Празнични шествия, светли недели,
сини морета с вълни разцъфтели,
          помня свещения град!
В пристана люшната пъстра флотилия,
помня града като като каменна лилия,
          като усмивка на брат.

Аз съм ранен от духа на враждите.
А със цвета на морето са дните
          и със дъха на балсам.
И в кадивата, в смеха на ясмина,
храм пламеней, на света Катерина
          огнеподобният храм.

Долу, по стълбите, влага се стели –
с празнични шествия, светли недели,
          лекият сън ме теши.
И на ветреца в нетрайния трепет
иде към мене потайния шепот
          на мириади души.

Аз се унасям, докле в небесата
пътя си вечен поеме Колата
          със диамантена ос.
И да блести сред планетите видя
другият, звездният град Никомидия,
          в злато и слонова кост!

Сякаш разискрено Боже послание,
град на идеите, както в сияние
          бе го видял Августин.
Празнични шествия, светли недели,
звездни градини, над мен разцъфтели –
          всичко е спомен един.

Спомен за нещо красиво и любено,
сетне забравено, сетне изгубено –
          свети Небесният град.
Шушнат зведите незнайни поверия
и над покойната стара империя
          тъжен извършват обряд.

Всичко се ражда и всичко умира,
но не умира навек, но всемира
          чака последния съд.
И като стълби към храмове бели –
празнични шествия, светли недели
          бавно минават отвъд.

върни се | съдържание | продължи