Всички светци са болнави, но за щастие, не всички болни са светци. Ето защо краят на страданията се обяснява с отсъствието на милост. Болката поддържа милостта, сякаш тя е необходимата храна за страстта. Чрез болката ние разбираме светците, а те - Небето.Но болката не е висше познание за всички. За смъртните тя е примирение...

         * * *

         От всички същества светците са най-малко самотни. Дори и в смъртта си. Винаги са придружавани от Исус или от ангелите. Макар да търсят самотата, те предават Богу дух публично.Тогава как да не ми изглежда горчива съдбата на онези, които изгасват без лъжовността на диалога?!

         * * *

         Обикновено хората не правят разлика между светците, които се раждат като светци и светците, които впоследствие стават такива. Но едно е да се появиш на белия свят като светец , а друго е да платиш прескъпо, за да те признаят за такъв. Святостта по рождение е по-удобна и е безотговорна. Роденият светец е просто инструмент на Божията милост, несъзнателен орган на перфектното. Ужасявам се, когато си помисля за светците, родени без талант, работили, за да станат светци, заплатили скъпо за това - с кръв и пот. Те са по-голямата част. И дължат всичко на страданието...

         * * *

         Само като забравим всичко, ние можем да си спомняме истински. Отслабването на паметта ни открива света, предшестващ Времето. Защо през безсънните, бели нощи ни спохождат светове, които преди това не сме познавали? Нощите не само, че не изтриват съдържанието на паметта (нашите истории), но и преминават обратния път на Времето. И тогава ни се струва, че през цялото време умираме.

         * * *

         Светците не са чували за философите, макар да знаят всичко на този свят. Сравнен с Аристотел всеки от тях е аналфабет! Кое тогава ни кара да мислим, че можем да научим нещо от философите. Взети заедно, всички те не струват колкото един светец. Всъщност цялата философия е въпрос без отговор...

         * * *

         Философите имат студена кръв. На света няма друга топлина освен тази около Господ. Затова всичко, което е Сибир в нашата душа, се стреми към светците...

         * * *

         Философите могат да се спасят от посредствеността единствено чрез скептицизма или мистиката - двете изпитани форми на отчаянието чрез познанието.
         Мистиката е бягство от познанието, а скептицизма е познание без надежда. Но и в двата случая няма изход...

         * * *

         Завиждам единствено на изповедниците и на житиеписците на светците, да не казвам на техните „секретари“.
         Ако можех да разбера какво точно е казал Петер Олафсон за Света Бригита, Хайнрих де Хале за Метхилда от Магдебург, Рамон де Капуа за Катерина Сиенска, Фра Арнолдо за Анджела де Фолиньо и т. н., сигурно щях да бъда в течение на всички световни тайни, да узная толкова скрити и непозволени неща....
         Да бъдеш близо до светеца в момент, когато той е раздвоен или смутен...

         * * *

         Да бъдеш хроникьор или писар в някой манастир, да чуваш и виждаш всичко и да го записваш - какво по-интересно и вълнуващо от това?

         * * *

         Църквата сгреши като канонизира само няколко жени. А трябваше да бъде по-благородна. Всяка жена, която плаче от любов или самота е светица. А църквата не разбра, че светците са замесени със сълзите на Господа.

         * * *

         Платон е разочарован, че нито един поет не бил възпял пространството над Небето. Тогава защо е бил чужд на музиката? И откъде знае Платон, че бълнуването и възторгът са сред най-хубавите състояния на човека?
         Възможно е. Нали сам той казва, във „Федър“, че му шепнели боговете?

         * * *

         Това, което прави светците несимпатични е добротата и особено тяхната безцветност...

         * * *

         Ако Истината не беше толкова скучна, науката би отрекла напълно съществуването на Бог. Както Бог, така и светците са възможност за нас да избягаме от убийствената баналност на живота .

         * * *

         Има сълзи, които пробиват земята и изгряват като звезди в други небеса.Кой не би оплакал звездите от нашето небе?
         Аз търся своите звезди другаде...

         * * *

         Не християнството донесе на този свят любовта и греха. Всичко беше известно доста преди това - хората живееха и умираха, обичаха и грешаха. Но все пак те не живееха и не умираха с желанието да умират. Християнството се заби като трън в сърцата им....

         * * *

         Виждам единствено сянката на Бог. И колкото се приближавам до него, толкова тази сянка се отдалечава от мен.
         Побягвам, подгонен от собствения си страх...

         * * *

         Отдалечаването от света, без да се приближиш да Бог, може да те направи само циник.Всеки, който не е поет е осъден да будува. Без Бог всичко е нощ, но и с Него светлината невинаги е полезна. Животът губи смисъл и когато е с нас, и когато го няма...

         * * *

         Испанската мистика е изригване на абсолютното в историята. Епоха, в която екстазът се банализира, после - теоретизира, а Господ става нравоучителен, дидактичен...
         Мистиката е ореол на всяка култура. Затова тя е и отвъд културата, както е музиката.

         * * *

         Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване

         * * *

         Идеята за съществуването на Бог е може би най-практичната, но и най-опасната от всички, които някога са съществували. Чрез нея човечеството се спасява, но и се проваля...
         "Абсолютното" е идея, разтворима в кръвта. Левкемията е градината, в която разцъфва Бог...

         * * *

         Винаги така съм си представял един музикант: човек, способен да чува през всички свои сетива...
         Втората съпруга на Бах, Ана Магдалена, споделя в своята хроника, че била силно развълнувана от очите на своя божествен съпруг: очи, които чували музиката!
         Бах е умеел да гледа „звуково“. Мисля, че той е имал звуков контакт с Бога!

         * * *

         Отново Ана Магдалена Бах:"Влязох неочаквано в стаята му, когато той съчиняваше солото за алт „Ах, Голгота!“ от „Матеус Пасион“. Колко ме развълнува тогава лицето му, обикновено спокойно, а в този миг - бледо, обляно в сълзи. Той не ме забеляза. Бързо излязох и се разплаках по стълбите и аз..."

         * * *

         В музиката на Бах няма чувства - това е светът на Бога, свързан с една стълба от сълзи, по която се изкачват други сълзи...

         * * *

         Раят има един-единствен недостатък - не познава сълзите. Това е недостатък и на Бога...

         * * *

         Бах постоянно е препрочитал две книги, написани от забравени днес автори. Едната се е казвала „Време и вечност“, а другата - „За сълзите на Исус“. Тези две заглавия са квинтесенцията на неговата музика.

         * * *

         Бах е всичко! А какво е това "всичко"? Самият Бог. У Бах всичко е божествено... Пантеизъм без музика е „нонсенс“, както биха казали англичаните.

         * * *

         Създателите не могат да бъдат религиозни. За да създаваш трябва да бъдеш напълно пасивен към света и гневен към онова, което той не е. Когато се ангажираш с творчество, губиш разстоянието между стойностите на нещата и те могат да те погълнат. Човек, който иска да вярва, не бива да прави нищо. Един активен човек не може да вярва наистина в Бога. Просто защото няма излишно време за това. Между живота и вярата има голяма пропаст. Самоубийството - и най-достойното, и най-жалкото - е потвърждение на живота и отрицание на вярата. Религиозните ценности губят своята субстанция в живота.

         * * *

         Всичко извън Бог е бездна, а Бог е велика бездна!

         * * *

         Гениалността е трагедия без критерии, без скрупули...

         * * *

         Всеки спомен е болестен симптом. Животът е чисто състояние, като биологичен феномен е абсолютна реалност.
         Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал - това вече е неизлечима болест.

         * * *

         Романтизмът не е нищо друго, освен злоупотреба със спомените.
         Новалис, Шопен, Шуман бяха прекалено болнави и станаха жертви на Спомена.
         Да победиш навреме Времето - това е истинското Изкуство.

         * * *

         "Всичко е било някога!". Този шепот ни следва и в добрите, и в лошите дни на нашия живот. Тогава всички усещания са като спомени - лавина, която не можем да задържим.
         Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци...

         * * *

         Твърде малко поети признават гениалността на сълзите.
         Всички сълзи, които изтичат от Бога, са всъщност наши. А светците не подозират това...

         * * *

         Господ се люшка между Русия и Испания (между Достоевски и Ел Греко). Две страни, бременни от Господ. Има и други такива страни, но тези двете, май, са първите...

         * * *

         Няколкото хилядолетия история това е и сериозна криза на властта и на Неговия авторитет. Народите се надпреварват да Го познават, без да подозират злото, което му носят.
         Ако всички страни приличаха на Русия и Испания, днес Бог би бил напълно изчерпан. Руският и испанският атеизъм са вдъхновени от Горе. Чрез атеизма Бог се защищава от самия себе си...

         * * *

         След Ел Греко се питаш: какъв смисъл има небесната страст в живописта? Бил ли е някой по-близък до Бога от него?

         * * *

         Целият сумрак на холандската живопис не може да се сравни с интензивната драматичност, с изгарящата сянка на което и да е от платната на Ел Греко или Сурбаран. И двамата са рисували Свети Франциск Асизки. Един италианец, видян от двама испанци. Никой не се е приближил до Италия както тези двама иберийци...
         Всяка святост е повече или по-малко испанска.На този народ му отива да бъде болнав - тогава е по-близо до Небето...

         * * *

         Може ли да се обича друга музика освен онази, която изразява отсъствието на човека от света?... Има толкова хора, които мислят, сънуват, мечтаят и размишляват, но никога не успяват да стигнат до Бога и до идеята за Него. Затова и музикантите, т. е. тези, които се задоволяват с „тъгата у себе си“, остават чужди на Бога...
         Абсолютното е специфична тоналност на тъгата.

         * * *

         Огромната пропаст между Бог и идеята за Него първи е определил Паскал, разграничавайки Бог на Йов и Абрахам от този на учените и философите.
         Подобна пропаст съществува и между Бах и останалата музика; между Света Тереза от Акуила и останалите светци; между Рилке и останалата поезия....

         * * *

         Когато в делничен ден вляза случайно в църква, оставам изненадан от акордите на органа и изведнъж усещам присъствието на Божественото.

         * * *

         Динамизмът в изкуството бива иманентен и трансцедентален. При Ел Греко цветовете и фигурите "горят" вертикално. При Ван Гог образите са пламъци, а цветовете огньове. Но хоризонтални и разпилени в пространството. Ван Гог е един Ел Греко, но без Бог, без небе.

         * * *

         В изкуството центърът на тежестта е не толкова във формалната структура и в стила, колкото в атмосферата.
         За Ел Греко светът е космическа лавина, дошла от Бога и той иска да бъде затрупан от нея; докато за Ван Гог тази лавина е от хаоса. Материята се разпада в бездната.

         * * *

         Дълг на самотния човек е да остане самотен.

         * * *

         Поставете една точка пред живота и той веднага ще изгуби очарованието си.

         * * *

         Не можем да заобикаляме Битието чрез обяснения. Можем да го обичаме, мразим, обожаваме, да се плашим от него...

         * * *

         Всичко променя образа си, дори Слънцето. Всичко остарява, дори и нещастието...

         * * *

         Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.

         * * *

         Понякога истината е само на една крачка от лъжата.

         * * *

         След като сме жадували да видим името си гравирано със златни букви на небосвода, можем да стигнем и до другата крайност - да поискаме да го изтрием отвсякъде.

         * * *

         Бих искал да настъпи хаос, но ме е страх да не се изгубя напълно в него...

         * * *

         Вселената не се тълкува; тя сама се изразява.

         * * *

         Гърците се пробудили за философията, когато техните богове им се видели недостатъчни. Философията им тръгнала оттам, откъдето свършвал Олимп .

         * * *

         Някои си сменят идеите по-често от вратовръзките.

         * * *

         Философията се изучава в агората, в градината или у дома. Катедрата е гробница за философа, смърт за всяка жива мисъл.
         Катедрата е мисъл в траур.

         * * *

         Римляните, турците и англичаните са съумели да създадат трайни империи, защото не са се стремили да натрапват някаква доктрина на поробените от тях народи. Те не са били съблазнени от някаква псевдо-месианска идея
         Освен това умело са редували моментите на грубост и подтисничество, с безразличие и мним либерализъм. Това е тайната на успеха на всеки господар, която не са знаели нито испанците от далечното минало, нито германците от близкото. Не я знаеха и „другарите“ от Кремъл.

         * * *

         Всяка цивилизация отговаря на един от въпросите, които измъчват Вселената.

         * * *

         От гледна точка на мъдреците няма по-нечисти фигури от светците, а от гледна точка на светците - по-гнили и безполезни от мъдреците. В това е и голямата пропаст между човека, който мисли и човека, който чувства.

         * * *

         Съществуването на човека - това е най-странната от всички авантюри, познати в природата. Тя е и най-кратката авантюра. Нейният край е неизбежен и лесно предвидим. Евентуалното й продължение би било неприлично

         * * *

         Съжаленията обикновено ни навяват меланхолия. Но все пак те не спират дишането. В съжалението ние усещаме и безвъзвратността на миналото, но бъдещето все пак остава открито пред нас.

         * * *

         Ако все пак е нормално да умреш, не е чак толкова нормално да се стремиш към смъртта или постоянно да мислиш за нея.

         * * *

         И аз погледнах към небето, но не успях да видя нищо там...
         Откак започнах да търся корена на Безсмъртието, започнах да не виждам Живота...

         * * *

         Биографиите не поетите са измислени, за да заемат мястото на живота, който всъщност те не са живели.

         * * *

         Нашите истини се различават твърде малко от измислиците...

         * * *

         Да мислиш означава да престанеш да благоговееш. Означава да се бунтуваш срещу тайнството , да провъзгласиш несъстоятелното...

         * * *

         Исус е отговорен за всички наши страдания . Неговата съвест трябва да е прекалено натоварена. Да , не познавам по-голяма вина от тази на Исус!

         * * *

         От всички исторически епохи аз бих избрал да живея в Древен Египет, по времето когато великите фараони са издигали своите гигантски пирамиди.
         Да стоиш под ударите на камшика, но да виждаш как изграденото от теб остава във Вечността! Мисля, че последният египетски роб е бил по-близо до Вечността от всеки западен философ.
         За нас небето се превърна в надгробен камък! Модерният свят е застигнат от проклятието на завършените неща...

         * * *

         Защо едрите и дебелите хора умират грозно? Може би защото, когато материята е в повече, смъртта си намира повече място, а страхът, като следва пропорциите на материята става по-голям.
         Когато си спомня за големия страх на Лев Толстой пред смъртта, разбирам предчувствията на слоновете преди да умрат...

         * * *

         Границата на всяка мъка е по-голяма от самата мъка.

         * * *

         Очите не виждат нищо. Затова разбирам Катерина Емерих когато казва, че виждала през сърцето си! Това е зрението на светците. Тогава как да не виждат повече от нас. Ние възприемаме света само до хоризонта. Окото има ограничен периметър: то вижда само отвън. А светът вътре в сърцето е единственият път към подсъзнанието. Визуалното поле на сърцето? Светът плюс Бог, плюс Небитието. Или всичко!

         * * *

         Окото може да уголемява, докато в сърцето всичко е голямо. И разбирам защо Света Метхилда от Мекленбург се оплаквала, че не можели да я утешат нито светците, нито красотата на този свят, и тя вярвала единствено в Исус, в неговото сърце...
         Да, нито мистиците, нито светците имат нужда от очи; те не гледат света. Сърцето е тяхното истинско зрение...

         * * *

         „Аз не правя разлика между сълзите и музиката“, писа Фридрих Ницше.
         Който не може да разбере това, сигурно не е преживял дори един истински миг с музиката. Не познавам нищо по-ценно на този свят от музиката на сълзите. Тръгнала от угризенията на Рая, самата тя ражда това угризение - сълзите!

         * * *

         Светците живеят сред пламъците, а мъдреците - извън тях.

         * * *

         Бетовен издържа дълго на напора на мъката. Това понякога ме отчуждава от него. Шопен или Шуман, в сравнение с него, копнеят за мъката. Бетовен е горд в борбата си. Познал неведнъж отчаянието, той е срещал и „сянката на смъртта в очите“, за която говори Йов.

         * * *

         В деня на моята смърт ще завали дъжд от рози, каза Света Тереза от Лизийо... „Рози, които пръскат мириса на гола светица“, писа Рилке.

         * * *

         След Шекспир и Достоевски не можем да бъдем вече мъдри. Хората са преоткрили именно чрез тях страданието и са започнали, отказвайки се от първия си спомен, да се гордеят, че са изгубили Рая.

         * * *

         Обективно погледнато, всички смъртни са равни пред смъртта. Няма нито един, който да не може да умре всеки момент.
         Субективно погледнато - това е най-важното! - едни са винаги по-близо до смъртта, а други - по-далече.

         * * *

         Обективната смърт, като изключим твърдението на Рилке, няма никакъв смисъл. Така е и при Новалис. Но няма поет, който да е умирал само веднъж.

         * * *

         Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.
         Съществата може би изчезват някъде в Рая. Страшно е да си мислиш постоянно за смъртта. Съществата, които не познават изобщо това чувство са като птичките в небето; четат съдбата си в извивките на облаците.

         * * *

         Примирението пред смъртта е начин да се преодолее страха от нея. Без този страх няма смисъл да умреш. Сякаш смъртта съществува само заради него. Мъдростта, която се ражда в съгласие със смъртта, е нещо твърде неистинско, изкуствено. Дори и Монтен е бил засегнат от този фалш. Иначе как да си обясним защо толкова се е гордеел с приемането на Неизбежното?

         * * *

         Господи, ще събера сълзите пред вратите на Ада и ще си свия гнездо от тях. Ще събера и всички сенки и залези.
         Не си ли ти, Господи, грешка на сърцето или си светлината на Разума?

         * * *

         Погребален полъх и моцартова грациозност... Който не го почувства няма да узнае, че грацията е триумф над тъгата, че всъщност всяка грация е меланхолична. Едно моцартово анданте не винаги звучи радостно и щастливо. Концертът за пиано и оркестър в ла мажор е типичен пример. Моцарт е имал мажорна душа, но твърде често се е чувствал минорно.

         * * *

         Ана Магдалена Бах пише в своята "Хроника на семейство Бах", че нейният съпруг се е вдъхновявал често от темата за смъртта, че тя е била един от най-важните мотиви в музиката му. И без това ние знаем, че изворите на възвишеното у Бах са медитациите за смъртта и носталгията по Небето. У Моцарт не срещаме нито едното, нито другото. Затова неговата музика е божествена, но не и възвишена, както твърдят някои. Лично аз не познавам друг по-антикосмичен композитор от Волфганг Амадеус Моцарт.

         * * *

         Колкото повече напредваш във възрастта, толкова по-ясно си даваш сметка, че нищо не си научил и само потъваш в спомените си. Просто имитираш света, в който преди си живял. Не печелиш нищо и нищо не губиш. Това е една обратна еволюция. Така се ражда съмнението за един живот. Нашето същество имитира една първоначална визия. Какъв е тогава метафизичния смисъл на светците? Светците имитират Бога под безсъзнателната власт на първия спомен.
         За всеки човек Бог е първият начален спомен. Но след като паметта регресира, светците възстановяват този спомен, без да могат да проумеят смисъла на своите страдания.

         * * *

         Достоевски бе последният човек, който се опита да спаси Рая. Но не успя. Той само пробуди нашата слабост към разрушението.

         * * *

         Моето нежелано настояще се ниже и размотава. Върти ме наляво и надясно, а аз не мога да го овладея; коментирам го - роб съм на своите мисли, играя си с тях, същински смешник от цирка....

         * * *

         Бих искал да мога да видя поне една сълза, погълната от Земята... Всички те потъват по незнайните пътища към Небето.
         Само мъката предхожда сълзите. Светците не правят нищо друго, освен да възвърнат вярата ни в сълзите...

         * * *

         Не можем да се приближим до светците и да ги опознаем.
         Само когато събудим заспалите сълзи у нас, ще разберем дали сме хора или не сме.

         * * *

         Сама по себе си святостта не е интересна. Интересни са житията на светците; пътят, по който един човек се отказва от себе си, за да поеме кръста на святостта...
         А пътят на житиеписеца? Да върви по следите на светците, да намокри нозете си в техните сълзи...

         * * *

         Джелал-един-Руми: „Гласът на цигулката - шум от отваряща се райска порта“...

         * * *

         Може ли да се сравни нещо на този свят с въздишката на ангела?

         * * *

         Какво да кажем на слепеца, който се оплаква в стихотворението на Рилке:
         „Не мога да живея тъй с небето в мен!“
         Ще го погалим и ще му кажем, че не можем да живеем със земята, дето е под нозете ни....

         * * *

         Мнозина светци, а също и светици, споделят, че искат да си починат като положат чела върху сърцето на Исус. И желанието на всички се изпълва.
         Сега разбирам защо сърцето на Спасителя не престана да бие през тези две хиляди години!
         Исусе Христе, сърцето ти се хранеше с кръвта на светците и се обличаше с потта на техните чела!

         * * *

         Светът се твори в безумие и всичко извън него е просто мираж...

         * * *

         Който не обича природата, не обича и музиката. Пейзажите, които събуждат у нас музикални представи не могат да бъдат запомнени.
         Този, който не се е изгубвал сред меланхолията на пустеещите паркове и градини, няма да усети грациозността на Моцартовата музика... Свечеряване без Бетовен? В музиката наистина има нещо космическо. Да, без любовта към природата не бихме могли да усетим Музиката...

         * * *

         Смъртта няма смисъл, освен при хора, обичащи страстно живота. Да умреш без да има с какво да се разделиш?! Да се оттеглиш, да се отречеш от живота, а също и от смъртта...

         * * *

         Органът не може да се побере в границите на душата. Той изразява не само безпокойството на пространството, но и вътрешното вълнение на Бога. А това надхвърля рамките на сърцето. Органът е инструмент, който прави по-страшно нашето отдалечаване от Бога. Затова неговите вибрации ни вълнуват и ни карат да се стремим към него...

         * * *

         Йов, космическият плач на органа, плачещите върби... Отворените рани на природата и на душата... И сърцето човешко - открита рана!

         * * *

         Всеки вид екстаз допълва сексуалността. Тя не би имала никакъв смисъл, ако не беше посредствеността на хората. А и те не могат по друг начин да излязат от своите кожи - сексуалността ги спасява макар и временно. Сексуалният акт надхвърля биологическия си смисъл. Той е триумф над животинското у човека. Сексуалността е единствената врата към Небето в биологията...

         * * *

         Светците не са асексуални, те са транссексуални. Те нямат нужда от „прозренията“ на сексуалността. Да бъдеш светец, не означава ли да бъдеш извън света?Какво тогава би добавила сексуалността?

         * * *

         Моцарт ме кара да съжалявам за греха на Адам...

         * * *

         Екстазът отваря очите: в него ти си това, което виждаш. Той освобождава взора ни. Бернини е разбрал това, като ни е представил света Тереза в едно екстатично състояние, с полузатворени очи. Същото състояние откриваме и в портрета на свети Франциск Асизки от Зурбаран, този ненадминат испански живописец.

         * * *

         Единствено Раят или морето могат да ме откъснат от музиката.

         * * *

         Най-големите разкаяния предизвикаха у мен: Ботичели, Клод Лорен, Антоан Вато, Моцарт и Коро. Бях доста неподготвен за това щастие. А дали усетих нещо друго освен меланхолията и тъгата?

         * * *

         Щастието е очарователна пауза в пасторалната музика на ХVIII век. Лично аз мога да говоря за него единствено чрез чутото.

         * * *

         Тъгата хвърля душата ми сред сянката на манастирите. Тогава започвам да разбирам светците... Колкото и да ми се иска те да ни придружават по нашия път - изоставят ни по средата, сред неволите и разкаянието.
         Душата на светците поема друга посока - прави ос към Бога. А нашата напразно търси помощ и утеха...

         * * *

         Има хора, които са готови да стилизират смъртта. За тях да умреш е въпрос на форма. Но смъртта е и материя. Затова не може да се умре елегантно като се заобиколи грозотата на смъртта.

         * * *

         Това, по което се отличават хората от светците не е ориентацията им към Небето, а отношението им към тялото.
         Дали за светците тялото все пак е проблем? Когато са болни, е сигурно.

         * * *

         На двадесет и четири години Кристина Ебнер сънувала сън, който не може да ни остави равнодушни. Сънувала, че е бременна и че носи в утробата си Исус. Стояла почти неподвижна, за да не повреди плода. След като родила, взела на ръце младенеца и казала: „Радвайте се, заедно с мен, защото заченах Исус и го родих!“
         Нещастието й било, че се събудила...
         Кристина Ебнер от Германия живяла между 1277 и 1355 година...

         * * *

         Който съумее да надвие страха си от смъртта, значи е надвил живота...

         * * *

         Само богатите чувстват смъртта; бедните я очакват. Нитo един просяк не умира. Само богатите умират...

         * * *

         Обичам светците заради страстната наивност, която излъчват техните малко детински фигури. Очите им - вечно полузатворени под клепките, запазили тайните им; загадъчната усмивка, разбиращият поглед; бледите устни, крехките ръце, готови да прегърнат света и всеки вярващ...
         Но как да отворят светците очите си за света?

         * * *

         Шекспир и Достоевски ти оставят едно съжаление : че не си светец или престъпник. Двете форми на саморазрушението...

         * * *

         Светците не познават книгите. Тогава как пишат така хубаво? Само вдъхновение ли имат? Мисля, че имат и стил...
         Лесно е да пишеш, когато сам Бог ти нашепва.
         Съчиненията на светците са прости и свръхчовешки. Но все пак те не са писатели. Хората не ги приемат като писатели, защото не могат да се сравнят с тях в човешки план...

