Дилън Томас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Открий месо по кости

 

Дилън Томас

 

Превод от английски: Александър Шурбанов

 

 

„Открий месо по кости скоро голи,
и двата млечни хълма източи,
та мозъкът най-млад да изтече
преди гръд старческа да се свлече
и да се скъсат жили.
Савани не разсънвай, ни могили,
но над жените, в камъка заспали,
рогата роза, синко, окачи.

 

Въставай срещу лунното господство,
съвета на небето всемогъщ
и на морето дворцовата злост,
самоуправството на ден и нощ
и слънчевото робство.
Въставай срещу плът и кост без чувство,
кръвната реч и кожното лукавство,
и червея с неизтребима мощ.“

 

„Утихва жаждата, гладът ми сит е,
сърцето си пропукано съзрях,
лицето ми - и то е с цвят на прах,
целувалите устни - лишей сух,
и хлътнали - гърдите.
За мъж ме взе едно добро момиче,
аз го приспах с гласа на греховете
и с розата рогата го дарих.

 

А онзи червей с мощ неизтребима,
мъжът, от примката неуловим,
въстават срещу моя бащин блян,
който от аления свински трем
стъписва с писъка си таласъма.
Не мога аз живота да отнема
на слънце и сезон, мома и дума,
да задуша пробудата от сън.“

 

Нощта все още служи на луната,
небесният закон налага ред,
морето прогласява царски съд,
ведно са мрак и светлина навред.
„Война на паяка и на врабчето!
Война на подлостите на съдбата!
Слънце, бъди проклето!“
Преди да те е взела от живота
смъртта, вземи си думите назад.

 

 

 

1933 / 1936

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. март 2021 г.
Публикация в кн. „Дордето слънцето се пръсне“, Дилън Томас, пр. Александър Шурбанов, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2018 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]