така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата

ако избираш между нотата и нейното отсъствие
избираш звънтящата заразена кухина, железния й мост
и ходиш по него сякаш с мътна целофанова качулка

виждаш хорските петна и нищо не чувстваш
даже храната възприемаш прекалено буквално: като форма и цвят
но не ябълката на желанието, търкаляща се в устата на петолинието

така те изхвърлят от майчиния аквариум на брега
и се хващат за вика като за клон на здраво дърво
и се люлеят на него, като на зърната на пшеничното поле

ако избираш между вятъра и реколтата
избираш сълзите на разлюлените плевели
и се хвърляш в тях, като в аромата на отсъстващия баща

отрязвайки си езика, като вчерашната памет
докато огледалото на бъдещето запълва лицето

така в мината на белите дробове се ражда цветчето на въздуха
и расте преобръщайки се навън
като опасност на ревера на изтърканите обятия

ако избираш между водата и водата
избираш калта, украсена с трънливи храсталаци
избираш калта от земята, носа, ушите, очите

върни се | съдържание | продължи