         * * *

         Оттеглянето в света на спомените може да те направи метафизик; навлизането в началото на света - светец.

         * * *

         Голямо щастие за Исус бе, че умря млад. Ако беше доживял до шейсет сигурно щеше да напише сам спомените си...

         * * *

         Може би най-компромисната фигура в историята е Йосиф, бащата на Исус. Християните са го изпратили в глуха линия. Направили са го за смях и варварите. Ако той беше успял да каже поне веднъж истината, неговият син щеше да си остане тъмен и неразбран евреин.

         * * *

         Триумфът на християнството произхожда и от липсата на гордост. Концепцията за непорочното зачатие тръгва от милостта на света и от подлостта на един мъж...

         * * *

         Само публичният дом или сълзата на светеца могат да ни избавят - разбира се, временно - от страха от смъртта.

         * * *

         Църквата винаги е гледала подозрително на частните прозрения на светците, онези които са свързани с Бога и с техния личен живот...
         Исус нарича Анджела от Фолиньо с галеното име Лела и й показва своите рани с думите: „Те всичките са за теб...“ Той казва и на Маргарита от Кортона: „На света няма друг, когото да обичам повече от теб...“ Разбира се, това са неофициални признания. Това са сладките лудости на святостта. Можем да ги приемем с известна доза ревност...

         * * *

         Според Жак от Воражен, една от ролите на ангелите е да запечатват в душите на хората спомена за страданията на Исус. Аз ги считам за „небесни агенти на Забравата“...

         * * *

         Душа без музика е красота без меланхолия...

         * * *

         Християнството не е нищо друго, освен сълзи, от които остават следи - солени и горчиви.

         * * *

         Паскал е светец без темперамент.

         * * *

         Голямата заслуга на Фридрих Ницше е, че е знаел навреме да се предпази от святостта.
         Какво щеше да стане с Ницше ако беше дал път на своите възторзи? Един Паскал с лудостите на светците....

         * * *

         Здрав си, докато вярваш във философията, а когато започнеш сам да мислиш, започват болестите...

         * * *

         Философията е коректив на смъртта.
         На този свят все още има хора, които вярват в дълбочината на философията.

         * * *

         Единственото достойнство на философите е, че понякога се изчервяват подобно на обикновените хора.
         Платон и Ницше правеха изключение: те се изчервяваха непрекъснато.
         Първият искаше да ни избави от света, а вторият - от самите нас.
         Мисля, че и светците има какво да научат от Платон и Ницше. Те спасиха честта на философията.

         * * *

         Всичко отвъд материята е музика. Дори Бог е звукова халюцинация!

         * * *

         Всеки човек - от раждането си до смъртта - изкупва греха, че не е Бог. Затова животът за вярващите не е нищо друго освен непрекъсната религиозна криза, а за невярващите - драма.

         * * *

         В „Крал Лир“ Шекспир определя лудостта като отделяне на духа от... болката.
         Това е шансът на лудите. Техният помътен разум отстранява тъгата. Те никога не я срещат отблизо... За разлика от нормалните хора.

         * * *

         Всички светци са болнави, но за щастие, не всички болнави са светци.
         Ето защо краят на страданията се обяснява с отсъствието на пощадата.

         * * *

         Болката поддържа пощадата, сякаш тя е незаменимата храна на страстта.
         Чрез болката разбираме светците, а чрез светците - небето. Но не всички разбират болката...

         * * *

         Отсъствието на гордост у нас компрометира смъртта. Християнството и не знам още кой ни е научил да затваряме очи пред смъртта - да ни намери тя: смирени и послушни.
         Възпитание от две хилядолетия ни е приучило да умираме скромно. Да умираме „надолу“. Без да имаме куража да погледнем „нагоре“, към Небето и Слънцето...

         * * *

         Колкото пъти чета и препрочитам житията на светците и мъчениците, а също и биографиите на Ницше и Достоевски, изпитвам непреодолимото желание да се обеся на някоя звезда, да потъна в бездната на мрака...
         А после ме обзема радостен трепет. Готов съм да прегърна цялото небе!

         * * *

         Идеята за Бога е може би най-практичната, но и най-опасната от всички, които човечеството някога е раждало. Чрез нея то се „спасява“ и се проваля...

         * * *

         В края на Средновековието имало книга, озаглавена „Изкуството да умираш“. Успехът й бил изключително голям. Дали някой днес би написал подобна книга?

         * * *

         Това, което ни отдалечава от Средновековието и Античността е неспособността ни да се подготвим за смъртта. Вече никой не култивира това чувство у себе си, не мисли как да я посрещне и какво ще стане след нея.

         * * *

         Древните са знаели как да умират. С тях се е породило и презрението към смъртта. Да се издигат вътрешно над смъртта е бил техен идеал. За нас смъртта е изненада - страшна, неприятна. Поражда само драматизъм и ужас. Докато древните са били готови за нея, посрещали са я дори с усмивка. Приемали са нейната неизбежност. Нещо повече: създали са цяло изкуство - „да умираш“, което, уви, вече не може да ни бъде от полза.

         * * *

         Не може да се мисли по друг начин, освен хоризонтално. Невъзможно е да си представиш света вертикално. Животното би се превърнало в човек, ако успее да премине от хоризонтална във вертикална позиция...
         Когато си легнал, с очи към небето, или към някоя точка, между теб и света се открива празно пространство. Нито една мисъл не се ражда в движение: затова хоризонталната неподвижност е необходимо условие за всяка медитация. Вярно е, че така не се раждат веселите мисли. Но медитацията е и израз на неучастието и като такава е нетолерантна. Историята е резултат от вертикалата, а не от хоризонталата.

         * * *

         Испанската мистика е нашествие на абсолютното в историята. Епоха, в която екстазът се банализира, веднага след като се е превърнал в теория, а Бог се изучава според една абсурдна дидактика.
         Мистиката е ореолът на всяка култура, нейната последна присъда. Затова тя е отвъд културата, както е и музиката.

         * * *

         Когато слушаш Бах, сякаш виждаш образа на Бога.

         * * *

         Музиката на Бах е генератор на Божественото. След една негова оратория, кантата или пасион (страст) трябва да има и Бог. Иначе цялата музика на кантора от Лайпциг би била една измамна илюзия.
         Какво е било небето по негово време сега не се знае. Но от Бах насам съм сигурен, че Бог съществува...

         * * *

         И когато си помисля, а това често ми се случва, колко теолози и философи са си губили времето да търсят убедителни аргументи за съществуването на Бог, без да се сетят, че всъщност има само един истински и валиден аргумент: Йохан Себастиен Бах!

         * * *

         Християнството е много по-дълбоко, отколкото можем да си представим. Неговите столетия са твърде много. Отдавна се е превърнало в държавна религия. Това, че човек не го е „разложил“ и унищожил доказва по безспорен начин неговата метафизична природа.
         Човек не може да понесе насилието, което пораждат проблемите на християнството. Тази религия узакони безпокойството в нашите души; държи ни „под натиск“ повече от две хилядолетия.
         Християнството - една лавина от метафизична несдържаност - въведе смъртта, страданието, Исус и Бог в ежедневието на хората, в политиката, сделките, печалбите и загубите. От това възникнаха кризи - една след друга по-тежки и по-продължителни.
         Много тревоги донесе християнството на човешкия род - трудно е сега да се изброят. Демонът на християнството беляза с кръст сърцето ни. Не можем да се освободим от него, освен ако не решим да се обесим, да се принесем в жертва заради него...
         Но в края на краищата трябва да останем човеци.
         Християнството направи огромна пропаганда за един истински Бог. Когато започнем решителна битка с неговите легиони от ангели и светци, ще настъпи най-страшното клане в историята. Ще потекат реки от кръв дори от очите ни ...
         И ние ще отключим всички наши тайни...

         * * *

         От Ренесанса насам нито един от нас не е познал истински примирението. Това придава трагичен ореол на модерния човек. Древните са се примирявали пред Съдбата. А ние не искаме.
         Древните не са правили трагедии заради своите страдания. А ние сме склонни да драматизираме и най-дребния и незначителен факт.

         * * *

         Ангелите виждат всичко, но не знаят нищо. Те са аналфабети на перфектността. Не са проявили и най-малкото любопитство - да чуят как змията изкушава Адам и Ева. Колко добре би било за тях да бъдат близо до човека! Онези от тях, които паднаха, бяха обявени за предатели. Техният род остана чужд на изкушенията... Когато бяхме заедно с тях в Бога и ние не разбирахме нищо. Сега приемаме и разбираме ангелите чрез спомена и надеждата за едно завръщане. Те ще ни разберат чрез своите предчувствия. Но дали ще ги имат? Не бих простил на онзи ангел със сабята, дето не тръгна след Адам, за да реабилитира своя род. Всъщност грехопадението на Адам е единственият исторически акт в Рая.

         * * *

         Когато мелодиите ни затрупват като лавина със сладостната си печал, мечтая за една ароматна смърт... Знам, че светците са събрали толкова музика у себе си, че труповете им не могат да не миришат.
         Ще имам ли и аз толкова музика у себе си, за да не умра? Има толкова красиви менуети, след които не би трябвало да миришеш на лошо.

         * * *

         Само музиката може да ми донесе усещането за безсмъртие. Онези ясни, спокойни дни, в които душата приема цвета на небето. В тях се възраждат звуците-спомени. Тогава напразно ще търсиш сълзите си...

         * * *

         Доста хора си задават въпроса дали живота има смисъл. Всъщност всичко се свежда до това дали животът е поносим. Проблемите изчезват, появяват се желанията...

         * * *

         Голямото предимство на Бога е, че за него можеш да мислиш каквото си искаш. Колкото повече свързваш мислите си, толкова по-малко се съобразяваш с противоречията и рискуваш да се приближиш до Истината.

         * * *

         Можеш да опознаеш един човек по нивото, до което музиката е стигнала до неговата душа. Но лично аз се интересувам и от удавените в музиката
         Има души, които са удавени в музиката, без да притежават музикално образование или достатъчна музикална култура. Което означава, че всички ние се раждаме с определено количество вибрации, способни да раздвижат нашата мъка. Ние носим у себе си цялата музика, която сме чули през живота си, която е останала да лежи в паметта ни. Всичко, което е музикално у нас, е само спомен. А на този свят няма музика без спомен за Рая и за Грехопадението...

         * * *

         Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.

         * * *

         Скуката е най-елементарната форма за спиране на времето, докато екстазът е последната и най-сложната. Когато скучаем времето винаги спира.

         * * *

         Цветът е състояние на душата. При всяка по-нюансирана чувствителност цветовете предизвикват появата на нови тоналности, така че можем да „преведем“ духовния живот през една хроматична гама.
         Някои хора остават напълно безразлични към залеза, докато други се опиват от цветовете му.

         * * *

         В света на чистата светлина, духовният живот би бил хомогенен, с едно-единствено измерение.. Липсата на цвят говори за психическа белота. Цветът е страданието на светлината, каза Гьоте. А нашето страдание?Не страдаме ли ние, хората, заедно с всички цветове?

         * * *

         Най-важното в живота е да умееш да скучаеш екзистенциално.
         Нещастието е в това, че почти всички хора остават на повърхността на... скуката. Изисква се повече стил, за да надживееш истинската омраза.

         * * *

         Християните говориха прекалено за агонията на душата. Построиха толкова много църкви и храмове, само за да не потънат, да не изчезнат от света.
         А може би църквите са само гробове на страха...

         * * *

         Когато не те вълнува нищо, Бетовен ти изглежда тъжен . Тогава Брамс ти става по-близък, защото у него има по-малко гордост в тъгата...

         * * *

         „Мистикът е човек, който ти говори за твоята тайна, когато ти мълчиш.“ - не мога да се сетя кой беше този мъдрец, произнесъл тази глупава фраза.

         * * *

         Каква е разликата между мистиците и светците? Първите си остават на нивото на вътрешните виждания и представи, а вторите ги реализират практически. Святостта е следствие от мистицизма. Всеки светец е и мистик; докато не всеки мистик е светец. Милосърдието не е атрибут на мистиката; без него няма святост. Мистиката и етиката, представени в свръхчовешки план, раждат смущаващия феномен на святостта. Мистиците се чувстват добре, когато се докосват до небесното.
         За светците е трудно да поемат страданията на хората. Светецът е и политическа личност, докато мистикът не е. Светците са най-активните измежду хората. Тревожните жития на светците не са биографии или животописи. Тяхната дейност се развива в една посока; като вариации върху един мотив - абсолютна страст в едно-единствено измерение.

         * * *

         Какво означава това „съвременник“? Човек, когото би искал да убиеш, без да знаеш точно как.

         * * *

         Някой от древните автори писа, че „тъгата е резултат от забавянето на кръвта“. Кръв, която е застояла...

         * * *

         Човек свършва, превръща се в мъдрец, не когато престане да обича, а когато спре да мрази. Омразата ни съхранява. В нейния химически състав е скрито тайнството на живота.
         Омразата е най-силният стимулатор познат на човека. При това се понася най-добре от всеки организъм, дори и от най-изтощения.

         * * *

         Всичко е фриволно - дори и идеята за Бога - когато застане пред Страшния съд. Стигнал веднъж до него, ти изпитваш срам пред всичко, което не принадлежи на свършека на света.
         Не е ли вълнуващо, че идеята за Страшния съд се е родила през пролетта? Наистина през това време у поетите се появява носталгия по смъртта и Страшния съд...

         * * *

         Ако меланхолията е болест, за нея просто няма лек. Италианските поети се опитаха да се излекуват от нея. Те тичаха подир пролетта, за да се избавят от меланхолията...

         * * *

         Всички камбани те зоват към Страшния съд. Може би затова църковните кули ти изглеждат като протест срещу живота. Те предизвестяват края на света, тържествената агония на християнството...

         * * *

         Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.

         * * *

         Страстта към Абсолютното в една скептична душа! Ангел, докоснат от прокажен. Всичко, което не е Бог или червей е хибрид.

         * * *

         Има пролетни дни, които направо те разстройват с топлия си и депресиращ вятър, когато ти се струва, че всички болни ще умрат преди залез слънце, а здравите ще се разболеят. В тези дни случайно си спомняш име на забравено момиче, което не ти е казало нищо, когато си го срещнал в младостта, но сега то те кара да изпаднеш в меланхолия. Болките от миналото излизат още по-остри. И сякаш природата е болна.
         Пролетта е сезон чувствен и мелодраматичен, в който търсиш любовта или смъртта...

         * * *

         Ако меланхолията е болка, за нея няма лек през пролетта...

         * * *

         Венеция не е историческа реалност. Тя е плод на меланхолията или по-скоро нейна функция. Град на сълзите, на безкрайността, на съмнението, на съня...

         * * *

         Мисля си за херменевтиката на сълзите, за техните извори.
         Сълзите дават характер на вечността, те я спасяват. Те съдят и отсъждат. Коментарът към тях е ключ към универсалното. Смисълът на подобна херменевтика е да ни упъти в пространствата между екстаза и проклятието.

         * * *

         Неведнъж изпитваш желание да умреш от глад и се питаш откъде идва у теб тази саморазрушителна страст. Искаш да се видиш унизен и изоставен, потъпкан и оплют от минувачите. Но себеподобните са тъй безпощадни към теб, че няма да ти позволят свободата да умреш от глад. Обществото може да те лиши от всичко, но не и от свободата да издъхнеш, когато сам ти пожелаеш...

         * * *

         Две неща, на които просто не мога да устоя: музиката на Бах и оплакванията на слугините привечер...

         * * *

         С времето не преставаш да чуваш мълчанието и музиката на самотата - отчуждаваш се от мистиката.
         „Хармонията на сферите“ е банална само за глупаците и философите. За мистиците - тя е всичко. А когато пространството стане астрално и засветят светлините на сълзите, можеш да умреш под звуците на ангелските флейти.

         * * *

         И най-смиреният християнин понякога говори с Бога като с равен. Ако не го възпираше религията, човек би се отказал от редица изконни добродетели. Затова атеизмът възхвалява свободата, разговаряйки с Бог отвисоко и като издига гордостта над божественото.
         Но този, който презира Висшия принцип е осъден на вечно робство.
         Ние сме „ние“ само, доколкото можем да бъдем смирени.
         А моят Бог обитава подземното небе..

         * * *

         Този, който не е по рождение щастлив, не може да познае щастието по друг начин, освен след преживени кризи на отчаяние. След тази „агония на сърцето“ често настъпва еуфория, надминаваща и най-розовите ни сънища.
         Страх ме е от прекаленото щастие, способно да смути непривикналата ми душа....

         * * *

         Обичам само народите, които са астрономи. Халдейците, Асирийците, египтяните, които заради любовта си към небето не са записвали историята си...
         Народ, пристрастен към астрономията, не може да бъде империалист
         Този, който не гледа нагоре, не обича Небето...
         Между звездите и войната - това е изборът на всеки истински народ. Има смисъл да умреш само на бойното поле или под светлината на една звезда.

         * * *

         „Самотата ме направи съвременник на мъртвите“, казваше Баре.
         Как така: няма ли „живот в самотата“? Само Вечността ли...

         * * *

         Пролет. Безличен неделен следобед и един петел ...
         Мълчание като след Страшния съд, а после мощно „кукуригу“ разкъсва космическата тишина. Сигурно и преди самия Страшен съд някой петел ще изкрещи в ухото ми, за да ни го възвести...

         * * *

         Ако бях поет, сигурно нямаше да оставя Нерон неотмъстен. Бих написал нещо за меланхолията на безумните императори...
         За агонията на една империя...
         Историците не разбраха, че безумният и тъжен император е необходим цвят в този залез.
         Всъщност какво знаят историците за порока и престъплението, породени от тъгата?
         Само тези, които разбират Нероновата тъга, могат да бъдат поети.

         * * *

         Достоевски е несправедлив към Разколников - принуждава го да се провали заради една истина.
         Хората се разделят на две категории заради отношението си към истината. От едната страна е мнозинството, което живее автоматично, без да се замисля и да преминава границите на позволеното.А от другата - малцинството, повярвало, че всичко му е позволено. Второто е готово да изкупи чрез трагичния си и напрегнат живот, срама на природата и посредствеността на битието.

         * * *

         Изходната точка на Разколников е справедлива. Но защото тогава той отива към своя край? Страхувал ли се е Достоевски от последиците на своите принципи? Или човек като него, видял с очите си смъртта, не иска да мисли за последствията? Бил ли е убеден в грешката на своя герой? Или Разколников се е провалил, защото е видял, че всъщност не принадлежи към малцинството на избранниците?

         * * *

         Спектакъл, достоен за Шекспир или Достоевски: светец-престъпник!

         * * *

         Халюцинация: да видиш ореол на светец, който държи... кинжал.
         Наистина може ли да си представим по-двусмислена история?

         * * *

         Една меланхолия може да се подслади само от друга меланхолия....
         Тогава какво ще правим без поетите?
         Безкрайната злъч на поетите е оазис в пустинята на живота...

         * * *

         Планини се преобърнаха, остри скали се забиха в душата ми!
         Господи, възспри природата си, задето не е сътворила смъртните по своите мерки!

         * * *

         Не бих могъл да умра преди да умре всичко у мен. Със съзнанието на космически престъпник, бих искал пълно удовлетворение и тотално угризение.
         Нищо не би ме свързало със света, и с моята жертва. Не бих имал повече нужда от самота. Не бих умрял с мисълта, че ще се преродя в някакъв червей...

         * * *

         Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.
         Отвращението ни от останалите хора се дължи и на потиснатите ни криминални наклонности.
         Съществата, които не сме убили, ние мразим силно и те непрекъснато подклаждат нашата мизантропия.

         * * *

         Всеки от нас е потенциален, нереализирал се палач...

         * * *

         Някой казваше, че скуката била начин да обеднеят богатите. Наистина бедните не скучаят. Но колко жалък и отчайващ е моралният климат на бедността.
         Светът се дели на собственици и просяци. Бедните са някъде по средата. Бедните съставят блудкавата плоскост на света.
         Просяците са същите реакционери, каквито са и собствениците. Нито едните, нито другите се стремят към промяната и прогреса.
         Без бедните хора, които носят товара на света, няма да има общество.
         Собствениците са зверове, докато просяците не искат всъщност нищо.

         * * *

         Ако на света нямаше бедни хора, идеята за гражданството би била безсмислена - просто не би имало нужда от граждани и от общество.
         Анемията на бедняците храни държавата. Техните надежди са вените на обществото, а отчаянието им - кръвта на Историята.

         * * *

         Собствениците и просяците са паразитите на Вечната бедност.

         * * *

         Има твърде много начини да избегнем мизерията, но нито един от тях не е напълно надежден. Човечеството се е родило така: с неколцина богати, малко просяци и много бедняци...

         * * *

         Напрягаш се толкова - защо? За да си останеш същия, какъвто си бил и преди това...

         * * *

         Оргазмът е пароксизъм; отчаянието също. Едното трае миг; другото - цял живот.

         * * *

         Има ли гражданин, който да няма у себе си малко от духа на убиеца?

         * * *

         Нямам предразположение към Тайнственото, защото всичко за мен е необяснимо. Защото живея от необяснимото и самият аз съм част от него.

         * * *

         След петнадесет години абсолютна самота, Свети Серафим от Съроу възкликна пред първия случаен минувач: „О, радост моя!“.
         Наистина, кой от нас би могъл да поздрави себеподобните си по този екстравагантен начин?

         * * *

         Да надживееш една разрушителна книга, мисля е еднакво мъчително и за автора, и за читателя.

         * * *

         Х. ме упреква, че се държа безучастно, като зрител, че не приемам „новото“.
         „Да, но аз не искам да променя нищо“, отвръщам му аз. А той не може да ме разбере. Убеден е, че го правя от скромност.

         * * *

         Единствено музиката може да съхрани връзката между две души.
         Страстта е преходна и деградира като всичко живо, докато музиката е висшата есенция на живота и, разбира се, на смъртта.

         * * *

         Същественото често се появява в края на дългите разговори. Големите истини се казват на прага на вратата.
         Можеш да се гордееш с това, което си направил, но трябва да бъдеш много по-горд заради онова, което не си направил.

         * * *

         За едно куче или за един плъх никога не казваме, че били „смъртни“. Тогава с какво право наричаме така хората?

         * * *

         Приятелството има смисъл и стойност докато си млад. За един човек на възраст най-неприятното нещо на този свят е да надживее своите приятели.

         * * *

         Колко ужасен е мракът на пещерите! Можем да разберем защо древните художници, живели в тях, не са обезсмъртили образите на своите себеподобни и са предпочели да рисуват животни.

         * * *

         За да съзреш същественото не е необходимо да работиш или въобще да вършиш нещо. Трябва да стоиш със скръстени ръце поне един ден и да дремеш....

         * * *

         Не големите и шумни страдания бележат съдбата ни, а глухите и потиснатите - онези, от всеки ден. Те ни свързват с Времето.

         * * *

         Ако трябва да класирам човешките трагедии, пише младият Токвий, бих ги подредил така: болест, смърт, съмнения.

         * * *

         „Боговете трябва да дойдат при мен, а не аз да ходя при тях!“, казал Плотин на своя ученик Амелиус, който искал да го заведе на религиозна церемония.
         Има ли в християнския свят подобна гордост?

         * * *

         В Сен Северин като чух „Изкуството на фугата“ от Бах си казах:
         „Тази музика е в състояние да отхвърли всички мои анатеми!“

         * * *

         Да изгубиш съня си и да смениш езика си. Две големи изпитания. Едното извън твоята воля, а другото - умишлено. Сам, лице с лице с нощите и думите.

         * * *

         „Сарвам - антийям“ (Всичко е преходно) казва Буда.
         Формула, която би трябвало да си повтаряме всеки Божи ден и да помним, че всеки миг можем да издъхнем...

         * * *

         Всяко желание поражда у мен и съответно контражелание, така че каквото и да направя, смисъл има само онова, което още не съм направил.

         * * *

         Вярата в Бога те освобождава от вярата във всичко друго - и това е неоценимо предимство. Затова аз винаги съм завиждал на вярващите.

         * * *

         Да нямаш нищо общо с хората, освен факта, че и ти си човек!

         * * *

         Когато човек забравя, че е смъртен, вярва, че може да извърши велики дела (и понякога успява!). Но това чувство, тази забрава нерядко му носи и нещастия.

         * * *

         „Смъртни човече, мисли като смъртен!“
         През Античността е съществувало забравеното днес понятие „трагична скромност“.

         * * *

         Няма повече да чета философите. Те ми причиниха толкова зло...

         * * *

         Вслушвам се в мълчанието и не мога да прекъсна гласа му: всичко вече свърши. Има думи, с които е започнал света, само мълчанието ги е предхождало...

         * * *

         Господ няма интерес да премахне Мълчанието, защото не иска да унищожи нито един живот. Но чуйте го!
         Мълчанието вече няма душа. Само сълзите се стичат от Хималаите...

         * * *

         Всичко на този свят е суета, дори и идеята за Бог пред Страшния съд... Стигнал веднъж до него, ти започваш да се срамуваш от всичко, което не принадлежи на свършека на света...
         Не е ли вълнуващо, че идеята за Страшния съд се ражда през пролетта?
         Наистина, през този сезон се появява носталгията по смъртта при поетите, а идеята за Страшния съд не е нищо друго, освен религиозния еквивалент на тази носталгия...

