РИГА

Калоян Праматаров

 

I.

 

пристанище на вятъра, вцепенен от студ електрически петел
в неоновата хватка на нощта, три моста - стоманени ножове,
прерязват облачни чували с морска сол,
по сините трамваи навява снежен пясък,
сияе булевард, леденият въздух е пулсар,
засичащ топлината на лицето

 

пред галерията за съвременно изкуство
статуя на мъж, обхванал коленете си с ръце, обронил каменна глава,
глъхне ливска дайна под пода на бароковата катедрала,
зад средновековните фасади монаси почукват за храна,
чуваш ли? нощта е гладна.
нощта е тук сега.

 

 

 

II.

 

залезът - желязна двойна люлка - скършва бедрената кост на хоризонта,
нощта - момиче с патерици – бърза, за да ме догони,
денят обръща гръб, слънцето го няма - пречупен кръст, потънал в Даугава,
редом с Красная звезда - помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,
фенери – прозрачни кораби - подпалват я от края,
небето - Бяла планина - искри в жълтата дъга на кея,
вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,
тук имат дума за залуталия се в гората,
бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,
горящи жерави в късен изгрев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи