На Клаудио Гийен

Сред клоните на лавъра
видях два тъмни гълъба.
Единият бе слънцето,
а другият – луната.
„Съседи мои, казах аз,
где гробът ми остава?“
„В моята диря“ – слънцето рече.
„На глътката ми“ – луната продума.
И аз, който вървях, вървях
до кръст вкопан в земята,
видях орлици две от сняг
и девойка гола.
Едната беше другата
и никоя девойката.
„Орлици мои, казах аз,
где гробът ми остава“
„В моята диря“ – слънцето рече.
„На глътката ми“ – луната продума.
Сред клоните на лавъра
видях два голи гълъба.
Единият бе другият
и двата бяха никой.

върни се | съдържание | продължи