,
крайбрежие от черепи, натрупани от бръснещото време

 

бръснарница на дните:
дърветата поглъщат войнишките оръжия и каски,
върволици от деца изчезват в мрачината
и фарът, понесъл факла над бетонните триподи,
потъва сред вълните и угасва

 

 

 

---

 

¹ Рагана - вещица в латвийския народен фолклор. [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи