Когато делфинът с морския кон
си измисляха двамата игра,
и скалите ги удряше морския прибой
и скалите ги милваше морето.
Ревеше страшната вода.
Звездите светеха. И годините минаваха.

И ето настъпва час ужасен:
мен вече ме няма, и вас вече ви няма,
и морето го няма, и скалите, и горите,
и звездите вече ги няма; само един хор
звучи в мъртвата пустота.
И грозният Бог заради тази простота
скача и издухва праха на вековете,
и ето, без оковите на времето,
лети като приятел сам на себе си.
И хлад е наоколо, и мрак е наоколо.

15 октомври, 1934

Преводът на стихотворението е направен по
публикация в сайта „Серебряный век”,
http://slova.org.ru/harms/chto_delat_nam/