В моя занаят или навъсено изкуство,
упражнявано в среднощен мрак,
в който само месецът се пени,
а горките влюбени в кревата
се прегръщат с мъки и неволи,
аз се бъхтя чак до птичи зрак
не за славата или софрата,
или за вълшебнически роли
върху сребърни сияйни сцени,
а за тези надници безценни
на най-съкровеното им чувство.

Не на гордостта за злото блудство
аз от месеца оставям знак
върху тези страници развени,
ни за мъртвите, до небесата
вдигнати от псалми и престоли,
а за влюбените с куп неволи
във прегръдка и с неизплатени
надници-признания за мен и
моя занаят или изкуство.

1945

върни се | съдържание | продължи