         * * *

         Християнството роди идеята за Страшния съд... На определена дата щели да се претеглят съдбите и постъпките ни.
         Всички човешки същества щели да се явят и да дадат сметка за делата си. След което Бог щял да отсъди... Каква абсурдна идея!

         * * *

         Моят живот ми изглежда като несериозен претекст пред илюзията за Рая. Има нещо иронично в тази илюзия.

         * * *

         Иронията е упражнение по метафизична несериозност...

         * * *

         „Откакто съм на този свят...“ - това „откакто съм“ крие у себе си толкова страшни неща, че направо изтръпвам.

         * * *

         Зная добре, че моето раждане е било случайно, както всичко на този свят, но когато забравя това ми се струва, че този факт, това „събитие“ е решаващо за бъдещето на света!...

         * * *

         Не е унизен, онзи който се мрази...

         * * *

         Винаги съм искал да видя пейзажите преди Сътворението. Оттук е и моята слабост към хаоса.

         * * *

         Не трябва да пишем книги, само за да казваме в тях неща, които не бихме дръзнали да споделим с някого.

         * * *

         - Какво правиш от сутрин до вечер?
         - Понасям се.

         * * *

         Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.

         * * *

         По времето, когато обикалях Франция с велосипед, най-голямото ми удоволствие бе да спирам в селските гробища, да седна между два гроба и да запаля цигара. Това беше най-активният период от моя живот.

         * * *

         Противоотрова за скуката е страхът. Но лекарството трябва да бъде по-силно от болката.

         * * *

         Чувствам, че съм свободен, но знам, че не съм.

         * * *

         Харесва ми да чета, както чете фризьорката: да се отъждествявам с автора и героите. Всеки друг начин ме кара да се чувствам като при дисекция на труп.

         * * *

         Всяко приятелство таи в себе си скрита драма, поредица от нежни убийства.

         * * *

         О, блажени Йов, ти който не беше принуден да обясняваш виковете си...

         * * *

         Стигнали до определена възраст, би трябвало да променим името си и да избягаме на някое далечно място, където да не рискуваме да срещнем приятели или врагове, където бихме живели като разкаяли се грешници.

         * * *

         Мисията ми е да страдам за всички, които страдат без да го знаят. Трябва да платя за тях, да изкупя тяхната вина, а те да не разберат колко са нещастни.

         * * *

         Всеки народ, в определен момент от кариерата си, се счита за богоизбран. Тогава дава най-доброто и най-лошото, на което е способен.

         * * *

         Римляните от края на Империята ценяха единствено гръцката почивка (стиум грекум), тъкмо това, което презираха в периода на разцвета си.

         * * *

         Аларих твърдеше, че някакъв „демон“ го насилвал да се бие срещу Рим.

         * * *

         Всяка изчерпала силите си цивилизация очаква своите варвари, а всеки варварин търси своя демон.

         * * *

         Фанатизмът е враг на диалога.

         * * *

         Срамът е по-достоен от омразата.

         * * *

         Когато престанат да се страхуват едно от друго, животните попадат в една интересна ситуация - на смущение и обърканост, която можем да видим и в зоологическите градини.
         Хората и народите биха предложили същия спектакъл, ако някой ден стигнат до хармонията и престанат да се страхуват и мразят.

         * * *

         Ако се бях родил в епохата на ранното християнство, сигурно щях да попадна в неговите мрежи. Не приемам неговите фанатици, неговите симпатизанти...

         * * *

         Внимавайте с евфемизмите! Те само утежняват смисъла на нещата, които трябва да гримират.
         Да използваш вместо „починал“ или „умрял“ думата „изчезнал“ ми се струва странно, дори абсурдно.

         * * *

         Критиката има и контрасмисъл: трябва да четеш не за да разбереш другия, а за да разбереш себе си.

         * * *

         Този, който съумее да се види точно такъв какъвто е, се издига много по-високо от онзи, който надживява смъртните. Това го е казал отдавна един светец.
         За да се познаеш, което е дълг на всеки от нас, трябва да следваш Истината. Нея никой не може да стъпче. Така си обяснявам аз думите на този светец.

         * * *

         Мисля, че е по-лесно да имитираме Зевс, отколкото Лао-Дзъ.

         * * *

         Немците знаят, че е смешно да слагаш на един кантар Паскал с Хайдегер. Разликата между тези двама философи е като тази между „Шикзал“ и „Беруф“, т. е. Съдбата и Професията.

         * * *

         Една разсечена дума не означава нищо, самата тя е нищо. Също като един труп след дисекция, който е вече по-малко и от труп...

         * * *

         Винаги съм се удивлявал колко живи, естествени и непобедими са низките чувства. Когато ги преживяваш, се чувстваш някак по-живо и съпричастен на себеподобните си.

         * * *

         Човек винаги забравя, че е прокълнат още от деня на раждането си!

         * * *

         Защо след като си извършил едно добро дело, си готов да тръгнеш след първото развято знаме?

         * * *

         Един датски психоаналитик, страдащ от ужасна мигрена, след месеци неуспешно лечение, отишъл при Зигмунд Фройд, който решил проблема му. Самият д-р Фройд разказва за този случай и нямаме основание да не му вярваме. Един ученик, колкото и тежко да е болен, не може да не се излекува след ежедневния контакт със своя Учител.
         Какво по-добро лекарство от това: да виждаш всеки ден човека, когото обичаш и уважаваш повече от всеки друг? И той да се занимава с твоята болка!
         Да припомним, все пак, че Учителят е имал и всички недостатъци на един пионер в своята област. И ако е успял, това се дължи и на неговата способност да вдъхва вяра...

         * * *

         „Старостта е най-неприятното нещо, което може да се случи на човек“, пише в дневника си Леон Троцки няколко години преди да умре...
         Какъв революционер е бил този Троцки, след като още като млад не е разбрал тази проста истина!

         * * *

         Големите дела са възможни единствено в епохите, когато самоиронията ни е опустошила.

         * * *

         Такава бе съдбата му: всичко да прави наполовина. Наполовина живя, наполовина работи, наполовина мисли. Да, човек наполовина, човек - отломка!

         * * *

         Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо.Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.

         * * *

         Оттеглил се в провинцията след смъртта на любимата си дъщеря Тулия, Цицерон, сломен от скръбта, започнал да пише до себе си утешителни писма...
         Колко е жалко, че тези писма са изгубени! Една забравена терапия. Наистина, ако беше възприета, повечето от религиите щяха да изчезнат!

         * * *

         Не бива да безпокоим нашите приятели, освен, за да присъстват на собственото ни погребение. А може би дори и тогава...

         * * *

         След толкова години - почти цял живот! - го срещам. „Защо плачеш?“, питам веднага. „Не плача“, отвръща моят приятел. Наистина, не плаче, а по-скоро се усмихва, но възрастта е деформирала лицето му и радостта не може да намери израз върху него...
         „Който не умре млад, рано или късно ще съжалява“, беше казал един източен мъдрец.

         * * *

         Споделих пред приятел, че макар да не вярвам в писането, не мога да се откажа от него, че работата е илюзия, че след като напиша страница или фраза, ми идва да подсвирна от радост.

         * * *

         В купето, точно срещу мен, невероятно грозна и неприятна жена, която хърка като трактор. Какво да правя? Как да издържа този противен спектакъл?... На помощ ми идва Сталин. Той пише, че през младостта си, когато минавал през двата реда полицейски камшици, се концентрирал върху последната книга, която четял. Така вниманието му избягвало жестоките удари.
         Окуражен от този пример, потъвам и аз в четене на една книга, докато ужасната жена продължава с чудовищното си хъркане.

         * * *

         Докато зъболекарят ми стърже зъбите, си казвам: Времето е единствената категория, върху която си заслужава да размишлявам. Нали заради него седя тук сега, на този кошмарен стол.
         Да, всичко на този свят зависи от времето - дори и тези жалки остатъци от зъби в устата ми.

         * * *

         Ако съм подозирал Фройд - виновен е само баща ми. Всяка сутрин той разказваше на майка ми сънищата си и по този начин ми отравяше утрините.

         * * *

         Изпаднах в депресия, от която не виждах как ще се измъкна. И изведнъж някой позвъни на вратата. Отворих. Дама на средна възраст, която не очаквах. Близо три часа тя ме бомбардира с глупавите си въпроси и депресията ми се трансформира в гняв. Бях спасен!

         * * *

         Тиранията разрушава или утвърждава човека; свободата го отпуска, превръща го във фантом. Човек има повече шансове за спасение чрез Ада, отколкото чрез Рая.

         * * *

         През една безсънна нощ можеш да научиш много повече неща, отколкото през една година сън. Битката е много по-поучителна от следобедната почивка.

         * * *

         Болките в ушите, от които е страдал Джонатан Суифт обясняват до голяма степен неговата мизантропия
         Одобрението на околните ме интересува дотолкова, доколкото имам някои допирни точки с тях.
         Понякога имам усещането, че споделям неприятностите и страданията на хората, от които се възхищавам.

         * * *

         Тази сутрин след като чух по радиото един астроном да говори за милиарди слънца, прекъснах тоалета си: защо да се бръсна?

         * * *

         Без съмнение, скуката е вид безпокойство, но безпокойство, пречистено от страха. Когато скучаеш, не те е страх от нищо.

         * * *

         Древните са се отнасяли твърде подозрително към всеки успех, защото са се бояли от завистта на боговете и от опасното неравновесие, което крие всеки успех.Колко по-предвидливи са били от нас, модерните хора, ние не можем да разберем това!

         * * *

         Василий Кандински твърди, че жълтият цвят бил цветът на живота. Може би затова той е тъй вреден за очите...

         * * *

         Най-доброто средство да се отървеш от един враг е да започнеш да говориш само добро за него. Ще го чуе и няма да може да ти отвръща със зло: ще убиеш желанието му за това... А може и да продължи кампанията си против теб, но без толкова стръв и последователност. На края все пак ще го победиш...

         * * *

         „Изумен съм, че един тъй забележителен мъж може да умре“, писах на вдовицата на познат философ. И като пуснах писмото си дадох сметка каква глупост съм написал. Реших да изпратя второ, но щях да рискувам да направя втори гаф. При съболезнованията всичко, което не е клише, рискува да прозвучи невъзпитано или преувеличено.

         * * *

         Човек е свободен, но не и в онова, което е дълбоко у него.На повърхността той прави каквото си иска, но в скритите пластове на душата му „волята“ е дума без съдържание...

         * * *

         Индийската философия следва освобождаването на човека, докато гръцката - с изключение на Пирон, Епикур и неколцина подобни - разочарова: търси само... истината.

         * * *

         Някои сравняват Нирвана с огледало, което не отразява нито един обект. Едно вечно „чисто“ огледало, т. е. безполезно огледало.

         * * *

         За да обезоръжим нашите завистници би трябвало да излезем на улицата с патерици. Само зрелището на нашия упадък би могло да умилостиви и приятелите, и враговете ни.

         * * *

         В края на всяка епоха ни се струва, че виждаме как изчезват последните останки от земния Рай.

         * * *

         Палеонтолог - любител (?!), аз работих няколко месеца, изучавайки един скелет. В резултат: написах цели три странички... Подобен обект, изглежда, не предразполага към многословие...

         * * *

         Виното приближи хората до Бога повече, отколкото успя да направи това теологията.
         От доста време тъжните пияници (а има ли други?) компрометират отшелниците...

         * * *

         О, сладостна самота на музиката!

         * * *

         В един от своите екстази, Катерина Сиенска видяла Исус, който отворил лявата част на гръдта й и извадил сърцето й. Дни наред живяла тя без сърце и твърдяла пред всички, които не можели да повярват, че Господ е способен на всичко.Но един ден, когато се молела в капелата, небесна светлина се спуснала към нея и Катерина Сиенска отново съзряла Исус, който държал сърцето й в ръцете си. Тя паднала разтреперана на земята, Господ се приближил до нея, отворил лявата й гръд и поставил сърцето й там, откъдето го бил взел: „Виж, скъпо мое дете, бях ти взел сърцето, а сега ще ти дам моето, с което ще живееш от днес нататък.“

         * * *

         Има нещо много вълнуващо в припадъците на светците. Те доказват, че откровенията не могат да се посрещнат вертикално, че не можем да останем прави, на крака, в подобни случаи...

         * * *

         Ото Вайнингер твърдеше, че епилепсията е последната самота на престъпника.

         * * *

         Изгубим ли връзка със света, не ни остава нищо друго освен да рухнем на земята.

         * * *

         Припадне ли светец, означава, че вече е скъсал със света. Така рухват светците и когато са на Небето...

         * * *

         Господи, без Теб съм луд, а с Теб - полудявам!

         * * *

         Всеки, който поне малко обича светците, не може да не бъде ревнив към Исус. Какъв смисъл има да обичаме любовниците на другите? След толкова прегръдки и въздишки, ще имат ли те сили да целунат и нас? Усмивката на светците не обещава нищо...

         * * *

         Святостта е да се отречеш от живота, заради истерията на Небето. А как на практика може да се отрече живота? Чрез непрекъснато просветление. Чрез унищожаване на съня.
         Роза де Лима, светицата от Перу от времето на конквистадора Пизаро, не спеше повече от два часа през нощта. А когато сънят започваше да я надвива, тя заставаше права до стената и завързваше косите си за един пирон.

         * * *

         Святостта е особено вид лудост.
         При простосмъртните лудостта се свежда до безполезни и неправдоподобни действия - понякога доста интересни! - докато при светците е съзнателно усилие да се постигне всичко.
         Като се мъчат да надминат Исус, светците минават през Голгота като доброволно прибавят новите мъки на Християнството от вековете след Спасителя.

         * * *

         Тръненият венец на Христос е предизвикал доста страдания на човечеството. Исус винаги е бил неизлечимата болест на светците. Роза де Лима носеше под булото си венец от пирони, който предизвикваше рани при най-малкото движение. Казват, че веднъж баща й случайно докоснал главата й; ручейчета кръв потекли по лицето й от този неволен и лек удар.
         Светицата от Лима носеше и голям кръст, за да повтори мъките на Исус.

         * * *

         Когато вървя по улицата, сякаш всички неща са реални. Но когато погледна през прозореца - през всеки прозорец - всичко ми се струва нереално. Хората, дърветата, животните са като неземни. Защо стъклото на прозореца ни отделя така от живота? Да, прозорецът, който ни свързва със света, всъщност ни отдалечава от него, повече от дебелите зидове на затвора. Наблюдавайки живота, започваш да го забравяш. Затова всяка история разказана в кафене ни звучи смешно. Онова, което се случва навън, зад прозореца, няма смисъл и не е истинско. С времето всеки поглед губи връзката си с живота и окото се превръща в нещо нереално. И колкото повече виждаш, толкова повече се отстраняваш от нещата, докато накрая започнеш да не можеш да ги различаваш...

         * * *

         Шопенхауер твърди, че ако почукаме на гробовете на мъртвите, за да им предложим живот, те сигурно ще ни откажат..
         Напротив, мисля, че от радост ще умрат повторно!

         * * *

         Всички мисли, които ме отделят от живота, ме влудяват. Вечността ли?
         Да бъдеш жив погребан...

         * * *

         Колкото повече препрочитам песимистите, толкова по-силно обиквам живота. След прочит на Шопенхауер, съжалявам, че не съм млад и влюбен.

         * * *

         От песимизма можем да се излекуваме само чрез екстаза.

         * * *

         Духът е кошмарът на природата.

         * * *

         Ако животът е само реалност, кой би могъл да го понесе? Като съня, той е и смесица от очарование и страдание, което отлита като капките на етера.

         * * *

         Светлината не е основна тема на поезията. Слънцето може да бъде най-признателното, ако го възпееш. Египтяните го превърнали в божество - по друг начин не могли да го приемат...
         Светлината е лишена от дискретност и интимност...

         * * *

         Единствено музиката може да се превърне в субстанция, а също и в абсолютна празнота и тогава всички морета ще се отдръпнат, за да сторят място на сълзите.

         * * *

         С един Бог-просяк аз бих искал да тръгна по света, за да открия земя със сладки отрови.
         Затова се губех доста време в сянката на Бог. Ела, Господи, заедно с Теб да обиколим гори и пустини, да стигнем до края на някоя милостива скала, която ще се срути върху нас, за да застинем ние в мълчанието вечно!

         * * *

         Да умреш, хванал за ръка Бога, да заплачеш пред Страшния съд...

         * * *

         Всеки пейзаж те „изважда“ от Времето. Природата не е друго, освен бягство от преходното. Оттук и странното усещане за неопределена тъга и за нещо приятно. Усещането, че всичко друго е нетрайно, освен този „сън на материята“...

         * * *

         Погледнете едно дърво през спокоен и слънчев ден, когато листата приличат на дантела, и ще видите, че всички проблеми ще ви се сторят дребни и глупави пред величието на природата. Защото извън нея, всичко изглежда нищожно и неуместно.

         * * *

         Който не е завидял поне веднъж на растенията, не знае какво означава страхът на съвестта. Слабостта към природата започва от този страх.

         * * *

         Човекът измами природата.

         * * *

         Тъгата те прави затворник на Бога. И става така, че не може да те трогне нищо освен смъртта.

         * * *

         Бих искал да се потопя в една Божия сълза и лъчите на слънцето да ме стигнат...

         * * *

         Един от изворите на нашето нещастие е, че вечно потискаме престъпните си желания. Ако дадем воля на инстинктите си, от колко комплекси ще се избавим! И от колко неприятни хора...

         * * *

         „Цветът е страданието на светлината“, каза Гьоте.
         А на нашето? Не страдаме ли ние чрез всички цветове?

         * * *

         Християните говориха твърде много за агонията на душата. Построиха й църкви, само за да не се задушат.
         А може би църквите не са друго освен гробове на мъката и страха...

         * * *

         Героизмът предполага желание за саморазрушение. Той е и саможертва. Трагедия, отричаща индивидуалното начало.
         От всички същества, героят мисли най-малко за смъртта. Но има ли друго същество, което като него да изпитва неосъзнато влечение към смъртта? Този привиден парадокс определя състоянието на героя. Желанието да умреш, без да носиш у себе си чувството за смъртта.

         * * *

         Като знаеш какво е това живот и какво е смърт, кой може да те убеди, че си струва да се жертваш заради живота или смъртта?
         Героизмът е пълно утвърждаване, изградено върху отрицанието на индивидуалното начало.

         * * *

         Мога да разбера себе си единствено чрез представата ми за Бога.
         Самопознанието има смисъл само чрез Него.
         Който не мисли за Бога, остава чужд и на себе си.
         Бог е единственият път на самопознанието, а световната история е написана само чрез Него.

         * * *

         Всяка проява на Бог е автобиографична. Ти можеш да се самоанализираш чрез нея. Тя е двойно вътрешно съзерцание, което ни открива живота на Душата - нашата и на Бога. Ти виждаш чрез нея, както Бог вижда през теб. Вътрешният поглед отделя всички елементи, чрез които се отстраняваме от света, и ги съсредоточава в сноп светлина, погълнала Божественото.
         От една страна това ни изолира, а от друга ни приближава към света...

         * * *

         Малцина поети познават генеалогията на сълзите. Защото, за да я познаваш, не е достатъчно да кажеш, че обичаш Бога. И не защото изворът на сълзите е той (макар очите му да са винаги влажни!), а защото ние, хората, плачем единствено чрез Него.

         * * *

         Всички сълзи, които текат от Бога, са всъщност наши. Светците имат нужда от тях.
         Бог не бива да знае, че има смъртни, които напояват със сълзите си земята...

         * * *

         За всеки човек Бог е първият спомен.

         * * *

         Съществува цяла гама на меланхолията: започва с една усмивка или пейзаж и свършва с камбанен звън и наранена душа. Оттук и различният вкус на сълзите...

         * * *

         Светците имитират Господ несъзнателно и под влияние на своя първи спомен...

         * * *

         Песимизмът е съчетание между ненужна доброта и незадоволена злоба.

         * * *

         Учих през целия си живот, докато накрая открих, че все пак ще умра... И това подкопа моята скромност. Когато се убедих, че нямам какво повече да науча, зарязах всичко, за да покажа на света невероятното си откритие.

         * * *

         С възрастта се научаваме да заменяме страховете си срещу смях.

         * * *

         Не ме питайте за програмата ми: не е ли достатъчно че дишам?

         * * *

         Колкото по-безразлични ми стават хората, толкова повече се смущавам от тях; когато ги презирам, не мога да се обърна към тях без да заеквам.

         * * *

         Да се надяваш, значи да опровергаваш бъдещето.

         * * *

         Можем ли да говорим честно за нещо друго, освен за Господ и за самите себе си?

         * * *

         Просякът е бедняк, мечтаещ за приключения и готов да изостави бедността си, за да навлезе в джунглата на милосърдието.

         * * *

         Само идиотът е оборудван да диша.

         * * *

         С годините губим не толкова интелекта си, колкото онази сила на отчаянието, чието очарование и смехотворност не сме могли да оценим в младостта си.

         * * *

         Жалко е, че за да достигнеш до Господ, трябва да минеш непременно през вярата!

         * * *

         "Животът" е занимание за... насекоми.

         * * *

         Никакво действие, както и никакъв успех не са възможни, без вниманието ни да е изцяло погълнато от второстепенни неща и причини.

         * * *

         Упорството, с което воювах срещу магията на самоубийството, сигурно ще бъде напълно достатъчно, за да стигна до Спасението, дори да се пръсна в Бог!

         * * *

         Интересно: случайно ли е, че всички, които ми откриха хоризонти към смъртта, бяха все лица, отхвърлени от обществото?

         * * *

         С толкова грижи отгледах идеята за фаталността, с толкова жертви я подхраних, че накрая тя се материализира. Ето я: вече се движи, изправя се пред мен, готова да ме смаже с живота, който й вдъхнах.

         * * *

         Мярката на нашата сила се добива единствено в унижението. За да се утешим и за срама, който не сме успели да изживеем, трябва да се научим да се посрамваме, да плюем в огледалото, докато чакаме другите да ни почетат с храчката си.
         И Бог да ни пази от тази изискана съдба!

         * * *

         Тежко и горко на невярващия, който разполага срещу безсънието с недостатъчен запас от молитви!

         * * *

         Не е възможно да избягаш от човешките недъзи, без в същото време да избягаш и от човешките качества.
         По този начин се самоунищожаваш с мъдрост.

         * * *

         Само този, който не е воювал със собствените си инстинкти, не се е въздържал за дълго време сексуално или не е изпитвал мъките на лишенията, остава глух за езика на престъплението и за този на екстаза... Той няма да разбере маниите на Маркиз дьо Сад или на Свети Хуан да ла Крус.

         * * *

         Природата е създала човеците само, за да облекчи Болката и да й разреши да се разпилее за тяхна сметка.

         * * *

         Мечтаех да опожаря цялата Вселена, а не успях да предам своя пламък дори на думите.
         Да превърна в пепел дори една дума!

         * * *

         Моят догматизъм се изразходва само в ругатни и грубости. Какво друго ми остава, освен да бъда скептик?

         * * *

         Скуката е като ужас в пашкул. Тъмните настроения са мечтателна омраза.

         * * *

         Скуката принизява ума; под влиянието й той става несвързан, плитък. Тя го изгризва, разглобява го...
         Завладее ли ви веднъж скуката, ще ви следва навсякъде - при всяка среща, както се случи с мен.

         * * *

         Ние вече нямаме минало. Не разполагаме с нищо наше в миналото. За нас няма дори измамно спасение, убежище във вече приключеното...

         * * *

         Писането на книги е като първородния грях. Наистина, какво е една книга, ако не изгубване на невинността, проява на нашата агресивност, повторение на низвергването ни?

         * * *

         Влезете ли веднъж в ада на литературата, със сигурност ще се сблъскате с неговата изкуственост, с отровата му. Ще започнете да изживявате нещата формално, опосредствано и ще се удавите в Думата...

         * * *

         Бъдещето е бездна. То ме сразява до такава степен, че бих искал да забравя дори представата си за него. Защото именно представата, не самото слизане в бездната, която бъдещето покрива, ме довежда до изстъпление, пречи ми да се радвам на настоящето. И моят разум застива пред необратимото, което се задава. И не онова, което ме чака, а самото чакане ме влудява. За да достигна до някакво подобие на покой, аз се вкопчвам във време без бъдеще, в едно „обезглавено време“...

         * * *

         Мечтая за думи, които като юмруци могат да трошат челюсти!

         * * *

         Ако не вярваш в своята звезда, не ще можеш без усилия да осъществиш и най-незначителното действие. Изпиването на чаша вода ще ти се стори великанско и при това безсмислено деяние.

         * * *

         Онова, което определят като "сила на духа" е всъщност смелостта да не си представяш по друг начин съдбата си.

         * * *

         Да се разбунтуваш срещу наследствеността, означава да се разбунтуваш срещу милиарди години, срещу първата клетка.

         * * *

         За мен всяка нова книга е едно отложено самоубийство.

         * * *

         Гогол, с надеждата за едно „обновление“, пътуващ към Назарет, и стигнал до там - скучаещ като на „руска провинциална гара“. Това е което ни се случва, когато решим да търсим нещо, което не може да бъде другаде освен в самите нас.

         * * *

         Никой не е обичал повече от мен този свят. И ако все пак ми бе поднесен на тепсия, бих извикал: „Не го искам, не го искам!“.

         * * *

         - Какво ти е, кажи, какво ти е?
         - Нищо, нищо, направих само един малък скок извън съдбата си и вече не знам накъде да тръгна, кой път да хвана...

