I

Профилът суров под шлема химеричен
e жесток, подобно шпагата жестока,
дебнеща. През гъсталака оплячкосан
язди непоколебимо този рицар.

Груба и потайна, сбирщината бясна
го е окръжила: Демонът с най-раболепен
поглед и влечугите преплетени,
старецът с часовника с изтичащ пясък.

Рицарю железен, който те погледне
знае, не вирее ни лъжа, ни бледен
уплах в тебе. Участта ти безпокойна

е да разпореждаш и презираш. Храбър
си и няма да си недостоен, щом потрябва,
ни за демона, ни за Смъртта, германски войне.

II

Два са пътищата. Този на мъжа там,
от желязо и високомерие отлят, и който язди
твърд във вярата си, през несигурния лес
на света, сред гаврите и неподвижния
танц на Демона и на Смъртта,
и другият път, кратък, моят. В коя неясна
нощ или отминала зора откриха
моите очи бленуваната епопея,
трайното съновидение на Дюрер,
с воина герой и сбирщината сенки негови,
дирещи ме, дебнещи ме и пресрещащи?
Мене, а не рицаря подтиква побелелият
старец, увенчан с преплетени
змии. Клепсидрата настойчива
мери времето ми, а не неговото вечно днес.
Аз ще бъда пепелта и мракът;
аз, потеглилият после, ще съм стигнал
своя сетен срок; ти, който и не съществуваш,
рицарю на шпагата изопната
и на непристъпния лес, своя ход
ще си следваш, докато пребъдват хората.
Непоколебим, въображаем, вечен.

върни се | продължи