Разговорът на молитвите, които ще сe кажат
от детето, към леглото тръгнало, и от мъжа на стълбите,
качващ се към своята умираща любима във високата ѝ стая,
то без грижа към кого в съня си ще се понесе,
той прелял от сълзи, че тя скоро ще е мъртва,

в тъмното кръжи около онзи звук, който ще литне
към откликващите небеса нагоре от зелената земя,
от мъжа на стълбите и от детето до леглото му.
Този звук, който и двете им молитви ще изкажат
за съня в закриляна земя и любовта, която ще е мъртва,

ще е същата крилата скръб. Кого ли те ще утешат?
Мигар неограбено дете ще заспи или мъжът ще плаче?
Разговорът на молитвите, които ще се кажат,
ще кръжи около живите и мъртвите, и онзи мъж на стълбите
тази нощ не ще намери мъртва, а жива и топла

в огъня на обичта си своята любима във високата ѝ стая,
и детето, без да се запита към кого молитвата му литва,
ще потъне в скръб дълбока като истинския негов гроб
и ще види през очите на съня как тъмнооката вълна̀
го влече по стълбите нагоре, дето тя лежи в леглото мъртва.

1945

върни се | съдържание | продължи