         * * *

         Империята се пукаше по шевовете си; варварите настъпваха отвсякъде...
         Какво да направиш, освен да избягаш от този век?
         Щастливи времена, когато е имало къде да избягаш, когато незаселените земи са били достъпни, гостоприемни!
         А за нас сега дори пустините са вече затворени...

         * * *

         Философията се изучава в агората, в градината или у дома.
         Катедрата е гробница за философа; смърт за всяка жива, истинска мисъл.

         * * *

         Винаги съм живял с мисълта за безсмислието на живота. Но това, което правеше съществуването ми поносимо, бе любопитството ми да видя как ще преживея и този ден, и тази година...

         * * *

         Ще се задържа ли още на крака? Няма ли да падна?

         * * *

         Колко жалко, че мислителят от когото имам най-голяма нужда, Епикур, е написал повече от триста трактата!
         И какво облекчение: всичките са изгубени.

         * * *

         Не си струва усилието да се самоубиеш, винаги е много късно...

         * * *

         Оставаш удивен от големите мистици, написали толкова много религиозни трактати. Те, без съмнение, са вярвали, че чрез тях ще прославят Бога. Това е вярно, но само отчасти...

         * * *

         След варварските нашествия от конните статуи на римските императори оцеля само една - на Марк Аврелий. Той беше най-малко император сред тях и бе готов да се примири с всяка ситуация.

         * * *

         Няма да чета повече философите. Причиниха ми доста зло. Би трябвало да се оставя на инстинктите си и лудостта ми да избие. Но аз направих обратното - поставих си маската на разума, а тя, маската, взе че замени лицето ми и завладя тялото ми.

         * * *

         Животът - това е кич на материята.

         * * *

         Прехвърлим ли трийсет години, събитията не би трябвало да ни вълнуват повече, отколкото махленските клюки притесняват астронома.

         * * *

         Илюзията, че никога през живота си не съм се лъгал, се подхранва у мен от това, че аз никога не съм обичал нещо, без заедно с това да го мразя.

         * * *

         Предполагам, че в някакъв върхов момент на отвращението един плъх е нахлул в мозъка ни, за да мечтае там.

         * * *

         Само оптимистите се самоубиват - тези, които повече не могат да останат такива. А който няма основание да живее, какви основания ще има да посегне на живота си?

         * * *

         Един ден решаваш, че ще е по-разумно да се осъществиш, отколкото да се оставиш на течението, друг ден решаваш тъкмо обратното...

         И в двата случая имаш право.

         * * *

         Ние не търсим истинската свобода, а подобието й.
         Винаги сме предпочитали сурогатите. А и свободата, както твърдят някои мъдреци, е само едно усещане.
         Тогава каква е разликата дали си свободен или си мислиш, че си свободен?

         * * *

         В крайна сметка всичко се свежда до желанието или до отсъствието му. Останалото са подробности.

         * * *

         Според Граф Толстой само смъртта трябва да се желае, защото само това желание със сигурност се сбъдва и не е измамно.

         * * *

         Колкото по-затруднено говори някой, толкова повече се старае да пише добре. Така си го връща, защото не е станал добър оратор.
         Заекващият е роден стилист.

         * * *

         Какво отчаяние се чете в очите на горилата. Тя е злокобен бозайник. Мисля, че съм произлязъл от погледа на горилата.

         * * *

         Мисля, че след някои нощи трябва да си сменим името, защото така или иначе не сме същите.

         * * *

         Завистникът се дразни от всичко, дори от нашето падение и позор.

         * * *

         Огромно количество умора се отлага в моя мозък!

         * * *

         Лошото настроение ме свързва с дявола.
         Като него и аз съм кисел по височайше повеление.

         * * *

         Да страдаш, означава да произвеждаш и трупаш познание.

         * * *

         Не бива да смесваме болката с мисълта.
         Допуснем ли това, излиза че всеки от нас може да бъде мислител.
         А всъщност е така...

         * * *

         Понякога вдъхновението може да се отъждестви с бъбривостта.

         * * *

         Тежко и горко на невярващия, който разполага срещу безсънието само с ограничен запас от молитви!

         * * *

         Като всеки истински иконоборец и аз счупих идолите си, за да правя жертвоприношения на отломките им.

         * * *

         Да си по-безполезен и от светец...

         * * *

         Цели две хилядолетия Исус ни отмъщава, че не е умрял на диван...

         * * *

         Тайната на едно създание се покрива от страданията, на които то се надява.

         * * *

         Когато поисках да се установя в пределите на Времето, то се оказа необитаемо. Обърнах се към Вечността и... пропаднах!

         * * *

         В живота на всеки от нас идва един миг, в който си казваме: „Или Господ, или Аз!“ Тогава започва битката, от която и ние, и Бог излизаме смалени.

         * * *

         Не Господ, а Болката има предимството да е вездесъща.

         * * *

         Тръпки ме побиват от святостта!
         Това нахълтване в чуждата болка, това варварско състрадание, това безскрупулно милосърдие...

         * * *

         Мнозина светци са били поблазнени от леснината на парадокса. Затова толкова често ги цитират в салоните.

         * * *

         От доста години аз се дехристиянизирам. Поне видимо!

         * * *

         Човек е изпаднал най-ниско в мига, когато започне да скърби за ангелите. Или когато реши да се моли до... втечняване на мозъка

         * * *

         Цинизмът допуска в много по-голяма степен от религията грешката да отделя голямо внимание на човека.

         * * *

         Дори когато повярваме, че сме пропъдили Господ от душата си, той продължава да я обитава, а ние усещаме отегчението му.
         Тогава вярата ни вече не стига, за да го развличаме...

         * * *

         Започнем ли да чупим оковите си, водени от жаждата си за самота, неизменно ни сграбчва Пустотата: нищо повече и никой повече! И кого още да унищожим? И откъде да намерим нормална жертва? Подобно лутане ни обръща към Бог. С него ние поне ще бъдем сигурни, че можем да приключваме до безкрай...

         * * *

         Сътворението е първият акт на саботаж.

         * * *

         Да се избавиш от отровите на Времето, за да съхраниш отровите на Вечността - това е наивността на мистиката.

         * * *

         Светците са по-банални от поетите, при все че вършат по-странни неща от тях. Да бъдеш луд в "името не нещо" не е голяма работа. Нима светците не ни призовават да обичаме или да страдаме, за да извиняват лудостта си? А поетите не ни призовават към никого и към нищо. Гениалната неприспособимост на поетите към света е наистина трогателна...

         * * *

         Всичко е било някога, тази фраза дочуваме винаги, когато терорът или пък красотата ни завладеят напълно. Тогава всички възприятия ни изглеждат като спомени, чиято лавина не можем да възпрем, а настоящето започва да се задъхва под тази лавина, която се нарича всъщност „минало“.

         * * *

         Пренебрегването на настоящето за сметка на спомените придава някакъв нереален, дори безполезен вид на живота. Превръща го във вечност от прозрачни сенки, във безсмъртие от залези, във вкаменелост от фантоми.

         * * *

         Човек се освободи от Бог като го лиши от личните му атрибути.
         Опитвайки се да осигури на Всемогъщия най-голямо влияние, човекът го извади от своето полезрение...
         И към кого да се обърнем сега, след като Той не е лице, което ще ни чуе, разбере и отговори? Увеличавайки неговото пространство, човек направи така, че Бог да бъде навсякъде и никъде!
         Днес Бог е не повече от едно универсално Нещо и нашата вяра,уви, не може да го материализира...
         Ние се разбираме с Бог и му прощаваме мълчанието. И как да се изкачим върху някакво перце? Сякаш цялата божествена субстанция се е разпръснала, изпарила се е сред нашите горчивини и Бог е провиснал обесен не знам в кой ъгъл на самотното ни сърце...

         * * *

         Интересно колко уморителна е тази идея за Бога! Една органична, фатална неврастения. Присъствието й в съзнанието ни е една непрекъсната досада, една треска; дори е разрушително! Всички роби от „империята на тази идея“ се самоизяждат...

         * * *

         Да се чудиш, все пак, как толкова мистици и толкова светци са стигнали до дълбока старост, обзети от манията по Божественото...

         * * *

         Да съкратиш и съня си, за да можеш да мислиш повече за Божественото, да го обикнеш!

         * * *

         Всички земни наслади не могат да се сравнят с безкрайното щастие, което идва след големите беди. В това отношение приличаме на светците. Невъзможността да бъдеш песимист след като си вкусил от страданието...

         * * *

         Всеки осъществен живот - в най-добрия случай - означава уравновесеност на трудностите и несгодите.

         * * *

         Всяка отхвърлена молитва след време избухва в сарказъм.

         * * *

         Толкова много съм говорил против живота, че когато накрая се опитах да кажа нещо добро за него, не можах да открия нито една добра дума, която да не ми прозвучи фалшиво.

         * * *

         Мъдростта скрива нашите рани: учи ни да кървим незабелязано.

         * * *

         Удоволствието от предричането на нещастието намалява с неговото приближаване и изчезва напълно, когато накрая то се появи.

         * * *

         Изпадналият човек е като нас, само дето не иска да влезе в играта. Ние го ругаем, бягаме от него. Не можем да му простим затова, че е разкрил и огласил нашата тайна. Считаме го за предател, нещастник...

         * * *

         Няма спор, че възторгът е по-красив от съмнението, но то, съмнението, е по-здраво.

         * * *

         Скептицизмът - вярата на нестабилните духове.

         * * *

         Вече ми омръзна да бъда аз, а пък постоянно моля боговете да намеря себе си.

         * * *

         Сега, в този миг, хиляди и хиляди по света умират, а аз, сграбчил писалката, напусто търся думите, с които да опиша агонията им.

         * * *

         Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.

         * * *

         Да можех да стана непроницаем за обидите...

         * * *

         Ние сме в дъното на някаква преизподня и всеки един от миговете й е едно чудо.

         * * *

         Словото и мълчанието... Чувствам се по-уверен до един луд, който говори, отколкото до един нормален, който вечно мълчи..

         * * *

         Трябва да приемаме само обяснения, дошли от теологията и физиологията. Всичко останало между двете науки няма значение.

         * * *

         Ставаме сутрин рано, кипим от енергия и решителност, готови да се впуснем в някоя безсмислена дреболия.

         * * *

         Имаш усещането, че си значим, единствено когато замислиш някакво престъпление.

         * * *

         От Бодлер научих, че червеите нямат нито очи, нито уши. Не бях мислил за това. Да, животът не е нищо друго освен екстаз на червеите на слънце. А щастието? Менует на червеите...

         * * *

         Животът не е нищо друго освен абсурд...
         Законен, позволен, приемлив. Абсурд...

         * * *

         Няма значение какъв начин на разрушение ще си избереш. Някой се погребва в библиотеката, друг - в кръчмата. Резултатът е същият. Начинът на саморазрушение разкрива характера ни...
         Кажи ми по какъв начин предпочиташ да се унищожиш, за да ти кажа кой си. Тоест, кажи ми с какво запълваш самотата си: с книги, жени или амбиции.
         Всичко започва от скуката и стига до разрушението. Едни искат праха им да бъде разпилян от вятъра, други - да изгният в земята.
         Какъв е смисълът на съдбата ни? Небе, премрежено от червеи...

         * * *

         Сред всички явления в съвременната „култура“, руският нихилизъм е най-близо до испанската мистика. Той се издига до нейната висота, до нейната страст, с тази разлика, че испанците държат кръст в ръцете си, а руснаците - бомба.

         * * *

         Зората познава идеалите; залезът - само идеите. Но на мястото на страстта се явява нуждата от развлечения. Низходящата крива на съдбата на един народ е белязана от скуката. Както отравянето със сатурновия вирус е фатално за всеки организъм.
         Народите умират без да могат да избягат и да се спасят, както и изолираният от света и от околните индивид залинява и стига бързо до агонията.

         * * *

         Главният грях на познанието е, че е започнало да вижда отвъд света, т. е. извън позволеното.

         * * *

         Всеки човек е закъснял конник.

         * * *

         Диалогът на светците? Би могъл да го опише един Шекспир със сърце на девица или един Достоевски, заточен в небето над Сибир. През целия си живот той би кръжал около светците...

         * * *

         Колкото повече се приближавам до светците, толкова повече се отдалечавам от Бога, но в момента, когато почувствам най-дълбока привързаност към светците, ще намразя Бога най-силно...

         * * *

         В дворците Исус внесе повече празнота, отколкото в колибите.

         * * *

         Акордите на музиката раждат небесни видения в душите на мистиците. Този екстаз винаги е предшестван от някой акорд. Така Света Мариана от Кито, поканена от своята приятелка Петронила, започва да свири на китара, изпада в екстаз за около час, с очи вперени в Небето. После се съвзема и казва: "Ах, скъпа ми Петронила, колко неща има на Небето!".И сълзите й потичат като река.

         * * *

         Екстазът е върховният израз на музиката у човека. Отвъд него няма нищо. Той е най-рядкото явление, което можем да видим у хората.
         При светците екстазът се среща съвсем рядко...

         * * *

         „Чувството, че си всички и усещането, че си нищо“ (Пол Валери).
         Ето заключение на поет, неизбежно за всеки, който посещава светците.

         * * *

         Просията не е резултат от бедността. В една съвършена и богата държава просяците са толкова, колкото и във всяка друга.
         Просяците биват различни: професионалисти, изпаднали бедняци, просяци по инстинкт, но всъщност всички просяци са си просяци по рождение...

         * * *

         Творците не могат да бъдат религиозни. За да създаваш, трябва да бъдеш освободен от вярата, която сковава и поглъща.
         Когато се ангажираш с творчество, губиш дистанцията между теб и ценностите в живота. Човек, който е вярващ, не бива да прави нищо. Активните хора не вярват истински в Бога. Защото просто нямат време. Между живота и вярата има непреодолима пропаст.

         * * *

         Можеш да умреш със спокойна съвест, ако не очакваш нищо от Бога.
         Срещата ти с Него може да те изолира от всички...

         * * *

         Аз съм като Антей на отчаянието. Всеки контакт със земното ме прави нещастен. Ах! Да можех да заспя в полите на Бога!
         Истинската забрава е в съня. Кога ли Бог ще спусне над мен клепките си?

         * * *

         Има хора, готови да стилизират смъртта. За тях да умреш е въпрос на форма и стил. Но смъртта е материя, ужас, грозота.
         Затова не може да се умре елегантно и красиво.

         * * *

         Привързах се към привидното, когато си дадох сметка, че абсолютното изобщо не съществува.

         * * *

         Средновековието владее техниката да ражда сълзи - доказателство за страсти и усърдия.Тогава се произнасяли молитви, „произвеждали“ се сълзи, заради техните „дарове“.
         И Тома Аквински е познавал тези дарове - „път на любовта към Бога“.
         Средновековието е било нещо като „село на сълзите“! Следите на тези сълзи още не са пресъхнали... Свети Доминик, който притежавал този талант - да произвежда сълзи - давал пример на своите братя и те го следвали...

         * * *

         Платон е разочарован, че нито един поет не е възпял пространството над земното небе и никой, според него, не би могъл и в бъдеще да го възпее истински.

         * * *

         Защо ли Платон е бил чужд на музиката?
         Тогава откъде е знаел, че възторгът е едно от най-добрите чувства, на които е способен човек?

         * * *

         Което и да е стихотворение на Шарл Бодлер казва на днешния човек повече, отколкото възвишените прекалености на светците.

         * * *

         Казват, че труповете на светците не миришели... Още едно доказателство за тяхната отдалеченост от нашия свят.
         А би трябвало да пръскат аромати...

         * * *

         Музиката е археология на паметта. И разкопките й не могат да открият ада, предшестващ спомените ни.

         * * *

         Защо хората изпитват нужда да добавят по нещо към Еклезиаста, след като в него е всичко? Нещо повече. Всичко, което не е в него е погрешно...
         „И тогава обърнах сърцето си към отчаянието. Накъде? Към Истината...“

         * * *

         Еклезиастът е провокиращо разкритие за Истината.
         А какво защитава Истината? Суета на суетите...

         * * *

         „Страданието? Дали то е единствената истинска кауза на съвестта“ (Достоевски).
         Хората би трябвало да се разделят на две категории: тези, които разбират и онези, които изобщо не разбират това.

         * * *

         Желанието да умрем е като мелодия без край. Напразно се опитваме да я задушим, но безкрайният й устрем се извисява все нагоре към смъртта. И ние не можем да определим тази музика, да се издигнем над тези вълни - неуловими, деликатни, въздушни.
         В нас запява нещо, но не можем да го определим. Това е безкрайната мелодия на смъртта, която е зад всички привидности и явления, чието име напразно търсиш, за да я забравиш по-лесно. А когато накрая го откриеш, го запазваш в тайна...

         * * *

         Колцина от нас имат ухо за вечната музика? И кой не вярва в приспивните песни, които предшестват сълзите?

         * * *

         В една безсънна нощ се научава много повече, отколкото в една проспана година!

         * * *

         Поезията се е родила на брега на морето, не в града, на село, или в планината. Това е така, защото няма весело море...

         * * *

         Скуката е меланхолия без вибрации, а отчаянието е скука, обзета от пламъци. Всичко тръгва от демона на омразата към живота.
         Какво ни остава освен да медитираме?

         * * *

         Всеки път, когато ми се стори, че ще мога да разбера бъдещето, имам усещането, че се изпълвам с Божията благодат.

         * * *

         Х., който изгуби всичко, ми се оплака вчера, че нямал съдба.
         Ами, да, да! Списъкът на твоите провали е толкова дълъг, че ми изглежда направо съдбовен.

         * * *

         Гневът от Бога ли идва или от Дявола?
         И от единия, и от другия: как ще си обясниш факта, че и двамата сънуват цели галактики и мечтаят да ги превърнат в прах и дим, а пък разполагат само с нашата бедна и малка планета?

         * * *

         В търсенето на обща формула, която да задоволи всички, природата спряла избора си върху смъртта, която, както е предполагала, не може да задоволи никога...

         * * *

         Единственото доказателство, че святостта е болест: колкото пъти се почувстваш „добре“, тя ще ти се струва непонятна и чудовищна, невероятна и дори малко смахната.

         * * *

         Здравето е най-доброто оръжие срещу религията.
         В „здрав дух“ и в „здраво тяло“ няма да откриеш и най-тихия религиозен шепот, а за „мистичен полъх“ да не говорим...

         * * *

         Когато от Небето и от Земята не остане нищо, сълзите на светците ще се преродят като роса, която ще изпълни стратосферата. Ще се роди друг свят от светлина и сълзи, в които ще можем да се излекуваме от всички спомени.

         * * *

         Когато изгубиш интерес към всичко, Бетовен може да ти се стори високопарен и тъжен. Тогава Брамс ще ти стане по-близък, защото излъчва по-малко гордост и тъга и ще те накара да помечтаеш...

         * * *

         Енергичната безнадеждност на Бетовен те принуждава да правиш планове за живота си. Неговите мрачни маршове са като залеза.
         Тонова музика, израз на иманентен героизъм, която стимулира към монументални изяви.
         Всъщност колко малко ти казва Бетовен в моменти на нежност и самота!

         * * *

         Как може да умират хората през лятото, когато слънцето е тъй ярко и блестящо? Идеята за безсмъртието не се ли е родила под небето на Юга?
         Не е ли слънцето единственото истинско отрицание на смъртта?

         * * *

         Всички камбани те зоват пред Страшния съд. Затова кулите са протест срещу живота между камбаните.
         Те съобщават за края на света от две хиляди години насам.

         * * *

         Всеки изкупва - от раждането до смъртта - греха си, че не се е родил бог. Затова животът ни е непрекъсната религиозна криза - по-лека и поносима при вярващите и по-разтърсваща за невярващите.

         * * *

         Мисля си за човека и виждам само сенки. Мисля си за сенките и виждам единствено себе си.

         * * *

         С Бог живеем в един ритъм; разделяме си последователно властта. Оттук тръгват и двата различни възгледа за живота, които не могат да се примирят. И нито Бог, нито ние, хората, сме склонни да отстъпим.

         * * *

         Понякога не мога да се съглася с философите-рационалисти, последователи на Декарт, които, за да обяснят връзката между душата и тялото, допускаха божествена намеса във всяко действие.
         Но тези философи-рационалисти останаха в средата на пътя. Те не вярваха, че този свят ще може да съществува без непрекъснатата намеса на Бог. Мислеха, че всичко трябва да бъде хармонично свързано, чрез тази божествена намеса.

         * * *

         Господ се намесва и в най-незначителните събития и обстоятелства. Той е свидетел и на най-незначителните инциденти. Можем ли да съществуваме без Него?
         Вярващите, които се молят всеки миг - когато се хранят, пият вода или когато умират - знаят много добре, че този свят не може да съществува без Неговата воля.
         А какво би станало, ако Бог се оттегли? Тук веднага ще се появи нашата космическа гордост!

         * * *

         С Бог не можеш да бъдеш съдружник; да управляваш по едно и също време с Него. Можеш да го заместваш, да го следваш, но не и да стоиш редом с него, защото Бог не понася гордостта човешка, и няма на този свят създание, истински скромно и признателно.
         Да, така е сътворен човек: или да се самоотрича в името на Божественото, или да го предизвиква...

         * * *

         Адът и Раят са различно тълкуване на здравето. Самото им смесване вече е болест.
         Някои хора Господ ги е създал „съвършени“. И след това ги е захвърлил под проклятието на това изпитание. Защото съвършенството е като проказа покрита с рози...
         От толкова сълзи земята е вечно влажна...

         * * *

         Не съм толкова нещастен, за да бъда поет, нито толкова безразличен, за да съм философ. Но притежавам достатъчно ясен ум, за да се чувствам осъден.

         * * *

         „Живея от това, заради което другите умират“, каза някога Микеланджело.
         Не мога да добавя нищо друго към това, когато говоря за самотата.

         * * *

         Животът не е нищо повече от едно упражнение за нашата мъка.
         Винаги изпитваме необходимост да страдаме за нещо.
         Не пропускаме случай да развеем като флаг нашата мъка.

         * * *

         В живота има нещо от истерията, настъпваща в края на всяка пролет. Един ковчег, обесен на звездите, гнила девственост, пороци и малко добродетели.
         Нещо средно между гробище и рай.

         * * *

         Не мога да съзерцавам един пейзаж, без да изпитам нужда да разруша всичко космическо у мен. Една „растителна“ носталгия.
         Обземат ме угризения и искам да се превърна в... растение - да умирам всеки ден със залеза на слънцето.

         * * *

         Ние, хората, крием твърде много залези в сърцата си и вечно търсим природата заради нейните сенки.

         * * *

         Страданието?!... Растенията мечтаят за него, а хората се измъчват от него. Страданието не е чуждо дори на камъните. Всъщност цялата природа е едно предчувствие за страдание.

         * * *

         На този свят всички живи същества плачат. Да, човек не донесе нищо ново на Земята освен плача.

         * * *

         Всичко, което ме води до конфликт със света е съществено за мен. Научих твърде малко от опита си досега. Разочарованията винаги вървяха пред мен.

         * * *

         Желанието на всеки от нас е да доведе до успешен край лъжата, която е възприел за свой образ, да я съхрани поне като една илюзия.

         * * *

         Яснотата - постоянен мъченик, непредсказуем извор на сила.

         * * *

         Да бъдем реалисти: никой не би могъл да се излекува напълно от всички болести.
         Без вселенското разочарование, не би могло да съществува и вселенското познание.

         * * *

         Да не се осъществиш и да умреш изтощен...

         * * *

         Колкото повече намразваш хората, толкова повече узряваш за среща с Бога, т. е. за диалог с нищото...

         * * *

         Което не е сърцераздирателно е ненужно, поне в музиката...

         * * *

         Фактът, че животът няма никакъв смисъл, е може би единствената причина, поради която трябва да се изживее.

         * * *

         След като всеки Божи ден живея в компанията на Самоубийството, ще бъде несправедливо и неблагодарно от моя страна да го отрека.
         Кое е по-разумно и по-здравословно от него?
         Нездравословно и неразумно е желанието да живееш - сериозна болест, в най-висша степен. Моя болест!

         * * *

         Едва излязъл навън, извиквам: „Какво съвършенство има в тази пародия на Ада!“.

         * * *

         Не знам каква дяволска жажда ме възпира да прекъсна договора си с моето дихание?

         * * *

         Носталгията по смъртта ни прави малодушни - вените ни претърпяват такива промени, че забравяме за смъртта и кръвната химия обсебва изцяло мислите ни.

         * * *

         Повярваме ли, че сме прогонили от душата си Бог, виждаме, че той все пак се мотае там - наистина доста отегчен.
         Вярата ни вече не може да го развлича...

         * * *

         В Библията умеят да общуват с Небето - заканват му се с юмрук.
         Молитвите са скандали между Създанието и Създателя.
         А Евангелието ги помирява и това според мен е непростимия грях на християнската религия.

         * * *

         Църквите щяха да бъдат голямо изкушение, ако в тях не влизаха молещи се, а се чуваха само гърчовете на Бога, за които разказват органите в тях.

         * * *

         Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.

         * * *

         Шопен издигна пианото до висотата на охтиката.

         * * *

         Да избереш между Йоханес Брамс и Слънцето...

         * * *

         Музиката е серия от сбогувания и раздели. Тя е част от Вселената, съставена не от атоми, а от сълзи...

         * * *

         В бавните части на клавирните концерти на Моцарт откриваме въздушно отчаяние, нещо като погребение от друг живот.

         * * *

         Когато и музиката не може да ни спаси, в очите ни проблясва нощта и вече нищо не може да ни избави, освен злата магия на Престъплението.

