Иван Гундулич (1589-1638) е роден в Дубровник в известна благородническа фамилия. Завършва прочутата хуманистична гимназия в родния си град, където негов учител е италианският поет и преводач Камило Камили.
         Преводач на „Освободеният Йелусалим“ от Торквато Тасо, Гундулич е вдъхновен от италианското произведение и става автор на една от най-известните творби в старата хърватска литература – епическата поема „Осман”. Поемата е съставена от общо двайсет песни, в които се описва известната Хотинска битка (1621) между Полша и Османската империя, както и трагичната участ на младия султан Осман ІІ, убит при еничарски бунт в Истанбул на следващата година сред позорния османски крах.
         Писана до последните дни от живота на автора си, по неизяснени причини поемата остава недовършена; от нея липсват двете централни песни – ХІV и ХV, в които се очаква разиграването на решителния сблъсък между отвъдните покровители (Сатаната и архангел Михаил) на двете враждуващи сили. След смъртта на Гундулич са правени няколко опита за дописване на поемата му от различни творци, но най-известният и несъмнено най-успешен е на романтическия поет Иван Мажуранич.
         Освен „Осман” Гундулич пише лирика и драма, от които обаче след рязък духовен обрат през 1621 г. унищожава една значителна част. През същата година Гундулич превежда избор от Давидовия псалтир, а на следващата създава лиро-епическия плач „Сълзите на блудния син”. Сред по-известните му драматургични произведения са: „Ариадна” (1633), „Прозепина, отвлечена от Плутон”, „Дубравка” (1628).