намерено в гръцка домашна библия

Тъй неочаквана и зрима
на хоризонта грейна тя!...
В камбаните й слънце има,
но сянката на херувима
стои пред нейните врата.

Подпрял ръцете си на меча,
той блика като огнен плам
и пази входа. Век изтече,
откак съм аз прокуден вече,
но той е неотстъпно там.

За кой ли грях ме Бог прогони
и да се върна запрети?
Във ясписа на небосклона
като във здрача на икона
градът тъмнее и блести.

Уви! – векът на Атихриста
лиши сърцето ми от дом.
Но в мен са синевата бистра
и сенките на мойта Мистра,
като спасителен псалом.

И всяка скръб от мене пада!
Над хор от църкви и стени
и над градинската прохлада
червена облачна грамада
пий залезните тишини.

Мечта в мечите ми – едничка
пред моя дом благоухай
в бял цвят лимонова горичка
и посред клоните й птичка
трепти като в намерен рай.

върни се | съдържание | продължи