         * * *

         Готов съм да умра, пронизан от Музиката.
         Искам да се самонакажа, затова че понякога, макар и рядко, съм се съмнявал в мощта на прокобите й.

         * * *

         Аз съм подобен на море, отдръпнало водите си, за да стори място на Бога.

         * * *

         Океаните и моретата - сълза, пролята от Бога, усетил самотата на материята.
         Тайнствената нужда от морските пространства и изкушението да потънеш в тази безкрайност, като пътека към Бога през Неговата сълза...

         * * *

         Който не изпитва нужда да поплаче под звездите и край морето, не може да познае Божественото, а също и чара на Самотата...

         * * *

         Презирам християните, защото мога да обичам хората само отблизо. Без сладостта на разстоянието не мога да простя на нито един смъртен. Отвращението от хората ме накара да открия светците, които обичат повече Небето, отколкото самите хора.
         Човек трябва да е сляп, за да говори за някаква любов между хората и обществото.

         * * *

         Любовта може да се открие само в Сахара!

         * * *

         Слабостта към Абсолютното може да те доведе до саморазрушение.
         И тогава ти се явява образът на манастира или на публичния дом
         "Килии" - една до друга. И на двете места жени.
         Отвращението от живота расте както в сянката на курвите, така и в сянката на светците...

         * * *

         Защо понякога животът изглежда по-невзрачен и от погребението на самоубиец? И защо друг път Раят потъва в мрак, а Небето се забива като трън в душата?

         * * *

         Циниците бяха майстори на неразрешимото. Сякаш липсата на боязън пред Познанието събуждаше у тях образа на хора, страдащи от неизличими болести.

         * * *

         Антирелигиозната пропаганда всъщност няма бъдеще. С „идеали“ срещу религията не се воюва. Материализмът само може да укрепи позицията й.

         * * *

         Свободата, казват била „висше благо“. Но само за обладаните от волята да бъдат еретици.

         * * *

         Главната грешка на философията е, че е поносима.

         * * *

         За мен всеки ден е един Рубикон, в който мечтая да се удавя.

         * * *

         Знаете ли как се приспособих към живота? Сменях отчаянията си като мръсни ризи.

         * * *

         Всеки от нас се крие в страха си - своята кула от слонова кост.

         * * *

         Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия...

         * * *

         Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.

         * * *

         Сперматозиодите - чистокръвни бандити.

         * * *

         Който не е познал унижението, не знае какво е да слезеш до последното стъпало.

         * * *

         Още като момче перспективата на смъртта ме докарваше до отчаяние. Но с годините започнах да свиквам със страховете си, оеснафих се.

         * * *

         Ако преди завиждах на онези египетски монаси, които копаели собствените си гробове, за да проливат сълзи в тях, сега и да изкопая моя, сигурно ще хвърлям само фасове в него.

         * * *

         Колкото повече се смесваме с другите, толкова по-черни стават мислите ни. А когато поискаме да ги просветлим и се завърнем в самотата си, срещаме сянката, хвърлена от тях.

         * * *

         Ужасен, наблюдавам как омразата ми към хората се смалява, как се заличава последната ми връзка с тях.

         * * *

         Безсънието е единствената форма на героизъм, която може да се съвмести с постелята.

         * * *

         Има ли нещо по-дълбоко и по-загадъчно от Желанието? Ние усещаме, че живеем истински, единствено когато се страхуваме, че ще го разрушим.

         * * *

         А може би съжалението е признак на преждевременна старост? Ако наистина е така, сигурно съм сенилен още от часа на раждането си.

         * * *

         "Защо му е на човек да спечели света, ако е изгубил душата си?".
         Да спечелиш света, да изгубиш душата си...
         Аз пък направих нещо по-разумно: изгубих и света, и душата си...

         * * *

         Единственият начин да отклониш някого от самоубийството, е да го предизвикаш да го стори. Той никога няма да ти го прости - ще се откаже, ще те нарече „враг“ и „предател“.
         Ти си вярвал, че го спасяваш, а той вижда в помощта ти зла умисъл и презрение. Какво ли е желаел той? Сгрешил е, че се е обърнал към теб! При тази степен на самота, сигурно би трябвало да бъде притеснен, че не е могъл да се разбере с всеки друг, освен с Бог...

         * * *

         Мигът, в който се убедим, че сме разбрали всичко, ни придава вид на убийци.

         * * *

         Трябва да умеем да преценяваме всичко - дори и сълзите.

         * * *

         Да живея напълно безцелно! Това благословено състояние ми се е привиждало много пъти, но все не съм успявал да се задържа за по-дълго в него. Може би съм бил твърде сляп за подобно щастие...

         * * *

         Онзи, който не може нито да живее, нито да умре, страда от натрапчивата мисъл за самоубийство. И неговото внимание никога не се отклонява от тази двойна невъзможност.

         * * *

         Мисълта за самоубийството е благодатна. Наистина, няма по-успокояващ и приятен сюжет: в мига, когато го подхванеш, започваш да дишаш с пълни гърди. А мисълта за самоубийството и самото действие ти влияят положително, освобождаващо...

         * * *

         И защо още не съм се убил? Ако знаех какво точно ми пречи, сигурно нямаше да имам повече въпроси към себе си - щях да съм намерил отговора на всичките.

         * * *

         Ако Есхил или Тацит ви се сторят твърде скучни и бледи, отворете някоя книга за живота на насекомите и ще се изумите: колко жестокост и безполезност има сред тях.
         Един ад, който, за щастие, няма нито своя Есхил, нито своя Тацит...
         И какво ли би останало от нашите трагедии, ако някоя грамотна буболечка реши да ни представи своите?

         * * *

         Един религиозен човек се отличава от другите не толкова с вярата си, колкото с желанието си да продължи страданията и след смъртта..

         * * *

         Стремежът към самоунищожение е свойствен на страхливите убийци, които изпитват респект пред законите; защото ги е страх да посегнат на чуждия живот, те мечтаят да унищожат себе си, за да бъдат сигурни в собствената си безнаказаност.

         * * *

         Последният пристан на поразените от съдбата е тяхната представа за съдбата.

         * * *

         „Една-единствена мисъл, отправена към Господ, струва повече от цялата Вселена“, казваше Света Екатерина Емерих. И имаше право...

         * * *

         Къде ли е Истината? Може би в Шекспир. Защото един философ не би успял да я открие, без да изгърми със своята система.

         * * *

         След като модерните общества не успяха да възвеличат аборта и да узаконят канибализма, ще им се наложи да решат проблемите си с много по-решителни действия.

         * * *

         Историята не може да се защити. Към нея трябва да се обръщаме с известна доза цинизъм. В противен случай, ще ни се наложи да се присъединим към всички останали - бунтовниците, убийците, вярващите...

         * * *

         Краят на историята, краят на човека... Сериозно ли е да мислим за това. Далечни събития, които Тревогата, в желанието си за незабавни злини, иска да ускори с цената на всичко

         * * *

         И най-повърхностния поглед към пътя на цивилизацията ме изпълва с високомерието на Касандра.

         * * *

         Бляскавите дела са дело на народи, които не се застояват на трапезата, пренебрегват десерта и меланхолията на храносмилането.

         * * *

         Казват, че събитията били тумори на Времето...

         * * *

         Престанете вече с тия поробени народи и тяхната жажда за свобода. Тираните ги избиха твърде късно - това е голямото им извинение.

         * * *

         Когато тълпата прегърне един мит, очаквайте клане или нещо още по-лошо, нова идеология.

         * * *

         Не съжалявам, че не съм присъствал в мига, когато Земята се е откъснала от Слънцето, но бих искал да видя мига, когато хората ще се откъснат от Земята.

         * * *

         В миналото са минавали с голяма сериозност от едно противоречие на друго. А сега ние се разкъсваме от толкова много наведнъж, че не знаем за кое да се хванем, кое да пропуснем, кое да разрешим.

         * * *

         Колко уговорки, за да се оттеглиш в пустинята! Да, ние сме по-умни от първите отшелници. Научихме се да търсим пустинята в себе си.

         * * *

         Болката е организирала Хаоса. Снизила го е до Вселената. И това е най-страшното й престъпление.

         * * *

         С всяка нова идея, на която даваме живот, нещо в нас умира.

         * * *

         Бетовен е осквернил музиката.
         Представете си: допуснал е в нея да влезе гневът?!

         * * *

         Музиката е последен пристан за разядените от щастието души.

         * * *

         Бих искал да умра от музика, да се самонакажа, задето понякога съм се съмнявал в силата на нейните предсказания.

         * * *

         Ясното небе ни носи много повече тъга, отколкото мъгливото, защото ни дава повече надежди...

         * * *

         Всичко на този свят е една космическа въздишка. А ние не сме нищо друго, освен рани от една душа.
         Рани от Бога или от Тома Неверни...

         * * *

         Занимания по святост: премахване на болката чрез болка.

         * * *

         Колко малка е чашата на човешките наслади, колко скоро се препълва тя от нашите сълзи, колко лесно е да бъде пресушена до дъно в неутолимата ни жажда за безкрайност!

         * * *

         Упадъкът на паметта те прави метафизик; разглезването й - светец.

         * * *

         Стигаш до един момент в живота си, когато си готов да свържеш всичко с Бога. Но понякога започваш да се съмняваш, че Бог не е толкова актуален и че връзката, която си установил с Него няма да ти помогне... Ставаш страхлив и неспокоен.
         А дали Бог не е просто някаква мода за душата?Преходна страст на Историята?

         * * *

         Голямата заслуга на Ницше е, че се е появил навреме.

         * * *

         Има ли смисъл да се освобождаваш от Господ, за да останеш верен на себе си?

         * * *

         Да бъдеш по-ненужен и от светец...

         * * *

         Може ли да ти даде подкрепа религията, след като си разочарован и от Бога, и от Дявола?

         * * *

         Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме.

         * * *

         Пожелах да се установя във Времето, но то се оказа необитаемо. Тогава се обърнах към Вечността и пропаднах...

         * * *

         Разбира се, че не Господ, а Болката е вездесъща!

         * * *

         Дори когато повярваме, че сме изпъдили Господ от душата си, той не престава да се мотае из нея: виждаме, че му става скучно, но вярата ни вече не е същата - да го развличаме...

         * * *

         Да се спасиш от отровите на Времето, за да съхраниш отровите на Вечността - каква заблуда на мистиката!

         * * *

         Най-голямата вина на болката е, че е организирала Хаоса и го е принизила до Вселена.

         * * *

         Голямото предимство на Бога е, че за него можеш да си мислиш всичко. И колкото по-малко се опитваш да четеш мислите му, толкова повече се приближаваш до Него.
         Господ предпочита периферната логика.

         * * *

         Упадъкът на паметта те прави метафизик.

         * * *

         Всичко е било някога. Затова животът ми изглежда като напразно вълнение, като стих без смисъл. Светът не се повтаря, макар да ни се струва, че живеем сред закъсняло ехо.
         Паметта е не само аргумент против Времето, а и против този свят.
         Паметта ни открива светове, приблизителни до миналите, които малко или много са идеализирани.
         В дъното на паметта са съжаленията...

         * * *

         Ясните небеса ни носят повече тъга от сивите, защото предизвикват повече надежди.
         Ясните небеса са балсам за меланхолиците.

         * * *

         Обикновено хората не правят разлика между светците, които се раждат и светците, които стават такива. Едно е да видиш светлината на деня, облагодетелстван от божията милост, друго - да платиш скъпо за нея.
         Роденият светец е инструмент на Божията мисъл. Ужасявам се като си помисля за светците без талант, които са се трудили с пот на челото за Божията мисъл. Те са повечето и дължат всичко на страданието, докато останалите, привилегированите, истинските господари на небесата - изобщо не познават мъката и болката...

         * * *

         Липсата на гордост у нас е непростима. Да можех да обединя елегантността на атинските ефеби със страстта на испанските конквистадори и да посрещна смъртта без да затварям смирено очи!...

         * * *

         Често сънувам една недискретна смърт пред погледа на всички!

         * * *

         От всички души, светците умират най-малко самотни. Тях винаги ги изпращат Исус или ангелите. Те, които непрестанно се стремят към самотата, предават Богу дух публично, пред всички. Тогава как няма да ми изглеждат горчиви и Безкрая, и анонимността?

         * * *

         Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен!

         * * *

         След като Исус определя Сатаната като „принц на този свят“, Свети Павел решава да го надцени със званието „Господар на този свят“.
         Мисля, че не можем да не се съгласим с тези авторитети, които ни казват толкова ясно кой всъщност ни управлява.

         * * *

         Известен е лозунгът на поета Пол Клодел: „Аз съм на страната на всички Зевсовци, и против всички Прометеевци“.
         Напразно си изгубил всяка надежда за бунт; подобна нелепост ще събуди у теб задрямалия терорист...

         * * *

         Невъзможно е да страдаш от пълно безсъние и да упражняваш някаква професия. Ако в младите години родителите ми не бяха финансирали безсънието ми, аз сигурно щях да се самоубия.

         * * *

         У всеки преуспял, независимо в коя област, без съмнение, има и нещичко шарлатанско.

         * * *

         Посещение в болница, и след пет минути ставаш будист, ако в момента не си такъв или не станеш отново след като преди време си бил и си се отказал.

         * * *

         Всички философи, които познавах бяха без изключение импулсивни люде.
         Недъгът на Запада беляза и онези, които трябваше да избягат невредими.

         * * *

         Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта й.

         * * *

         Внезапното мълчание в един разговор ни връща към главното: посочва ни каква цена трябва да заплатим за нужната дума.

         * * *

         Винаги откривам по някоя пукнатина в хората, вълнуващи се от същите неща, които интересуват и мен.

         * * *

         Кант дочака до дълбока старост, за да разтълкува тъмните страни на екзистенцията и да отбележи неуспеха на всяка рационална доктрина.
         ...Други, по-късметлии, си дадоха сметка за екзистенцията още преди да започнат да философстват.

         * * *

         Наскоро прочетох една биография. Идеята, че всички истински герои са възкресени именно в тази книга ми се стори толкова непоносима, че трябваше да я изхвърля далече от дома си, за да не ми прилошее.

         * * *

         Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.

         * * *

         Седемдесетгодишна, лейди Монтегю сподели, че не се е поглеждала в огледалото цели единайсет години.
         Ексцентричност? Може би, но само за онези, които пренебрегват страха от ежедневната среща със собствената си физиономия.

         * * *

         Писмо, достойно за името „писмо“, се пише под знака на възхищението или на възмущението, с една дума - преувеличено.
         Ясно е защо едно умно писмо може да се нарече „неуспяло“.

         * * *

         Когато разбрах, че е напълно безразличен към Достоевски и Музиката се отказах, въпреки големите му заслуги, да се срещам повече с него. Предпочетох да общувам с някой умствено по-неразвит, но по-чувствителен човек.

         * * *

         Докато ми излагаше проектите си, го слушах и знаех, че няма да издържи и до края на седмицата.
         Какво неблагоразумие - в такъв момент да говориш за бъдещето!
         Но всъщност като си помислиш каква е разликата между един умиращ и един смъртен?
         Абсурдността да кроиш планове е по-крещяща при втория.

         * * *

         Брамс би представил „меланхолията на безсилието“, ако вярваме на Ницше.
         Тази оценка, оповестена в края на живота му, отнема малко от блясъка на този музикант.

         * * *

         Едно чувство трябва да падне толкова ниско, за да реши да се превърне в идея.

         * * *

         Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята.

         * * *

         Отначало поет, а накрая гинеколог! Наистина, няма по-злочеста участ от тази на любовника.

         * * *

         Какво е сексуалността? Балканизация на телата, хирургия, пепел, животинска проява на бивш светец, шум от смешно и незабравимо пропадане...

         * * *

         Продължаваме да обичаме. Все пак! Да, това „все пак“ покрива Безкрая...

         * * *

         Да погребеш челото си между две гърди, между два континента на Смъртта...

         * * *

         Как да говориш против чувство, способно да надживее и романтизма и... бидето?

         * * *

         Ако някой дължи всичко на Бах, това сигурно е Бог.

         * * *

         Мисля, че без Бах теологията щеше да бъде лишена от съдържание.

         * * *

         Без Бах Сътворението би било фиктивно, а Бездната - вездесъща.

         * * *

         Когато и музиката не може да ни спаси, пред погледа ни заблестява нощта. И вече нищо не може да ни подкрепи, освен магията на престъплението.

         * * *

         Като човек роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки...

         * * *

         Едва след Бетовен музиката се обърна към хората. Преди това разговаряше само с Бога. Бах и великите италианци изобщо не познаваха това принизяване до човешкото, този фалшив титанизъм, който от глухия гений насам разваляше истинското изкуство.
         Напрягането на волята измести нежността; противопоставянето на чувствата - наивността и непосредствеността; крайната възбуда - овладените емоции. Така небесното изчезна от музиката и на мястото му се настани човекът.
         Преди време, грехът се разпростря навсякъде и прие образа на сладостни жалби. Дойде и моментът, в който декламацията срази молитвата...

         * * *

         Големите народи могат сами да си предизвикват бедите и да си ги сменят по желание. Малките народи обаче понасят бедите, които големите им налагат.

         * * *

         Всички бедствия - войните, революциите, кланетата - идват от някаква мъглявост, изписана върху националното знаме.

         * * *

         Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието им нищо да не основават и за нищо да не се грижат.

         * * *

         Ще минат само още няколко поколения и смехът - тази привилегия на посветени - ще стане толкова рядък и недостъпен, колкото е сега и екстазът.

         * * *

         Историята е динамизмът на жертвите...

         * * *

         Краят на Историята и краят на Човечеството. Сериозно ли е да мислим сега за тях? Далечни събития, които тревогата - жадна за беди и катастрофи - се опитва на всяка цена да ускори.

         * * *

         Дали човекът е неуспешен опит? Да, неуспешен опит е бил още самият Адам. И все пак, имаме ли правото да попитаме: ще проявим ли достатъчно въображение, за да станем новатори и да добавим нещо от себе си към този крах?

         * * *

         Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.

         * * *

         Еволюция - в наше време Прометей щеше да бъде депутат от опозицията...

         * * *

         Часът на престъплението идва различно за различните народи. Това е обяснение за постоянството на Историята.

         * * *

         В окултните науки има повече честност и повече строгост, отколкото във всички философии, „даващи смисъл“ на Историята.

         * * *

         Само народите, които не са успели да се осъществят, се доближават до някакъв „човечен идеал“. Успелите народи са застинали в позата на своята слава, в позлатеното си зверство.

         * * *

         Политик, у когото не забелязвам пристъпи на слабоумие, ме плаши.

         * * *

         За разлика от миналите векове, практикували изтезанията небрежно, нашият като по-взискателен проявява в това отношение пуризъм, увеличаващ жестокостта ни.

         * * *

         Скептицизмът отпуска своя благослов твърде късно върху нас, върху лицата ни, изорани от убежденията, върху лицата ни - лица на „хиени на идеала“.

         * * *

         Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.

         * * *

         Въздържанието - доброволно или принудително - издига човека над животното, превръща човешкия вид в една причудлива смесица от святост и ненормалност, която винаги интригува.
         От тук идва и недвусмисленото ни отношение към монасите или към мъжете отказали се да общуват с жените, с онези които не са като нас.

         * * *

         Сексуалността ни изразява по един доста категоричен начин. Тя ни отнема тайнственото... Няма нищо по-публично на този свят от сексуалния акт.

         * * *

         Сама по себе си всяка идеология (която и да е тя) не е нито добра, нито лоша. Всичко зависи от момента, от времето, когато тази идеология се възприема.

         * * *

         Християнството, както знаем, нанесе съкрушителен, съдбовен удар на античното общество - то просто го парализира и унищожи напълно.
         В замяна християнството стана „благословия“ за варварските народи, чиито първични инстинкти се изостриха при допира си с него.
         Далече от намерението да възроди един стар и загниващ свят, християнството успя да възроди единствено възродените...

         * * *

         Велика гордост е да откриете, че всъщност не притежавате нищо! Това е истинско откровение! Досега сте мислили за себе си като за най-последния от всички хора, а ето: изненадан, просветлен от вашата мизерия, виждате, че не страдате за нищо и дори започвате да се гордеете със себе си...

         * * *

         Жената струва нещо, докато симулира свенливост, резервираност. Падне ли една жена в очите ни, тя излиза от играта.
         И вече не струва нищо, защото заприличва на нас. Така изчезва една от последните измами, правещи съществуването ни поносимо.

         * * *

         Гневът на Бога не идва ли от Дявола? - Да, идва и от единия, и от другия, защото как ще си обясниш факта, че и двамата сънуват цели галактики и мечтаят да ги превърнат в прах и дим, а разполагат само с нашата бедна и жалка планета?

         * * *

         В търсеното на обща формула, която да задоволи всички, природата спряла избора си върху смъртта, която както е известно, не може да задоволи никого.

         * * *

         Имаше профил на Клеопатра. Седем години по-късно вече приличаше на жена, просеща по улиците...

         * * *

         Всеки път, когато ми се стори, че ще мога да проумея бъдещето, имам усещането, че се изпълвам от Божията благодат.

         * * *

         Точността - вариация на моята „мания за скрупольозност“.
         За да стигна навреме, аз бих извършил дори престъпление!

         * * *

         В окултните науки има повече честност и основания, отколкото във философията, която напразно се стреми да търси някакъв „смисъл“ на Историята.

         * * *

         „Свободата, казват, била висше благо“
         Но само за обладаните от волята да бъдат еретици.

         * * *

         Да се излекуваш веднъж завинаги от идолопоклонничеството.
         Да изгубиш желанието си да търсиш неуловимото в нечии очи, в една усмивка...

         * * *

         Отказът е единствената форма на действие, която не ни унизява.

         * * *

         Както Разпятието раздели историята на две, така и тази нощ раздели на две моя живот.

         * * *

         Голямата умора те отвежда тъй далече, както и екстазът, с тази разлика, че благодарение на нея слизаш към глъбините на познанието.

         * * *

         Млад германец ми иска един франк. От разговора с него разбирам, че е обиколил света, че е бил в Индия и че много е харесал просяците там, на които сега иска да прилича.
         И все пак, трудно е да заблудиш някого, след като се знае, че произлизаш от една толкова подредена и методична нация.
         Гледах го как проси: сякаш беше завършил специален практически курс за това...

         * * *

         Да обичаш ближния си - трудно е да се разбере. Кой вирус би искал да обича друг вирус?

         * * *

         Да се избавиш от отровите на Времето, за да съхраниш отровите на Вечността - детско хрумване на Мистиката.

         * * *

         Святостта ме кара да настръхна: това нахлуване в чуждото нещастие, това варварство на състраданието, това безпардонно милосърдие.

         * * *

         Ако вярвах в Бога, сигурно щях да бъда надут като пуяк и да ходя гол и бос по улиците.

         * * *

         Когато поисках да се установя във Времето, видях, че е необитаемо.
         Когато се обърнах към Вечността, просто пропаднах.

         * * *

         Океаните и моретата - сълза, проляна от Бог, усетил самотата на материята.
         Тайнствената нужда от морските простори и изкушението да се потопиш в тази Безкрайност, пътека към Бога през Неговата сълза...

         * * *

         Който не е изпитвал нуждата да поплаче под звездите край морето, не е познал Божественото, а също и чара на самотата.

         * * *

         Презирам християните, защото мога да обичам хората само отблизо.
         Без сладостта на разстоянието, не мога да простя на нито един смъртен.
         Отвращението от хората ме накара да открия светците, които обичат повече Небето, отколкото самите хора.
         Човек трябва да е сляп, за да говори за някаква братска любов между хората в обществото.

         * * *

         Да бъдеш по-ненужен и от светец...

         * * *

         Тайната на всяко живо същество се покрива със страданията, които очаква.

         * * *

         С годините се научаваш да заменяш страховете си срещу смях.

         * * *

         Общувайки с хората, изгубих свежестта на своите неврози.

         * * *

         Възможно ли е да говориш честно за нещо друго, освен за Господ и за себе си?

         * * *

         Аз съм подобен на море, отдръпнало водите си, за да стори място за Бога...

         * * *

         Цял живот съм живял с чувството за отдалеченост от истинското си място...

         * * *

         Можем да си представим всичко, да предскажем всичко, но не и степента, до която някой ден ще деградираме.

         * * *

         Когато сме млади не влагаме в приятелството някакви „задни мисли“ или интерес. Когато остареем, най-много ни дразни младостта на нашите приятели.

         * * *

         Освен музиката, всичко на този свят е лъжа - дори самотата, екстаза. Музиката е и едното, и другото - само че в по-висша степен.

         * * *

         Как възрастта опростява всичко! Вземам от библиотеката си четири книги: две с по-дребен шрифт - връщам ги обратно, третата е ...доста сериозна - също я оставям. Зачитам четвъртата - без особено желание.

         * * *

         Смяната на езика за един писател е все едно влюбен да пише любовно писмо с помощта на речник.

         * * *

         Любовта е краткотрайна и умира като всичко живо, докато музиката е висш израз на живота, и разбира се, и на смъртта.

         * * *

         Няма болка, от която да не може да ни излекува сълза, започнала да пее...

         * * *

         Истината - грешка, прогонена във Вечността.

         * * *

         Паскал и особено Ницше - двама репортери на Вечността.

         * * *

         Човекът - най-краткият мост между живота и смъртта.

         * * *

         Теологията не може да отсъди кой е по-самотен: Бог или човек. Но ето, че дойде поезията. И сега разбрах, че по-самотен съм аз.

         * * *

         Има женски погледи по-съвършени и от сонет...

         * * *

         Аз съм един Йов, без приятели, без Бог, без проказа...

