Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

РИГА

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      I.

       

      пристанище на вятъра, вцепенен от студ електрически петел
      в неоновата хватка на нощта, три моста - стоманени ножове,
      прерязват облачни чували с морска сол,
      по сините трамваи навява снежен пясък,
      сияе булевард, леденият въздух е пулсар,
      засичащ топлината на лицето

       

      пред галерията за съвременно изкуство
      статуя на мъж, обхванал коленете си с ръце, обронил каменна глава,
      глъхне ливска дайна под пода на бароковата катедрала,
      зад средновековните фасади монаси почукват за храна,
      чуваш ли? нощта е гладна.
      нощта е тук сега.

       

       

       

      II.

       

      залезът - желязна двойна люлка - скършва бедрената кост на хоризонта,
      нощта - момиче с патерици – бърза, за да ме догони,
      денят обръща гръб, слънцето го няма - пречупен кръст, потънал в Даугава,
      редом с Красная звезда - помръкнала и вледенена,

       

      заличава ме снегът от зимната картинка,
      фенери – прозрачни кораби - подпалват я от края,
      небето - Бяла планина - искри в жълтата дъга на кея,
      вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

       

      в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,
      тук имат дума за залуталия се в гората,
      бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,
      горящи жерави в късен изгрев

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]