Каква игра е... Есента дълбока
и самота и дъжд в сърце ми крий.
Аз вятър летен вдишвам отвисоко –
той в мен... И значи заедно сме ний.
Той по водата кръгове си води,
звездите го наглеждат там отвън.
Изпятата ми мъка тъжно броди
и моя дом си спомня летен сън...

върни се | съдържание | продължи