Радко Василев Радков е роден през 1940 г. в град Велико Търново. Завършва Духовна семинария в София, а по-късно – Класическа филология в Софийския университет. Работил е като редактор в издателство „Народна култура” /1970 -1974/, като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър.
         Автор е на следните книги: „Византийски запеви” /1978, 2001, 2007/, „Сонети” /1978/, „Слово за Търновград” /1991/, „Царски сонети на любовта” /1996/, „Сатирични гей-сонети” /1998/ и „Сонети за любовта” /2006/.
         Автор е и на повече от двадесет театрални пиеси, поставяни при изключителен успех у нас и в чужина, по-важни от които са: „Балдуин Фландърски” /1969/, „Хан Аспарух” /1970/, „Патриарх Евтимий” /1975/, „Сонети за Казънлъшката гробница” /1978/, „Похвално слово за Словото” / 1978 /, „Теофано” /1981/, „Констанин и Фружин“ /1982/, „Йоан и Цезарят” /1990/, „Всенародно бдение за Апостола” /2007/.
         Носител на национални награди от конкурси за българска историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен.
         През 1985 г. по покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е поставена неговата пиеса „Похвално слово за Словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа (1985).
         За трагедията си в стихове „Балдуин Фландърски“ е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“, връчено му в Парижкия клуб на сенаторите (1985). Носител е и на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство (1985).
         Единственият творец в света, удостоен безпрецедентно – на два пъти – с международната Наполеонова наградата „Солензара“ на Френската Академия на науките – за негови драми в стихове. Първия път – за пиесата „Теофанo`”, връчена му в Сорбоната през 1983 г. и втория път – за „Всенародно бдение за Апостола“, връчена му в Ловния Дворец на френската аристокрация в Париж (2005).
         През същата 2005-а възстановява Старинен театър.