         * * *

         Един вампир изпил и последната ми капка кръв, запява тъжна песен.

         * * *

         Редът ни води към всички човешки добродетели. Но знаем ли какво ни води към реда?

         * * *

         Той вечно няма време, а всъщност не върши нищо.

         * * *

         Всички мои мисли са като стоновете на дъждовен червей, стъпкан от нозете на ангел.

         * * *

         Духовните творения обикновено са плод на нашата неудовлетвореност от живота. Също и героизмът.

         * * *

         Музиката е озвучено време.

         * * *

         Срамежливостта е оръжие, предоставено ни от Природата, за да опазим самотата си.

         * * *

         Аз страдам като човек, но не като достоен човек...

         * * *

         Една цивилизация може да бъде унищожена само след като бъдат разрушени боговете й. Християните не дръзват открито да се изправят срещу Рим и се захващат с религията на тази велика империя. Те се подлагат на преследвания и тормоз, за да хулят Рим по-успешно, да утоляват неудържимия си апетит за клевети и злословия. Наистина, колко нещастни щяха да бъдат християните, ако Рим им беше отказал честта да ги издигне до ранга на жертви! Християните не са можели да понасят езичеството - то ги е вбесявало, както и всичко в Рим, дори търпимостта му...

         * * *

         Когато човек си повтаря, че животът е поносим само ако можеш да сменяш своите богове и че вярата в един бог съдържа в зародиш всички форми на тиранията, той престава да съжалява за античното робство.
         По-добре е да бъдеш роб и да се кланяш на божеството, което сам си си избрал, отколкото да си „свободен“, с една-единствена разновидност на свещеното пред себе си...

         * * *

         Християнството се е родило и е процъфтяло в атмосфера на омраза към всичко различно. Тази омраза го е крепила по целия му път. С края на пътя, разбира се, идва и краят на омразата.
         Христос вече няма да слезе в Ада. Положен отново в своя гроб, той ще си остане в него и сигурно никога няма да се надигне. Той вече няма кого да освобождава - нито на повърхността, нито в глъбините на Земята...

         * * *

         Би трябвало да възвеличаем всички богове. Но за това ще е необходимо „истинският“ бог да изчезне, за да могат да се явят всички други, нали?

         * * *

         Глупаво и излишно е да говориш с човек, който не познава страданието.

         * * *

         Да не пускам никъде корен, да не се включвам в никаква група или общност - това е бил винаги моят девиз. И аз неотменно съм го отстоявал.

         * * *

         За съжаление, Германия не е имала своя Монтен. И това е нейната драма. Какъв шанс за Франция - да започне с един философ-скептик!

         * * *

         Аз предпочитам Каменната ера и Века на просвещението. Но не мога да забравя, че пещерите свършиха с Историята, а аристократичните салони - с Гилотината.

         * * *

         Ако упорстваш да търсиш смисъл в каквото и да е било, сигурно си не толкова наивен, колкото... мазохист.

         * * *

         Може да се каже, че сме познали истинската самота, само когато напълно ни завладее мечтата за молитва - молитва, която е по-нова от Бога, дори от Вярата.

         * * *

         Всяка апология трябва да бъде убийство чрез ентусиазъм...

         * * *

         Истинският мислител се обогатява от всяка загуба, от всяко безправие: каква благодат ако при това се окаже прокуден от родината си!

         * * *

         Който се заема с големи, мащабни дела, трябва да знае, че зависи от благоволението на реалността, който при всички случаи го надвишава.
         Само повърхностните и лекомислени духове, само безотговорните, могат да повярват, че са свободни в действията си...

         * * *

         Конфуций твърдеше, че: „човек никога не може да се скрие от самия себе си“. Да, ние твърде много се разкриваме в дребните неща, защото прекалено малко е великото у нас, за да има наистина какво да крием...

         * * *

         Древните мъдреци от Изтока никога не са излагали своите учения в подредена, систематична форма. Те обикновено говорят с парадокси от страх да не изрекат полуистини. Започват да говорят като глупаци и завършват с това, че техните слушатели помъдряват...

         * * *

         Нашите морални норми са възникнали от потребностите на обществата преди нас, а те съвсем не са като нашето. Убеден съм, че хората не са възпитавани да бъдат наистина морални и добродетелни, а просто да се държат по определени правила.Ние не се проявяваме като лоши и неморални, само защото се притесняваме, следваме тези норми...

         * * *

         Само, който е живял с прекрасното може да умре красиво...

         * * *

         Съвършенството е навсякъде около нас, стига да можем да го видим и различим...

         * * *

         Едно изкуство е ценно само в степента, в която ни говори. Изкуството може да бъде един наистина универсален език, който не се нуждае нито от допълнителни обяснения, нито от "превод", ако самите ние сме универсални в своите способности за съпреживяване.

         * * *

         Истинската красота може да бъде открита само от този, който е способен да завърши незавършеното в своя ум.

         * * *

         Не лъжите, а много деликатните, но неверни забележки препятстват откриването на истината.

         * * *

         Само едно е по-лошо от скуката - страхът от самата скука.

         * * *

         Човешкият ум е като вампир. Когато се захване с някоя цивилизация, ще я остави изстискана, лишена от сили, без дъх: ще изсмуче духовното съответствие на кръвта й, ще ограби веществото й, а също и импулса й, тласнал я към мащабни действия или скандали. Увлечена в този процес на упадък, без нищо да я отклонява от него, цивилизацията ще ни представи образа на заплахите пред нас и гримасите на нашето бъдеще. Тя ще бъде нашата празнота; в нея ще съзрем своите пороци, безсилието си, своята размекната воля и издъхналите си инстинкти. Вдъхваният от тази цивилизация страх всъщност е страх от нас самите! И ако ние, като нея, сега лежим, изгубили сили и дъх, то е, защото също сме познали вампиризма на ума...

         * * *

         Не съществува изход за този, който едновременно надминава Времето и сам се омотава в него. Който стига с подскоци до крайната си самота и въпреки това потъва във видимостта. Разпъван, нерешителен, той се влачи като болен в трайността - притеглен е както от ставането, така и от безвременното...

         * * *

         Китайският мъдрец Джуан Дзъ каза: „Ако човек не обича нищо, той ще е неуязвим“. Умна мисъл, но трудно приложима. Как бихме могли да стигнем апогея на безразличието, след като дори нашата апатия е напрежение, агресия, сблъсък? Мисля, че и сред прадедите ни няма мъдреци - всички те са били неудовлетворени, жадни, разпалени. А ние, дори и да не искаме, сме принудени да продължим техните разочарования, техните изблици...

         * * *

         Ние, хората, дишаме прекалено бързо и учестено, за да можем да уловим нещата в самите тях или да изобличим тяхната нетрайност. И нашето задъхване ги обезобразява, залепя ни за тях...

         * * *

         Любовта е святост плюс сексуалност. Никой и нищо не може да укроти този парадокс на Възвишеното и Земното.

         * * *

         Времето е кръст, на който ни разпъва скуката.

         * * *

         Бах е декадент в небесен смисъл. Само така може да се обясни тържественото разложение, от което не можеш да избягаш, щом се сблъскаш с неговия свят.

         * * *

         Самоубийството - като всеки опит за спасение - е религиозен акт.

         * * *

         Човекът - едно животно, видяло живота, което още иска да живее.
         Драмата му се изчерпва с това упорство.

         * * *

         През всяка наша сълза ни гледа Бог.

         * * *

         Човешките бездни нямат дъно, защото стигат до Господ.

         * * *

         Как могат да гледат небето, онези които нямат угризения?

         * * *

         Този, който никога не е слушал орган, не може да разбере как Вечността може да еволюира.

         * * *

         Всяка умора крие носталгия по Господ.

         * * *

         Всичко е възможно от мига, в който изпуснеш спирачките на Времето.
         Тогава използвай разума си докато е време.

         * * *

         Господ въздиша всеки миг, сякаш Времето е неговата молитва.

         * * *

         Тъжните усмивки гасят слънцата...

         * * *

         Целта на сърцето е един ден да се превърне в химн.

         * * *

         Страданията са нещо безкрайно; съмненията - безгранични.

         * * *

         Идеите са мъртви мелодии.

         * * *

         За всяка болка има музика.

         * * *

         Музиката ни посочва какво ще бъде времето на Небето.

         * * *

         Нищо не те задоволява, дори Абсолютното.
         Само музика - това разпадане на Абсолютното.

         * * *

         Средиземно море е най-спокойното, най-честното и най-малко мистичното от всички морета. То се намесва - с отсъствието си на вълни - между Човека и Абсолютното.

         * * *

         Силата на един човек произтича от неговите неосъществени животи.
         Чрез тях той се отделя от природата.

         * * *

         У Бетовен няма нито разнежен чар, нито достатъчно умора...

         * * *

         Последната хитрост на Дявола е разликата между Пъкъла и Сърцето.

         * * *

         Всички неизплакани сълзи се вляха в кръвта ми...
         Но аз не съм роден за толкова горчивина.

         * * *

         Антропологията е смесица от зоология и психиатрия. Можеш да конструираш утопии, гледайки само цветята.
         Раят не е ли един израстък към ботаниката.

         * * *

         Една мисъл може да пресуши морето, но не и една сълза; да засенчи звездите, но не и да просветли друга мисъл - сиянието на Безутешността.

         * * *

         Без копнежа по смъртта, не би разбрал никога сърцето си.

         * * *

         „Нито едно човешко създание - казваше Свети Тома - не може да стигне по-горно стъпало на естеството, без да престане да съществува.“
         Ако човек е интересен, то е защото е поискал да надмогне своето естество. Не е успял и големите му усилия са го повредили, развратили са неговата природа. Затова и питането по негов адрес е свързано с мъчения, със страст...

         * * *

         Времето, което имаме да прекараме тук, на Земята, не е достатъчно дълго, за да го използваме за друго, освен за себе си.

         * * *

         Безсънието ни залива с нежелана светлина, но без да си даваме сметка, ние се стремим към тази светлина. Желаем я, въпреки волята и разума
         Чрез светлината на безсънието - тъй вредна за нашето здраве - ние се опитваме да открием опасни за нас истини, скрити до този миг в съня. И в същото време будуването ни освобождава от навиците, само за да ни изправи пред един зазидан хоризонт. То осветява нашата безизходица...

         * * *

         Историята не може да се защити. Към нея трябва да бъдем твърдоглави и цинични. Иначе ще се наложи да се смесим с всички бунтовници, убийци, вярващи...

         * * *

         Книгата на Клаузевиц за войната е била настолна и за Ленин, и за Хитлер! Тогава защо се чудим, че този век е осъден!.

         * * *

         Жалко за оня, който не познава изкушенията. Чрез тях живеем; чрез тях усещаме живота.

         * * *

         Всеки миг ми изглежда като репетиция за Страшния съд. Всяко място на земята като край на света

         * * *

         Моята космогония прибавя към началното Небитие безкрайност от... многоточия...

         * * *

         В тъгата всичко се превръща в душа.

         * * *

         В музиката французите не оставиха велики творби, защото премного обичаха перфектността. А освен това, интелигентността не обича безкрайността, както и музиката...

         * * *

         Мъглата е неврастенията на въздуха.

         * * *

         Немският романтизъм или времето, когато германците опознаха гениалността на самоубийството...

         * * *

         Може би защото премного обичат живота, евреите почти нямат поети...

         * * *

         Виолетовият привкус на нещастието...
         Свечеряванията носят нещо от красотата на халюцинацията...

         * * *

         Историята се прави от хора, които постоянно си пипат пулса.

         * * *

         Не може да се събере сила без болка.
         Не напрано най-смелите са тези, чието здраве е засегнато.

         * * *

         Понякога Времето е толкова сурово и потискащо, че би искал да строшиш главата си в него.

         * * *

         Идеи, които прелитат над пространството и в един миг се блъскат по стените на черепа...

         * * *

         От страх пред страданието ние се опитваме да премахнем реалността. И когато най-сетне успеем, откриваме нов извор на страдание.

         * * *

         Завиждаш ли на някого, дори и на Бог, за успеха, ти си оставаш роб, презрян роб като всички роби.

         * * *

         Другите хора нямат чувството, че са измамници, а всъщност са точно такива. И аз съм същият, но го знам добре и дори се измъчвам от тази мисъл.

         * * *

         Само един писател без читатели може да си позволи лукса да бъде пределно откровен. Неговите писания не са адресирани към никого; освен към самия него.

         * * *

         Да се съмняваме в неща, на които се гласува пълно доверие, без каквото и да е проучване, в наши дни е може би по-важно от всичко.

         * * *

         За да видим нещо ново, ние наистина трябва да направим нещо ново.

         * * *

         Не бива да съдим хората по мненията, които те изказват, а според това какво са направили тези мнения за тях.

         * * *

         Съчувствието е лоша милостиня.

         * * *

         Една рецепта за душевно спокойствие: да нямаш мнение!

         * * *

         Нашите слабости престават да ни вредят от момента, в който успеем да ги осъзнаем.

         * * *

         Защо ангелите са толкова студени? Може би защото нямат пол. Или защото живеят отвъд Слънцето.
         Да, ето защо светците нямат топла кръв. Но не самите светци, а техните мъки и страдания стоплят нашите сърца.

         * * *

         Опитах се да разбера откъде идват сълзите и стигнах до светците. Носят ли отговорност те за своята горчива светлина? Кой знае?
         Изглежда, че сълзите им са техните следи. Без тях нямаше да разберем, че плачем от съжаление за Рая.
         Бих искал да видя как Небето поглъща поне една сълза.
         Само мъката предхожда сълзите. На светците не им остава нищо друго, освен да оправдаят сълзите...

         * * *

         Пред Страшния съд ще претеглят единствено сълзите.

         * * *

         Бих дал години от живота си, за да узная какво е средното атмосферно налягане в Рая.

         * * *

         Нито едно откритие не се е удало толкова лесно на хората, както небесния живот.

         * * *

         Странно е, че хората се борят за своите религии с такова удоволствие и настървение, а с такова неудоволствие и досада живеят по предписанията им.

         * * *

         Нямам никаква слабост към тайнственото, защото всичко на този свят ми изглежда необяснимо. Защото съм роден от Необяснимото и съм преизпълнен от него.

         * * *

         Единствените събития в нашия живот са разделите. Те последни се изтриват от нашата памет.

         * * *

         Да бъдем разумни: никой не би могъл да се излекува от всички болести. Без тотално разочарование няма тотално познание.

         * * *

         Не бурните драми ни бележат, а сподавената мъка на ежедневието. Тъкмо тя ни подкопава силите като неумолимото Време.

         * * *

         Фактът, че животът няма никакъв смисъл е достатъчен повод за нас да продължим да живеем...

         * * *

         Успелите в живота не знаят какво е това „гордост“.

         * * *

         Ставането сутрин от сън - агония без развръзка.

         * * *

         Смъртта се е разпростряла толкова надалече, заема толкова място, че аз вече не знам къде да умра.

         * * *

         Не вярвам вече в науката - този свят не заслужава да бъде опознат.

         * * *

         Прогресът е несправедливостта, която проявява всяко поколение спрямо предшестващото.

         * * *

         Единствената ни искрена изповед е онази, която правим непряко - говорейки за другите.

         * * *

         Най-жизнената част от фолклора идва отпреди християнството. Както и най-жизненото от самите нас.

         * * *

         Ако можехме да се видим с очите на другите, сигурно щяхме да се застреляме.

         * * *

         Всяко приятелство има своя скрита драма, поредица от леки рани

         * * *

         Казват, че сърцето на Исус било възглаве за християните. Ах, как да ги разбера тези мистици, готови да заспят върху него?!...
         Моите съмнения няма да ме отведат по-далече от това сърце. Единственото убежище за мен сега са сенките небесни.
         И никой не разбира какво е това святост и не може да проумее, че Сърцето е като Вселената - неговите простори имат космически измерения, в тях е дълбокият смисъл на святостта. Всичко става в Сърцето - това е мистиката и святостта. Нямам предвид сърцата на хората, а сърцата на светците...

         * * *

         Святостта е преобразена физиология, а може би и повече: обожествена физиология. И всичко е движение към Небето...
         Една от фикс идеите на святостта е кръвта. Външността на кръвта не идва само от космическото виждане за душата, но и от непрекъснатата борба на светците със самата душа.
         Пречистената кръв на Исус е баня и напитка за светците. Това обяснява и последните думи на Света Катерина от Сиена: „О, кръв, кръв!“. Тя е имала предвид кръвта на Спасителя.

         * * *

         Когато общува с французи, човек се научава да бъде нещастен приветливо.

         * * *

         Западът напразно си търси форма на агония, която да е достойна за неговото минало...

         * * *

         Много мъчително е да гледаш как големи народи подлагат ръка за още малко бъдеще!

         * * *

         Хитлер се опита по един варварски начин да спаси европейската цивилизация. Инициативата му се провали с трясък, но това всъщност бе последната инициатива на Запада.
         Без съмнение Европа заслужаваше по-добра съдба. Но нейна ли е вината, че не успя да произведе по-качествено чудовище?

         * * *

         Историята - това е динамизъм на жертвите.

         * * *

         Откакто католицизмът се затвори в себе си, го сковава склероза. Но ролята му не е приключила - остава му да сложи траура на латинския дух.

         * * *

         Западът е съграден от хиляда години войни и само един век психология го е съсипала...

         * * *

         Обожавал съм и съм ненавиждал доста народи, но никога не съм казвал лоша дума за испанеца, какъвто бих желал да бъда...

         * * *

         Признак на старост е да престанеш да избираш враговете си и да се задоволяваш с тези, които имаш под ръка.

         * * *

         Нашите най-големи угризения идват от това, че сме останали под равнището си и не успяваме да се достигнем. Ето това ние не можем да простим на другите.

         * * *

         Най-добрият начин да се отстраним от другите е да ги поканим да отпразнуват нашите поражения. След това със сигурност ще ги намразим до гроб.

         * * *

         Без Господ всичко на този свят е бездна. А Господ? Той е върховна бездна...

         * * *

         Защо трябва да се оттегляме и да прекъсваме играта, след като ни предстои да разочароваме толкова същества?

         * * *

         От всички клевети най-злобната е онази, която взема за прицел нашата леност и оспорва нейната автентичност.

         * * *

         Скептицизъм, който не уврежда здравето ни, е само едно интелектуално упражнение.

         * * *

         Най-добрият начин да намериш себе си, е да накараш другите да те забравят. Тогава никой няма да застане между теб и същественото.
         Колкото повече се отдалечават от теб, толкова повече ти помагат те да се усъвършенстваш. Спасяват те като те оставят на мира.

         * * *

         - Не си го слагай на сърцето! - повтаря си тази фраза, който се сърди на себе си, че страда и не пропуска случай да страда.

         * * *

         Ще опознаем истинската самота единствено когато изцяло и безвъзвратно ни завладее мечтата за молитва - молитва, появила се след Бога и дори след Вярата...

         * * *

         Наистина дърдорене е всеки един разговор с човек, който не познава страданието.

         * * *

         Ако започнеш да се ровиш и в най-незначителния спомен, може много бързо да се ядосаш.

         * * *

         По време на безсънна нощ болката набира сили, осъществява се, расте. И става голяма и невидима като нощта - приема нейния образ.

         * * *

         Има ли смисъл да се превръщаш в чудовище, след като нямаш в себе си и един „теоретик“ на „чудовищното“?

         * * *

         Единствено на Запад хората мислят прави. Може би от тази позиция идва и тъй непоносимо позитивния дух на западната философия.

         * * *

         Съзнанието се намесва в нашите действия само, за да обърка изпълнението. Съзнанието това е вечното поставяне на живота под въпрос, съмнение в живота, а може би дори и разрушение на живота...

         * * *

         От всички познати предразсъдъци може би най-баналният е този на науката.Човек може, естествено, да се занимава с наука и дори да й се посвети, но ентусиазмът по науката, когато не си в играта, е съмнителен, ако не и нещо повече.

         * * *

         Аз повече се интересувам не от изреченото или написаното от един автор, отколкото от онова, което той би искал да изрече и напише.
         Вълнуват ме повече плановете, не толкова реалното, колкото мечтаното творчество.

         * * *

         Месианството на руснаците е резултат от тяхната вътрешна неувереност; утежнена от гордостта и амбицията да утвърдят своите наследствени недостатъци, да ги наложат над другите, да се разтоварят върху тях от една подозрителна препълненост.
         Стремежът да се „спаси“ света е всъщност болестно проявление на младостта на един народ...

         * * *

         Историята е тъкмо онова, което не можем да видим наоколо...
         Историята е порив към просторите и ужас от четирите стени, също и блян за приключения и скиталчества по света, нуждата да издъхнеш нейде далече...

         * * *

         Писането на книги, според мен, се родее по някакъв начин с първородния грях. Наистина, какво е всъщност една книга, ако не изгубване на непорочността, израз на агресия, повторение на собственото ни низвергване?
         Да оповестяваш своите недъзи, за да забавляваш или да плашиш хората! Това е варварство към съкровеното, подигравка, омърсяване. И, разбира се, изкушение. Казвам това като познавач. Защото имам извинението, че ненавиждам своите действия и ги извършвам, без да съм особено убеден в правилността им...
         И все пак, аз не мога да мълча. За мен мълчанието е нещо непоносимо. Нужна ми е сила, за да го овладея. По-лесно бих се отказал от хляба, отколкото от словото...

         * * *

         Мисля, че само едно е по-досадно от скуката: страхът от нея. Изпитвам панически страх от скуката, винаги когато се зачета в някой роман. Не, не ме интересува живота на героя, не мога да го споделя, да му повярвам. Съвсем не ме вълнува и интригата. Харесвам романите, в които нищо не се случва. Може би за другите те да са нечетивни и скучни, но за мен са интересни и много значими...

         * * *

         Евреите са избран народ, но тяхното избраничество е без милост. От този избор те не извлякоха никакво предимство: нито мир, нито покой, нито спасение. Дори, напротив, този избор им донесе само изпитания и наказания. И молитвите на евреите са два пъти по-достойни с това, че са отправени към Бог, за когото няма извинение...

         * * *

         "Народите изпитват към евреите - писа един еврейски философ - същата омраза, каквато, предполагам, брашното изпитва към маята, затова че не го оставя в покой". Покой - това желаят всички хора; вярвам и евреите, но на тях покоят не е позволен. Тяхната бързина, тяхната трескавост ни грабва, увлича. Те ни заразяват с вкуса си към изстъпленията, със своята безмилостна ярост и злъч...

         * * *

         Евреите са родени бойци - може би най-войнственият между цивилизованите народи. В търговията те действат като военни стратези - никога не признават пораженията, колкото и често да им се случват.
         Прокълнат и... благословен, този народ притежава силни инстинкти и разум, които са в завидно равновесие. Евреите са способни да черпят сили дори от недъзите си...Тяхната пружина е здрава и гъвкава и лесно не може да се счупи.

         * * *

         Активни и неукротими диалектици, обсебени от неврастенията на интелекта, въпреки своя ясен поглед те биват омаяни от авантюрата. И нищо не може да ги принуди да отстъпят. Те са горди и нападателни...

         * * *

         Човешкият ум е вампир. Ако се захване с някоя цивилизация, той ще я остави без сили, изцедена, бездиханна. Ще изсмуче духовното съответствие на нейната кръв, ще ограби субстанцията й, както и импулса, тласкал я дотогава към големи дела или скандали.
         Увлечена в този процес на разруха, без нищо да я отклонява от него, цивилизацията ще ни представи образа на заплахите пред нас и гримасите на бъдещето ни: тя ще бъде нашата празнота. Тя - това ще сме ние. В нея ще съзрем своето безсилие и своите пороци, прекършената си воля, унищожените си инстинкти. Страхът, който ще ни вдъхва ще е страх от самите нас! И ако накрая и ние, като нея, легнем изцедени, обезсилени, бездиханни, то ще бъде само, защото най-сетне ще сме осъзнали вампиризма на ума...

         * * *

         С музиката Западът разкрива своето истинско лице, достига своята дълбочина. За разлика от Изтока, Западът не е създал мъдрост и метафизика, принадлежащи единствено нему, нито дори поезия, за която да можем да кажем, че е напълно неповторима.
         Западът е вложил цялата сила на своята оригиналност, своята изкусност, своята загадъчност, и накрая, своята неизразима мощ...

         * * *

         Евреите са насмешлив народ. Но тяхната насмешливост съвсем не е проста забава за сметка на околните. Нито пък е форма на социално поведение или пък на каприз, прищявка. Тя е плод на дълго натрупвана горчилка, на дълбоко стаявана обида. Тяхното подхилване е отплата за униженията им. Не можем да не признаем, че евреите са ненадминати в подхилването. Но за да ги разбереш и разгадаеш, трябва също като тях да си изгубил доста битки, да си бил член на много общности, да си се сражавал без знаме срещу всички, да умееш точно като тях да приемаш и да отхвърляш всяка кауза, независимо каква е тя - справедлива или не...
         Да, това е трудна, бих казал, непоносима задача за нас, докато за евреите не е. Те сякаш знаят всичко на този свят - от Адам насам, от Бога насам.

         * * *

         Известно е, че Абсолютното отговаря на сетиво, което не сме могли да развием. Затова и не бихме могли да се отдадем на всички бунтове - накрая те ще се обърнат и срещу себе си и срещу нас... Предполагам, че тогава отново ще постигнем превъзходство над Времето. Освен ако не се случи тъкмо обратното - в стремежа си да избягаме от бедствието на Съзнанието, ние не се завърнем при животните, растенията и вещите, а също и при онази първозданна тъпота, която сме забравили напълно по вина на Историята...

