Дилън Томас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Гръбльото в парка

 

Дилън Томас

 

Превод от английски: Александър Шурбанов

 

 

Гръбльото в парка
самотен господин
с дървета и вода обграден
от отварянето на вратата
през която те пристигат всеки ден
до неделната камбанка преди мрака

 

хапваше си хляб от вестник измърсен
сръбваше вода от вързаната чашка
в която пясък от децата хрупка
под чучура дето мойто корабче се люшка
нощем спеше в кучешка колибка
ала никой не го върза на каишка.

 

Като птиците рано идваше
като водата сядаше кротко
и Господине му викаха Хей господине
хлапетата дошли от града на разходка
а после хукваха щом ги видеше
вътре чак към тихата беседка

 

отвъд езерото и алпинеума
дордето той тръскаше вестника си след тях
през шумния зверилник на върбалака
сгърбени като него на смях
но по-далеч от пазача на парка
с острия му прът за суха шума.

 

И старият кучи жител
сам сред бавачки и лебеди
дордето хлапаците сред върбите
изстрелваха ревящи тигри
из своите яростни погледи
в гъстак посинял от моряци

 

майстореше до вечерния час
снага на жена безукорно права
стройна като млад бряст
от костите си криви и стари
та там през нощта да остава
след всички вериги и катинари

 

цяла нощ в незастлания парк
след като шубраци и огради
птици и дървета езерото злака
и хлапетата невинни като ягоди
се дотътрят с този гръбльо кривокрак
чак до кучешката му килибка в мрака.

 

 

 

1931 / 1941

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. март 2021 г.
Публикация в кн. „Дордето слънцето се пръсне“, Дилън Томас, пр. Александър Шурбанов, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2018 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]