ябълката на добропорядъчността плодоноси със стволове
пили дните на седмицата на порцеланови фигурки на доброто и злото

ако правилно изберем осветлението - танцът на луната се забързва
и кучешкият лай звучи като гладна песен на освобождението

о мойсей разкажи ни за живота обикновен и празен
вържи ни с веригата на грижата за благото на света и града
порази ни с ум като със семе на живовляк

и ние ще цъфтим като трънливия храст на цариградското грозде
и ще поглъщаме отразената светлина на слънцето
мекото след мекото на плода докато не ослепеем

а вътре в тъмнината ние ще отрежем езика на милосърдието
както отрязват етикета от носената шуба
и с пирони ще заковем този който наруши мълчанието

а сега от костицата на страха ще извлечем чувството за победа
и в грубо сковани щайги ще откараме насилието
като зрели ябълки на пазара на нашите кошмари

реколтата е време свято
и ние го почитаме както умеем
този мъртъв час на нашето равенство

така че бий по-силно бий камбаната на невъзможността
за да станеш свещен орган и светла музика

бий я всеки път
когато почувстваш киселия вкус на ябълки в устата
като собствения си глас зад края на планината

разнеси този звън като зараза от лъжливи движения
върху дъската о която тебеширът съкрушава тъмата

а когато на ръцете разцъфнат розите на скръбта
положи ги в огъня на праведната жертвеност
като в земята спасеното тяло

нашата реколта ще изядем без теб

върни се | съдържание | продължи