         * * *

         Онзи, който е част от една цивилизация, не би могъл да открие природата на нейното заболяване. Неговата диагноза няма стойност; присъдата му всъщност засяга и него. Той е станал милостив, но от егоизъм...
         По-неутрален, по-свободен, всеки новодошъл разглежда цивилизацията безстрастно и може точно да долови нейните недостатъци. А ако тя се провали, той, без съмнение, ще придружи нейния провал и тогава ще установи и по нея, и по самия себе си действието на съдбата.
         Той няма да разполага с никакви лекарства за нея. И тъй като добре знае, че съдбата не се лекува, няма да се препоръча никому за лечител. Единствената му цел ще бъде да е на висотата на Неизлечимото...

         * * *

         „Ако Слънцето и Луната започнат да се съмняват, те мигом ще угаснат!“, каза някога Уилям Блейк.
         Европа се съмнява отдавна. И докато ние се впечатляваме от нейния залез, американците и руснаците го наблюдават спокойно и с нескрита радост.

         * * *

         Западът няма да съществува вечно в днешния си вид. Без съмнение, той се готви за своя край - очакват го доста неприятни изненади. Да си спомним какво се е случило между V и Х век. Да, очаква го криза, дори още по-тежка. Западът ще промени своя стил, ще се появят нови държави и народи. Мнозина вече са склонни да се примирят с това. Те призовават Историята с надеждата да се сгромолясат в нея, да изчезнат в името на бъдещето. Те мечтаят - от необходимост да се надяват срещу себе си! - да се видят стъпкани, унизени и "спасени"... Подобно чувство е отвело древността до самоубийството на християнското обещание...

         * * *

         Къде ли ще бъдат продължени европейските завоевания, идеи, придобивки? В Щатите? Или в Русия? И едната, и другата вече са обрали плодовете на най-лошото от стара Европа... Може би в Южна Америка? В Южна Африка или в Австралия? Май някъде натам ще трябва да се огледаме за тази смяна. Да, една наистина карикатурна смяна... Изглежда, че бъдещето на света вече принадлежи на предградията на глобуса...

         * * *

         На смъртния си одър испанският крал Филип Втори повикал сина си и му казал: „Ето къде свършва всичко, и монархията“.
         До смъртния одър на тази Европа някакъв незнаен глас тихо ми шепти: „Ето къде свършва всичко, и цивилизацията...“

         * * *

         Има ли смисъл да спорим с Бездната? Време е да се свестим и да се избавим от магията на най-лошото. Все пак не всичко е изгубено: остават... варварите. Откъде ли ще дойдат варварите? Всъщност няма значение точно откъде. Те няма да закъснеят и докато подготвят - по случай нашето поражение - своето пиршество, те вече обмислят как да ни изправят на крака, как да прекратят нашите празни приказки и умувания...
         Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, но те ще влеят и енергия у нас, за да ни помогнат да умрем или да се възродим...

         * * *

         Ако решим да претеглим постиженията на духа от Ренесанса насам, едва ли ще се спрем на философията. Европейската философия все още не е надминала нито древногръцката, нито индийската и китайската.И тъй като тя е само една от разновидностите на всеобщото философско усилие на човечеството, мисля, ще можем да минем спокойно и без нея. Без да й противопоставяме идеите и размислите на Платон, Лао Дзъ или Шанкара...
         Но не е така с музиката. Тя е голямото извинение на модерния западен свят. Явление, наистина, без аналог в никоя друга традиция... Защото можем ли другаде да срещнем нещо равно на Монтеверди, Бах или Моцарт? С музиката Европа разкри своето истинско лице, достигна своята истинска дълбочина. Да, Европа не е създала мъдрост или метафизика, принадлежащи само на нея, нито дори поезия, за която да кажем, че е напълно неповторима. Но в музиката тя е вложила цялата мощ на своята неповторима оригиналност, своята изкусност и загадъчност, своята неизразима сила...
         Без музиката неин би бил само предвидимият стил на една цивилизация сред останалите други.
         Ако Европа реши някой ден да си направи равносметка, единствено музиката ще бъде доказателството, че не се е пропиляла напразно, че наистина е имала какво да изгуби...

         * * *

         Да живееш тук е смърт; другаде - самоубийство. Къде тогава може да се отиде? Единствената част на света, в която екзистенцията имаше все пак някакво оправдание, вече е обхваната от неизлечима гангрена...
         Тези суперцивилизовани народи са нашите „доставчици на отчаяние“. Да, за да се отчаеш е достатъчно само да ги погледнеш, да наблюдаваш за известно време действието на духа им и скудоумието на техните вече изтлели стремежи...
         След като толкова дълго те са прегрешавали спрямо своите корени и са пренебрегвали дивака и ордата - т. е. своето начало! - не може да не се види, че вече не им е останала и капка хунска кръв!

         * * *

         Спомням си сега за един нещастник, който лежеше до обяд, но през цялата сутрин си повтаряше повелително: „Стани! Събуди се! Събуди се!“. И така: тази жалка комедия се повтаряше всеки божи ден. Този човек си налагаше една непосилна за него задача. Но поне опитваше да направи нещо срещу призрака, в който се бе превърнал - да, той искрено презираше сладостта на своята летаргия...
         За съжаление не може да се каже същото за Европа. След като тя достигна - като награда за своите усилия царството на не-желанието - вече тържествува, защото е разбрала, че в нейната смърт има и елемент на сласт, от който тя иска да се възползва...
         Отпускането очарова и засища Европа. Дали Времето продължава да тече? Не, тя съвсем не се тревожи - нека други да се занимават с това. Това си е тяхна работа. Те дори не подозират каква наслада и облекчение е да се валяш в едно настояще, което всъщност не води заникъде...

         * * *

         Една цивилизация съществува и се утвърждава само с действия, които са годни да предизвикват нещо.
         Кога започва да помъдрява? Когато е започнала да се износва, да се изхабява.
         Страх будят само върховите й мигове, когато тази цивилизация не натрупва сили, а ги изразходва...

         * * *

         Бръчките на една нация са видими, както и тези на хората.

         * * *

         При все, че са „избран народ“, евреите не извличат от този избор никакво предимство. Не се радват нито на мир, нито на спасение... Тъкмо обратното: този избор им е наложен като изпитание, като наказание.
         Това е „избраничество без милост“.
         А молитвите на евреите са два пъти по-достойни, заради това, че са отправени към Бог, за когото всъщност няма извинение...

         * * *

         Макар да е с много тежки последици, отхвърлянето на християнството е най-великият подвиг на еврейския народ. Да, евреите са казали едно „не!“ и това им прави чест!
         Преди това, по принуда, евреите са вървели сами и без посока. После са поели своя път, като отхвърлени, но въоръжени с достатъчно цинизъм - това единствено средство срещу тяхното бъдеще...

         * * *

         За беда евреите не са имали куража да почерпят гордост от отхвърлянето си...

         * * *

         С отказа си да приемат новите идеи на времето - християнството - тази велика лудост, обзела света, за известно време евреите са избегнали гоненията. Но са заплатили за това страшно висока цена! Заради това, че не са пожелали да приемат новата религия те поели бремето и прокобата на кръста. И за тях, не за християните!, той се превърнал в символ на мъченичество...

         * * *

         През Средновековието евреите били жестоко преследвани и дори изтребвани, защото според християните „разпънали един от своите“...
         Наистина, няма на света друг народ, заплатил толкова скъпо за един такъв - недостатъчно премислен, но всъщност обясним и напълно естествен жест...

         * * *

         Бойци по природа - най-войнственият от всички цивилизовани народи, евреите се заемат с търговските си сделки като истински военни стратези. Те никога не са склонни да признаят поражението си, колкото и често да им се е случвало...

         * * *

         Прокълнати, но и благословени, те са способни да почерпят сили дори от своите недъзи, защото у тях умът и инстинктът не се обезсилват взаимно...
         Пружината на евреите е твърде здрава - огъва се, но никога не се чупи.

         * * *

         Да си човек е драма; да си евреин е още по-голяма драма. Евреинът има великата привилегия да преживява двойно нашата орис. Той представя напълно отделно съществувание, или той е изцяло „другият“, както казват теолозите.
         Като осъзнава своеобразието си, евреинът непрекъснато го осмисля и никога не се забравя... Наместо да се гордее с произхода си, да го обявява и разгласява, той го прикрива, срамува се от него. Дали участта му, различна от всяка друга, не го упълномощава да гледа отвисоко на човешката тълпа?

         * * *

         Подиграван в името на Агнеца, евреинът ще си остане нехристиянин, докато на власт е Християнството...
         Той обича парадокса и страданията, които предизвиква. И съвсем не е изключено да се покръсти в момента, когато тази религия се окаже низвергната от всички. За да го подгонят и тогава заради новата му вяра!

         * * *

         Евреинът е надживял Елада и Рим, както ще надживее и Запада и ще продължи да съществува сред завистта и омразата на всички народи, които се раждат и умират...

         * * *

         Ако можех, щях да доведа целия свят до агония, за да пречистя живота до корените му; бих запалил огньове върху тези корени, но не за да ги изгоря, а да им вдъхна нов живот и друга топлина.
         Да, огънят, който бих запалил в този свят няма да предизвика разруха и пепелища, а преображение, тотално, космическо...
         3 април 1933
         Букурещ
         (Тези редове написах днес, на моя двадесет и втори рожден ден. Имам странното усещане, че на тази възраст съм станал специалист по проблемите на смъртта...)

         * * *

         Как бих могъл да допусна, че не съм създаден за живота, след като всъщност животът не е създаден за мен?

         * * *

         Нямаме убедителни аргументи, за да живеем. Този, който е стигнал до границата може ли да продължи с аргументи, причини, морални съображения и т. н.? Очевидно, не! Остават му само немотивирани причини, за да продължи да живее.
         На върха на отчаянието, страстта към абсурдното е единствената причина, която хвърля демоничната си светлина в хаоса. Когато всички идеали; когато моралът, естетиката, религията, социалното чувство и т. н., не могат да го определят, тогава как би могъл да се съхрани той и да не изпадне в бездната?
         Само чрез свързване с абсурдното, чрез любовта към безполезното абсолютно, т.е. към нещо, което е лишено от плътност, но което чрез своята измислица или фикция, може да стимулира илюзията на живота...

         * * *

         Живея, защото планините не се смеят, а червеите не пеят. Страстта към абсурдното не може да се роди у човек, отказал се от всичко, но не е изключена у този, който е готов на големи промени...

         * * *

         Истинската самота е само тази, която те кара да се чувстваш напълно изолиран от света между Небето и Земята...

         * * *

         Колко ли самота ще ми е нужна, за да поддържам духа си?

         * * *

         Изкуството на смъртта не може да се изучи, защото за него няма нито техника, нито комплекс от правила или норми.
         Повечето от хората нямат усещането за бавната агония, стаена у всеки от нас. Те са убедени, че агонията се появява най-накрая и предшества падането ни в бездната на смъртта.

         * * *

         Все повече се убеждавам, че човекът е едно нещастно животно, изоставен от света, принуден сам да открие своя начин на живот и да се справи с него.

         * * *

         Не разбирам какъв смисъл има да живея в историята и да следвам идеалите на епохата си, да се вълнувам от конкретните социални проблеми или от културата...
         Отегчен съм от културата и историята; направо ми е невъзможно да очаквам вълненията в историческия свят, да се съобразявам с идеалите и тежненията на времето.
         Историята е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Но не можеш да преодолееш историята, след като за теб миналото, настоящето и бъдещето нямат стойност, и след като ти е напълно безразлично кога и къде живееш. Наистина с какво толкова съм привилегирован, че живея именно днес, а не в Египет преди четири хиляди години? Не мога да кажа, че една епоха е по-добра от друга. Историческите епохи са всъщност затворени форми на живот, които съществуват с убеждението за своята уникалност и недостижима цена...

         * * *

         Мисията на всеки народ на този свят е да открие поне едно от качествата на Бога, да ни го представи в друга светлина или под друг ъгъл, да ни посочи едно от скритите му лица.

         * * *

         Животът на един народ трябва да отслаби силата на Всевишния, изваждайки я от нейната тайнственост...

         * * *

         Няколкото хиляди години история показват сериозната криза на Божественото. Народите се надпреварваха да го разкриват, като не си даваха сметка какво зло му причиняват.

         * * *

         Руският и испанският атеизъм са вдъхновени от Всевишния: страхът като всепоглъщащата жажда би могъл да му грабне ореола...

         * * *

         Бог се защитава от самия себе си чрез атеизма: от унищожение чрез вяра. Божественият отец прегръща децата си...

         * * *

         След Ел Греко се питаш какъв смисъл е имало Божественото в живописта? Бил ли е някой по-близо до Бог с помощта на линиите и багрите? И Господ дали е бил по-обсаден от човешки фигури с толкова агресивно излъчване?

         * * *

         Овалът при Ел Греко не е продукт на оптически недъг, а форма, чрез която човешката фигура се извисява към Бога. Лицата тук са обърнати по посока на Небето и силно издължени по вертикала, чийто горен край стига до Бог, а долният започва от човешкото сърце. Малко повечко лудост и Ел Греко ни представя огнени линии между Небето и Земята и ние лесно разпознаваме - в тяхното трептене - човешките символи.

         * * *

         Испания е като пламък за нас, а за Господ тя е просто пожар! Чрез огъня тук са се обединили пустините на Земята и на Небето.
         Русия със Сибир гори заедно с Испания и с Господ.

         * * *

         Руснакът или испанецът - и най-скептичният испанец е влюбен в Бога , повече от всеки германец - метафизик...

         * * *

         Полумракът на холандците - при цялата си тайнственост - е далечен и чужд на Бога. Всичко, което би пожелал от живота е в него, но не и Божественото...

         * * *

         Разликата между Испания и Холандия е в несъизмеримостта между отчаянието и меланхолията. Самият Рембрандт ни кани да отдъхнем под сенките и полумрака - и това е като легло, в което умираме без съпротива, защото сме живели без мъки.

         * * *

         Целият Рембрандт е не повече от „очакването на старостта“. Затова ще е трудно да открием друг художник, по-рефлективен и по-примирен от него. В сравнение с италианския Ренесанс той е апокалиптичен, а с испанците - един спокоен, вглъбен мислител.

         * * *

         Сред холандците единствено Рембрандт разбираше Бога. (С това се обяснява и факта, че той рисуваше сравнително рядко пейзажи). Но неговият Бог не го караше да деформира фигурите както Ел Греко.
         Рембрандт потъваше в тайнството на сенките, сумрака, играта на светлината. Човекът у него шепнеше за милост...
         Рембрандт е бил истински поет...

         * * *

         Наистина, има ли друг критерий в Изкуството, извън близостта до Небето?

         * * *

         Времето е и утешение. Но съвестта обуздава времето. В живота е трудно да се открие лечение за съвестта. Всичко, което отрича времето е болка.
         Най-чистото и най-здравословното нещо в живота е апотеозът на Преходността. Вечността е гнилост при висока температура, а човекът - парче мърша от трупа на Господ...

         * * *

         Може ли да се обича друга музика, освен тази, която изразява отсъствието на човека от света?

         * * *

         На света има толкова хора, които мислят и мечтаят, но никога не достигат до Бога или до идеята за него...

         * * *

         Мъка, която не съдържа в себе си нуждата от утеха никога не би могла да осъществи някакъв религиозен опит. Затова и музикантите - т. е. тези, които се задоволяват с мъката в себе си, остават чужди на Бога.

         * * *

         Абсолютното е специфичната тоналност на тъгата...

         * * *

         Огромната разлика между Господ и идеята за него е открита още от Блез Паскал, който отделил Господ на Йов и Аврам от Господ на учените и философите...

         * * *

         Трябва да се установи разликата между Бах и останалата музика. Между Тереза Д'Амила и останалите светци; между Райнер Мария Рилке и останалите поети...

         * * *

         Органът, виолончелото и флейтата събуждат у нас печал и носталгия по други светове.
         Органът - среща с Бог на границата на бездната.

         * * *

         Челото - води те през есенни градини или до края на тясна и криволичеща уличка.в старинен град; а флейтата те довежда под клоните на череша, отрупана с пролетен цвят...

         * * *

         Органът е космогония на сълзите. Оттук и метафизичният резонанс на флейтата и челото - лирична експресия, тремоло, извиращо от глъбините на сърцето.

         * * *

         В органа се възпроизвежда Абсолютното без посредничеството на човешката душа. Ето защо това е може би най-нечовешкият от всички инструменти!

         * * *

         Челото и флейтата, за разлика от органа, разкриват всички човешки чувства, а също и слабости, преобразени в едно неземно съжаление...

         * * *

         Динамизмът в изкуството може да бъде два вида: иманентен или самостоен и трансцедентен. При Ел Греко фигурите и цветовете изгарят вертикално. И при Ван Гог предметите са в пламъци и цветовете също горят. Но при него те са разположени хоризонтално. Ван Гог е Ел Греко, но без Бог. Един Ел Греко без небе.

         * * *

         В изкуството центърът на тежестта обяснява ако не формалната структура и стиловете, във всеки случай вътрешната атмосфера.

         * * *

         За Ел Греко светът е космическа лавина, спуснала се към Бога. Тя иска да падне в него.

         * * *

         Материята се срутва с ярост в каскадите на собствената си бездна. И това се нарича „иманентен динамизъм“...

         * * *

         Не пускай никакви корени, не се включвай в никаква общност. Това винаги е бил моят девиз и аз съм се стремил през целия си живот да го спазвам...

         * * *

         „Защо му е на човек да спечели целия свят, след като е загубил душата си.“
         „Да, да спечелиш света и да изгубиш душата си! - Аз пък направих нещо много по-добре: изгубих и света и душата си“

         * * *

         Да, в каквото и да се впусна, то никога няма да е друго, освен една изява на провал, на катастрофа - явна или скрита. Много дълго упражнявах теорията на „Човека - извън - всичко“. Накрая станах този човек и в момента го въплъщавам. Моите съмнения успяха, моите отрицания се реализираха. Сега живея онова, което преди си въобразявах, че изживявам. И накрая си намерих следовник...

         * * *

         Натрапчивата идея за самоубийство спохожда този, който не е способен нито да живее, нито да умре, и чието внимание и за миг не се отделя от тази двойна невъзможност.

         * * *

         Мъча се, макар и без успех, от нищо да не извличам суета. Но когато все пак успея, усещам, че съм се отделил от смъртните. Тогава се издигам над всички, дори и над самите богове.
         А може би това е смъртта - усещането за едно голямо и окончателно превъзходство.

         * * *

         Животът е поносим единствено заради своята накъсаност. Ние спим не толкова, за да си починем, а за да забравим. Всяка сутрин ние започваме един нов ден с илюзията, че започваме нещо ново. Но ако не спиш нощем (както става с мен самия), не можеш нищо „да започнеш“...

         * * *

         Убеден съм, че безсънните нощи са може би най-важния човешки опит, който може да бъде изживян. Те ни определят за цял живот.

         * * *

         Ясно е защо в миналото са принуждавали обвиняемите да будуват, измъчвали са ги с безсъние. След няколко дни те признавали всичко! Тайната на човека, тайната на живота - това е Сънят.
         Сънят прави нашия живот възможен. Напълно съм убеден, че ако се попречи на човечеството да спи, ще започнат кланета и погроми, историята на нашата цивилизация ще приключи.

         * * *

         Това, че страдах през целия си живот от безсъние, ми отвори завинаги очите. Моят поглед към нещата от живота и към света е плод на тези непрестанни будувания нощем. Аз ги наричам „будувания на духа“. Звучи може би малко претенциозно, но е вярно.

         * * *

         Моето обожание към философията от младостта постепенно беше поместено от тези безсъници. Защото видях сам, че философията не може с нищо да ми помогне. Така постепенно изгубих вярата си в нея.

         * * *

         Не мога да имам нищо общо с човек, който ми каже, че музиката не му говори нищо. Музиката се докосва до най-съкровеното у нас. Този, който не я усеща със сетивата си е осакатен от природата. Мога да приема човек, който сподели, че не разбира или обича поезията, но такъв, за когото музиката е нещо далечно и чуждо, не бих приел...
         Да, нечувствителните към музиката хора, според мен страдат от огромен недъг...

         * * *

         Животът без музика е нелепост за мен. Мога да се откажа от писането, но не и от музиката. Музиката е единственото изкуство, способно да създаде дълбоко съучастие и близост между хората.

         * * *

         Когато срещна някой приятел, а и непознат, да изживява някаква мъка или да бъде отчаян, аз винаги давам един и същи съвет: „Отидете поне за четвърт час в някое гробище и ще се уверите, че вашето страдание, няма, разбира се, да угасне, но почти ще успеете да го отминете“.
         Разходката до гробището е почти автоматичен урок по мъдрост. Лично аз винаги съм прибягвал до това в моменти на кризи и отчаяния. Единственият начин да понесем някое голямо страдание или празнота е да осъзнаеш бездната. Иначе животът може да стане непоносим за теб.

         * * *

         В наше време почти всички пишат. Светът се препълни с книги. Лично аз се ужасявам от авторите, които издават най-малко по една книга годишно. Това е нездравословно...
         С възрастта настъпва един вид примирение. Умората става съвсем видима, реална. Трябва да се научим да държим сметка за нея. Разбира се, можеш да продължиш да пишеш и да споделяш всичко, но ако този акт все пак не отговаря на някаква вътрешна потребност, си остава само литература.

         * * *

         Да опознаем истинското, означава да се срещнем със същественото, да се заемем с него, да проникнем в него чрез нашите очи, а не чрез анализа на думите.

         * * *

         Ако държиш на равновесието на своята мисъл, ти ще бягаш от познатите и съществените суеверия.

         * * *

         Ако можехме да се изтръгнем от силата на нашите желания, сигурно бихме се изтръгнали и от ударите на Съдбата.

         * * *

         Ако поискаш да бъдеш друг, сигурно ще завършиш с това да се превърнеш в нищо...

         * * *

         Когато някой реши да стигне до сигурността, той неизменно започва да ревнува вашите мнения, вашата съпротива към догмите и лозунгите, вашата неспособност да се подчините, да се покорите на чуждото влияние.

         * * *

         Всяка цивилизация започва с митовете и приключва със съмненията.

         * * *

         Само духът притежава способността да отрича онова, което е, и да се харесва на това, което всъщност не е. Защото само духът произвежда и сътворява това, което все още не се вижда.

         * * *

         Нереална мъка няма - тя съществува, дори ако светът не съществува.

         * * *

         Отдадете ли се на някаква страст - благородна или пък низка - това е всъщност без значение. Сигурно е едно: предстои ви да минавате от мъка на мъка.

         * * *

         Всяко творчество, без значение от неговата извисеност, е рожба на непринудеността и е белязано от нея.
         Никой не може да твори в абсолюта, нито пък в празното. Затворени сме в нашия човешки свят и ако се измъкнем от него трябва ли да създаваме нещо, което не е човешко?

         * * *

         Никой от нас не би могъл да мине без призрака на Вечността, още по-малко да си забрани да го търси навсякъде, където поиска, независимо под каква форма на известност, като се започне от литературната...

         * * *

         В литературата жестокостта малко или много е въпрос на избор. Колкото един автор е по-талантлив, толкова повече се старае той да постави своите герои в положение на безизходица. И той ги преследва, измъчва, пречи им да се защитават в тяхната безпътица, в тяхната агония...

         * * *

         Да, природата се е показала великодушна единствено към онези, които е освободила от тежката мисъл за смъртта. На останалите тя е внушила най-древния и най-унищожителния от страховете, без да им предложи средства да се избавят от него.

         * * *

         Самоилюзията е по принцип плодоносна. Единствено тя дава начало на нещата или е самото начало.

         * * *

         Да се осъществиш, това означава да се отдадеш на опиянението в неговото множество и цялост. Не разчитай на Единственото - то е само за себе си и нищо няма да ти донесе. Разбий го, ако искаш да сложиш край на еднообразието в теб и извън теб.

         * * *

         Онези, които отстъпват на своите емоции, на своите чувства и капризи и се отдават на тях през деня, всъщност се предпазват от сериозни смущения.

         * * *

         Не следвай стъпките на мъдреците, ако самият ти не си мъдър. Човек рано или късно се уморява и обявява война на мъдреците, война на всичко и на всеки, като започва от идеала, който не е успял да достигне.

         * * *

         Онзи, който се въздържа и владее при всяка среща, няма как да не е мръднал. Превърнал се е в оня, който „непрекъснато страда в мълчание“. Ако държим поне на минималното си равновесие трябва да се научим да викаме!

         * * *

         Човек се изправя срещу смъртта, срещу онова, което предстои да стане. Раждането, другото безвъзвратно събитие в нашия живот, сме склонни да оставим настрани, да не се вълнуваме от него. То е за нас нещо от далечното минало, както първият миг на света.

         * * *

         Започнах да натрупвам миналото, без да престана да измислям по нещо от това минало и да го спускам в настоящето. Без да му отпусна малко свободно време, за да изчерпи собствената си трайност.

         * * *

         Да живееш, това означава да свикнеш да понасяш магията на възможното. Но когато проникнеш във възможното, всичко се превръща във възможно минало и тогава няма вече нито настояще, нито бъдеще...

         * * *

         Хората падат във Времето, а аз съм паднал от Времето. От вечността, която се издига над времето, която следва онази безплодна зона под него, където човек не чувства нищо друго, освен желанието да приобщи времето, да се издигне до него, да се превърне в частица от него, да се настани в него, да си представи, че е у дома си. Но времето е нещо затворено, то не може да се докосне. Невъзможно е да проникнеш в същността, която съставя тази негативна вечност, тази лоша, зла вечност...

         * * *

         Аз толкова дълго съм ругал времето, че сега то си отмъщава и ме поставя в ролята на просител, кара ме да го съжалявам.
         Това неподвижно настояще е истински ад, една ужасяваща вечност, която не се отваря към нищо, дори и към смъртта, тогава, когато течеше и се оттичаше и ми предлагаше утешението на някакво очакване, макар и зловещо, погребално, но все пак очакване...

         * * *

         Гневът ни дава усещането, че все пак живеем, но за съжаление, той не трае дълго. Трябва да се научим да бъдем безразлични към по-нисшите продукти на гнева, които водят към клеветата, дребното злословие и предлагат малки видоизменения от рода на презрението... Да, презрението е нещо абстрактно и жалко, без топлина и страст, без дихание и всъщност не може да ни достави истинска наслада, както гнева...

         * * *

         За да запазиш доброто си здраве, да останеш нормален, не следвай модела и образа на мъдреците, а образа на децата. Научи се да се търкаляш по земята и да плачеш като тях всеки път, когато ти се прище. Има ли нещо по-тъжно от това - да ти се иска, а да нямаш смелостта да го направиш?

         * * *

         Защо имаме очи, след като сме забравили да плачем? В Древността и в Средновековието нашите предци са знаели да плачат. А ние се отказахме от едно от най-добрите лекарства - плача.

         * * *

         Омразата не ни носи освобождение. Да мразиш света и да се мразиш! Това означава, че държиш много и на света и на самия себе си. Защото и двете го правят негоден да се освободиш от едното и от другото.

         * * *

         Нещастие е за тези, които знаят, че дишат, а още по-голямо нещастие е да знаят, че са хора. Неспособни да мислят за нищо друго, те сънуват през целия си живот като пленници или обсебени. Но бих казал, че те са заслужили напълно своята мъка, след като са търсили трудносмилаема и вкусна храна - един повод, измъчвал ги непрекъснато...

         * * *

         За да се научим да живеем просто дишайки, ще трябва да положим усилия да повярваме, че светът и нашите схващания затварят в себе си самата истина.

         * * *

         Духът може да проектира, не може да произвежда. Но за да проектира, има нужда от подтиците на една нечиста енергия. Духът е слабият, а не плътта, която обикновено мислим за слаба. Духът става силен, когато бъде стимулиран от осъдителните импулси на жаждата. Колкото една страст е по-съмнителна, в толкова по-голяма степен тя може да спести на своя подвластен опасността да създаде той неубедителни и фалшиви произведения...

         * * *

         Да се съхраниш и да останеш ненараним, това означава да се затвориш и да се лишиш от всичките усещания от живота. И колкото повече се отдаваш на самотата си, толкова повече перото ти отпада и накрая си принуден да го оставиш. След като вече не разчиташ на другите, защото трябва да продължаваш да говориш и да пишеш.
         Престанеш ли да реагираш на чуждото мнение, преставаш да намираш и смисъл в нещата, преставаш да чувстваш, че съществуваш, че живееш...

         * * *

         Бах - това е умора на космогонията; стълба от сълзи, по която се възкачва нашата молитва към Бог; архитектура на нашите крехкости; положително рушене - и при това възвишено! - на нашата собствена воля; изоставена земя в Надеждата; единствен начин да се изгубим без да пропаднем и да изчезнем, без да умрем...
         Късно ли е вече да привикнем към тези слабости?
         И трябва ли да приключим пътя си по-далече от акордите на органа?

         * * *

         Един епитаф:
         „Той прояви мъдростта да не заповяда нищо никому, да не разполага с нищо и с никого. Без подчинени, без господари, той не даде заповед на никого, нито пък прие някаква от някого. Отклонявайки се от властта на законите, той не ги наруши нито веднъж, не засегна и никого с нищо.
         От паметта му се изтриха имената на нещата; гледаше без нещо да вижда; слушаше без да чува; ароматите и миризмите изчезваха пред ноздрите му. Чувствата и желанията бяха неговите единствени роби: затова той нито ги усещаше, нито ги желаеше. Беше забравил щастието и нещастието, жаждата и страха и ако случайно ги срещнеше, не можеше да ги различи. И най-незначителният жест му струваше доста усилия - повече от разрушаването или основаването на една империя.
         Роден уморен, предпочел да живее в сянка; всъщност дали наистина бе живял? И докато е бил жив се покрил със саван и по чудо все пак успял да умре...“

         * * *

         Един писател може да ти повлияе не само ако го четеш много, но и ако мислиш за него повече.
         Лично аз не съм чел прекалено нито Бодлер, нито Блез Паскал, но никога не съм преставал да мисля за техните драми, които придружаваха моите собствени драми, където и да отида.

         * * *

         За да измерим точно изостаналостта на християнството в сравнение с езичеството, трябва само да сравним нелепостите, които изричат Светите отци за акта на самоубийството и мненията за него от Плиний, Сенека или Цицерон.

         * * *

         Колкото пъти си помисля за участта на човека, толкова пъти ме обзема жалост и сълзите удавят мислите ми. А после не съм в състояние да си спомня ясно нито едно човешко лице.
         Отломките в природата винаги те карат да мислиш разпокъсано, фрагментарно...

         * * *

         Ако се бях родил в зората на християнството, сигурно щях да падна и аз в коварната му мрежа. Ненавиждам този симпатизант, този хипотетичен фанатик и не бих му простил това приобщаване към религията преди две хиляди години.

         * * *

         Не можеш да създадеш нещо без да се свържеш кръвно с него, без да му се покориш.
         Писането е може би най-малко аскетичният и може би най-малко насилственият акт.

         * * *

         Няма святост без елемент на скандал.
         Това, разбира се, не важи за светците.
         Който твърди, че е равнодушен и безразличен, доказва, че има повече или по-малко развито чувство към интригите.

         * * *

         Фанатизмът е смърт за диалога.

         * * *

         Последните, на които бихме простили предателството към нас, са тези, които сме разочаровали

         * * *

         Всеки мизантроп, колкото и да е искрен, ми напомня за оня стар поет, прикован за леглото и забравен от света, който се обявил против своите съвременници и отказал да разговаря с тях.
         От жалост, неговата съпруга излизала от време на време да позвъни на вратата.

         * * *

         Изкуството, както е видно с просто око, върви към задънена улица, а творците се множат с всеки изминал ден. И тази аномалия продължава.
         Мисля си за изкуството, което е на изчерпване, а в същото време става и трудно, и лесно...

         * * *

         Моите разочарования, наместо да се съберат заедно в един център или система, или поне в ансамбъл, се разпиляха - всяко на различна страна и накрая изчезнаха, заради тая моя пуста неорганизираност във всичко...

         * * *

         Да, няма по-голямо удоволствие на този свят да си мислиш, че си философ, а всъщност да не си!

         * * *

         От Възраждането насам учените се мъчат да ни убедят, че живеем сред безразлична природа, която не е нито враждебна, нито приятелска към нас. Това би трябвало да ни накара да се страхуваме по-малко от нея.
         Но в това се крие и голяма опасност, защото този страх винаги е бил една от даденостите, от условията за нашето съществуване и равновесието ни.

         * * *

         Скуката може да принизи всеки ум, да го направи повърхностен, несвързан, да го разхлаби и дори да го унищожи. Завладее ли ви веднъж, тя ще ви следва навсякъде. Тя е и маска, и съдържание, и реалност. Лично аз не мога да си представя жив или мъртвец без нея...
         Да, скуката е страшна, но още по-страшен е страхът от нея.

         * * *

         Всичко, което крещи у мен за живота, ме кара да се отричам от Бога.
         Какво ли не прави човек, за да живее...

         * * *

         Крайна степен на тъгата: вече няма разлика между сълзите и камъните. Сърцето се е втвърдило като скала - по вените се пързалят дяволи.
         Господи, има ли още едно местенце в твоя Рай?

         * * *

         Човек се раздвоява между свободата и щастието.
         От една страна са усилието и безкрайността, от друга - посредствеността и сигурността.

         * * *

         Човек е прекалено гордо животно, за да приеме щастието и прекалено низко същество, за да го отхвърли.

         * * *

         След като толкова дълго си мислил за смъртта, започваш да се питаш дали не си изгубил времето си заради една голяма лъжа.

         * * *

         Издигнал си се над смъртта и истините под теб не могат да бъдат нищо друго освен лъжи.

         * * *

         Опитах се да разбера откъде идват сълзите и стигнах да светците. Отговорни ли са те за горчивия им блясък?
         А може би сълзите са следите на светците? Кой знае?
         Но не чрез светците са дошли те на света. Без тях не бихме разбрали, че плачем от мъка по Рая.

         * * *

         Бих искал да видя поне една сълза погълната от земята...
         Защото всички те тръгват по незнайни пътища нагоре.

         * * *

         Само страданието предшества сълзите.
         Светците не направиха нищо друго, освен да ги реабилитират.

         * * *

         Не е възможно да се приближиш до светците чрез познание. Само когато пробудиш заспалите у теб сълзи и стигнеш до познанието, ще разбереш дали някой е истински човек или не е.

         * * *

         Сама по себе си святостта не е интересна. Интересни са само житията на светците: пътят, по който един човек се отказва от всичко земно и потегля към Свещеното...
         А пътят, по който се става житиеписец?
         Да тръгнеш по следите на светците... да измокриш стъпалата си с техните сълзи...

         * * *

         В „Крал Лир“ Шекспир определя безумието като „отделяне на духа от горчивината“.
         Това е шансът на лудите. Техният дух създава свой свят редом с Тъгата.
         На нас ни остава тежестта да носим „горчивината на духа“ заедно с „духа на горчивината“.
         А лудите никога не се срещат със своята горчивина...

         * * *

         Винаги съм обичал сълзите, невинността и нихилизма.
         Съществата, които знаят всичко и тези, които не знаят нищо.
         Заблудените и децата...

         * * *

         Един народ влиза в своя залез, когато започне да скучае.
         Многото величие и слава накрая водят до умора - фаталната база за скуката.

         * * *

         Англичаните - този „народ от пирати“ започнаха да скучаят, след като завладяха света.
         Излишъкът от варварство ускорява изчерпването на жизнените сили и убива вкуса към живота.
         Римляните не са изчезнали от света, заради варварските инвазии или заради вируса на християнството. Станали са жертва на един много по-страшен и убийствен вирус: скуката. Започнали са да разполагат с време, което не са запълвали с нищо. Свободното време е поносимо проклятие за един мислител, но за един народ то е наказание.

         * * *

         Какво означава „свободно време“?
         Време без съдържание, без смисъл. Скука.

         * * *

         Огромната разлика между Бог и идеята за Него ни е посочил Блез Паскал, отделяйки Господ на Йов и Авраам от бога на учените и философите.
         По същия начин, мисля, трябва да се отдели и Бах от всички музиканти; Света Тереса Д'Авила от другите светци и Райнер Мария Рилке от останалите поети.

         * * *

         Тъгата в очите на чакала...
         Господи, колко далече си Ти от апокалиптичната отрова на твоите чеда!

         * * *

         Не чуваш ли как се размърдаха костите в ковчега?
         Шум, предвещаващ началото на Страшния съд...
         Мъртвите отвръщат малко рано на зова на Вечността.
         Затова ние, живите, отдавна сме измислили Страшния съд...

         * * *

         Голямата заслуга на Ницше е, че знаеше как да се предпази - и то навреме! - от святостта.
         Какво ли би станало, ако той беше дал воля на желанията си?
         Един Блез Паскал - при това с всички лудости на светците...

         * * *

         Да бъдеш свободен означава завинаги да отхвърлиш надеждата за възмездие, да не очакваш нищо от хората, а също и от боговете, да се откажеш не само от този свят, но и от всички възможни светове, от самото спасение, да разбиеш представата за спасение - тази най-здрава от всички окови.

         * * *

         Опознаването на празнотата съвсем не е безполезна работа, дори да ни се струва измама. Нейното назначение, опитът й да обезсмисли живота и смъртта е с единствената цел да ги направи приемливи и поносими за нас.

         * * *

         Ако все пак съществува някаква възможност за спасение извън вярата, мисля че би трябвало да я потърсим в способността ни да се обогатяваме от допира с нереалността.

         * * *

         Важното е не толкова да правиш нещо, колкото да разбираш. Но да разбираш, означава да умееш да различаваш степента на будност, достигната от някое създание, неговата способност да усеща величината на нереалността, вплетена във всяко явление.

         * * *

         Истинските мъдреци се отказват от всякакво предвиждане. Те никога не планират. Всяко планиране е измама. Това отлично го знаят хората от Изтока...

         * * *

         Трудно можем да си представим до каква степен нашият страх е свързан с плътта. Страхът прилепва към тялото ни, не може да се отдели, дори да се различи от него.
         Страхът е може би единствената братска връзка между нас и животните. С разликата че те го усещат само в природната му, естествена форма - можем да я наречем и здравословна! Животните не познават другия вид страх - метафизичния, спохождащ ни почти ежедневно, неочаквано, понякога фатално.

         * * *

         Плътта, казват светците, е предателство спрямо материята.
         Това предателство, бих казал, се наказва с болестите и неразположенията, които понасяме и усещаме.

         * * *

         Тревогата е съзнанието на страха. Тя се изгражда от невъзможността да се свържем с общото, да се слеем, да се разтворим в него. Тревогата прекъсва движението, потока от света към нас и от самите нас към света. Тревогата е способна да предизвиква разума ни само за да счупи неговия механизъм, пружината му. Тя непрестанно полива с ледена вода нашия разум. А се знае, че всяка мисловна парабола, независимо от мащаба и размаха й, е плод на опиянението. Тревогата ни дърпа надолу и прекъсва всеки полет на фантазията и духа. Тя е пагубна за мисълта.

         * * *

         Трябва да се научим да се гледаме отстрани, отвън, приблизително така, както гледаме другите хора. Да се опитваме да нямаме нищо общо със себе си, да се отнасяме към себе си като към напълно чужд човек. Само тогава ще проумеем, че всяко нещо е нереално и ще престанем да се тревожим и впрягаме за дреболии.
         Какво облекчение ще изпитаме тогава!

         * * *

         За всеки човек Бог е първия спомен.
         Но ако отслабването на паметта е драма за всеки обикновен смъртен, то за светците да си спомнят за Него съвсем не е проблем.

         * * *

         Нищо не цъфти в Божиите селения.
         Те са безплодно поле, препълнено от стенанията на Земята. По него растат само тръни - цветовете на нашите страдания.

         * * *

         Няма нищо по-приятно и по-вълнуващо от това да си мислиш за Бога в прегръдките на една паднала жена...
         Спомням си реплика на депутата Баре пред негов приятел: „Бих искал да живея в един Ескуриал на мечтите...“
         Кажете има ли по-драстично противоречие от това: Ескуриал и мечти?

         * * *

         Казват, че времето лекува. Но съзнанието винаги побеждава времето. Трудно мога да намеря лек за съзнанието.
         Всичко, което отрича времето е болно.

         * * *

         Има ли друг истински критерий в изкуството, освен близостта до Небето?

         * * *

         Скуката е най-елементарният начин да спреш времето, докато екстазът е последният и най-комплицираният.
         Когато скучаем времето спира и понякога изпадаме в тягостно мълчание. Нашият организъм е като часовник, който знае кога и защо да спре...

         * * *

         От какво се отказваме толкова лесно?
         От приличието... Но отказът от него не е лесна работа, защото е част от „субстанцията на живота“.

         * * *

         Животът не съществува, а смъртта е само сън.
         Страданието е измислило и едното и другото, за да се самоосъди . И само човекът - това не особено разумно същество - може да се изтезава като се люшка между реалното и въображаемото.

         * * *

         Усещам у себе си християнски елементи, твърде християнски, например, склонност към простия...
         Християнски токсини, отровили кръвта ми, готови да спрат дишането ми, но без които просто не мога да живея...

         * * *

         Скуката - отсъствие на музиката в материята.
         Меланхолията - неосъзнатата музика в душата.
         Екстазът - делириум на духа.
         Сълзите - материализирана музика.

         * * *

         Злото е всъщност голямата тайна на нашия динамизъм.
         Ако злото се отдръпне от нашия живот, сигурно ще останем да вегетираме в монотонното и банално съвършенство на доброто, което, ако съдим от Първа глава на Стария завет, е отегчило дори самото Битие.

         * * *

         Децата ме плашат. В очите им чета премного бъдещи страдания. Защо искат те да станат „големи“? Как да им обясня, че „бягството от света на детството“ не би могло да им донесе нищо добро?
         И освен това децата - както и лудите! - винаги губят гениалността си щом влязат в „царството на разума“.

         * * *

         Беше ми напълно безразлична. Но един ден, след много години, най-неочаквано си спомних за нея и като си помислих, че вече никога няма да я видя, все пак ми стана тъжно...
         Какво е смъртта? Неочакван спомен за някого, който не означава нищо за нас...

         * * *

         Невъзможно е да чувстваш, че си бил някога, след като още те е нямало на този свят.
         Оттук и твоята привързаност към индивида, който си бил преди да се родиш.

         * * *

         Колкото по-остаряваме, толкова ни е по-трудно да повярваме, че ще изчезнем от този свят в някой близък ден.
         Дотолкова сме се сраснали с живота, че ни се струва, че не можем да умрем.

         * * *

         Между плесницата и лошата дума, все пак, бих избрал първото.

         * * *

         Чета в някаква биография на Чехов, че най-много бележки бил направил в книгата на Марк Аврелий.
         Да, ето една дребна подробност, способна да ме изуми.

         * * *

         Древните закони забраняваха на евреите да предсказват бъдещето.
         Сякаш ако бяха предвидили какво ги очаква, щяха да имат силата да живеят, да останат същите, да се справят с превратностите на своята нещастна съдба?

         * * *

         Когато трябва да вземем много важно решение, най-рискованото нещо е да потърсим съвет от някого, защото с изключение на неколцина разсеяни добряци, никой не ни желае наистина доброто.

         * * *

         Ако се бях родил будист, сигурно щях да си остана будист.
         Но роден християнин, аз още на млади години престанах да бъда такъв, и сега бих отишъл и по-далече, след като прочетох една фраза на Гьоте в негово писмо до Зелтер от последната година на живота му: „Кръстът е най-грозният предмет под Слънцето“.

         * * *

         В днешно време, за разлика от преди, рискуваш да те вземат за старомоден, ако непрекъснато се възхищаваш от класиците.
         Започнеш ли да цитираш Омир или Шекспир, непременно ще те нарекат „смахнат“ и „откачен“.

         * * *

         Какъв ли ще бъде стилът на поезията, живописта, музиката след един век? Мисля, че никой не би могъл да го предвиди. Както след падането на Еледа или Рим, и сега ще се появи дълга пауза заради изчерпването на изразните средства и липсата на достатъчно силни нови идеи.

         * * *

         Двама врагове в един и същи човек, който без съмнение е раздвоен...

         * * *

         Китайска поговорка: „Когато едно куче се залови да лае по някоя сянка, десет хиляди кучета ще я превърнат в жив човек“
         Текст, който може да се сложи като мото на всеки коментар върху идеологиите.

         * * *

         Една истинска книга трябва да задълбава в раните, да ги предизвиква. Да бъде взривоопасна!

         * * *

         Х. ми разказва за престоя си в Лондон, където в продължение на един месец бил в една хотелска стая, с лице към стената. Това се оказало огромна радост за него, за която бил мечтал отдавна...
         Спомням си за подобен експеримент в Индия - на будисткия мисионер Бодхидарма, който продължил цели две години...

         * * *

         Когато чета Херодот имам чувството, че слушам мъдрите приказки на някой селянин от Изтока.
         Не случайно този грък е пътувал из земите на скитите.

         * * *

         „Вкусът към изключителното е белег за посредственост“, казваше Дидро.
         ...И се чудим защо през века на Просвещението не разбирали Шекспир.

         * * *

         Не пиши когато имаш да кажеш нещо, а когато искаш да кажеш нещо.

         * * *

         В зоологическата градина. Всички животни се държат нормално, с изключение на маймуната. Чувства се почти като човек.

         * * *

         Този, който се уважава няма родина. Родината е мрежа.

         * * *

         Понякога, когато излезеш на улицата и видиш тълпата, „изтребление“ е може би първата дума, която ти идва наум.

         * * *

         Да не забравяме, че плебсът в Рим съжаляваше за Нерон.
         Трябва да си спомняме за това, когато ни съблазни някоя химера.

         * * *

         Младеж и девойка, и двамата неми, разговарят със знаци. И колко са щастливи!
         Явно, че щастието може и без думи.

         * * *

         С възрастта изпитваме все по-голяма слабост към почестите и наградите. И суетата ни става все по-ненаситна. Кичим се с ордени, медали и други подобни тенекийки, без да се замисляме какво се крие под тях.
         Запълваме Небитието с празни неща като него.

         * * *

         Старостта не е нищо друго, освен наказание за това, че си живял.

         * * *

         Писателят не бива да претендира, че пише за бъдещите поколения.
         Умният писател не трябва да знае за кого пише.

         * * *

         Да се отвратиш не само от това, което някога си желал, но и от това, което би могъл да пожелаеш!
         Всъщност, от всичко...

         * * *

         Да създадеш семейство. Мисля, че лично на мен ще ми бъде по-лесно да създам една империя.

         * * *

         Само цветето, което е паднало е съвършено, каза един японец. Изкушавам се да кажа същото и за нашата цивилизация.

         * * *

         Основата на обществото, на всяко общество, е нещо, което можем да назовем „гордост на подчинението“.
         Когато тази гордост изчезне обществото пропада.

         * * *

         Ние сме роби и си оставаме роби, докато не се излекуваме от манията си да се надяваме.

         * * *

         Моята страст към историята извира от вкуса ми към антиките, вехториите и интереса ми към всичко, което вече го няма.

         * * *

         Всеки проект е прикрита форма на робство.

         * * *

         Теологията различава съществената от несъществената слава. Ние познаваме и разбираме само втората. Но важна е единствено първата.

         * * *

         В този миг съм сам. Какво повече бих искал? Едва ли има по-голяма радост от тази...
         Всъщност има, да чуя сега, след толкова мълчание, как моята самота нараства.

         * * *

         Според шумерската митология, потопът е бил наказанието от боговете за хората, заради шумът, който вдигали.
         А с какво ли биха ни наказали за ужасния шум сега?

         * * *

         Новалис: „Само от нас зависи светът да върви по нашата воля“.
         Точно обратното мислим и чувстваме в края на живота си, сега, в края на историята.

         * * *

         Запалваме се по изгубени каузи и започваме да вярваме, че всички са такива.
         И имаме право.

         * * *

         Дали съм скептик? А може би мазохист?
         Едва ли ще го узная някой ден и още по-добре.

         * * *

         Ние често забравяме тялото си, но то съвсем не ни забравя.
         Проклета памет на органите!

         * * *

         Писането е предизвикателство, един изкривен ракурс към действителността, издигнал ни към съществуващото или към изглеждащото, че съществува.

         * * *

         Едва ли има нещо по-жалко от думата, но тъкмо тя е способна да ни внуши усещането за щастие, до върховно разпростиране в мига, когато оставаш напълно сам, свободен от всякакъв товар...

         * * *

         Писателите са неуравновесени индивиди, които се опитват да се лекуват с помощта на думите.
         Колко страдания и колко страшни кризи съм преодолял с тези безплътни лекарства - думите!

         * * *

         Като син на свещеник, години наред живях в среда на свещеници, които даваха хиляди и хиляди последни причастия. И у нито един от тях аз не долових особен интерес към смъртта.
         Едва по-късно разбрах, че единственият труп, годен да ни донесе някаква поука, е онзи, който се подготвя в нас.

         * * *

         Всеки дълбок опит може да се изрази чрез термини от... физиологията.

         * * *

         С най-голям интерес препрочитам книгите за мистиката и диетичното хранене. Съществува ли връзка между тях? Да, разбира се, доколкото мистиката предполага въздържание, т. е. режим или по-точно - диета

         * * *

         Нашите приятели обикновено очакват от нас да бъдем снизходителни, да ги лъжем и утешаваме - все действия, изискващи усилия, разсъдък, умение да се владеем. Деликатността, предполагана от приятелството, всъщност не е естествена. По-добре е да излезем навън, сред безразличните и нашите врагове, да се отпуснем, да си отдъхнем!

         * * *

         Вече е полунощ. Чувствам у себе си напрежение като при тежка болест. Имам желанието да вдигна всичко във въздуха, готов съм да се пръсна на хиляди парчета. Това е неописуем хаос!
         Да, човек може нищо да не струва сам по себе си, а да е голям и велик чрез своите усещания. Но може и да бъде под равнището на онова, което усеща...

         * * *

         Религиите загиват най-често от липса на парадокси...

         * * *

         Писането е истински порок, който може и да ни убие...

         * * *

         Наистина, няма нищо по-жалко на този свят от думата. Но нали тъкмо думата е способна да ни извиси до усещането за щастие, до върховно разпростиране, особено когато останеш сам, освободен от всякакви товари и от хората...

         * * *

         Думите - това са двигатели на екстаз с обратен знак...

         * * *

         Какво ли щеше да стене с мен самия без способността ми да почерням страниците с думи?

         * * *

         Да пишеш, означава да се освобождаваш от своите тайни, угризения и от своята злопаметност. Думата е безплътно лекарство...

предишна глава | следваща глава