В горичката на Тамарит
оловни кучета се спущат
да видят клоните й голи
как кършат се от само себе си.

А ябълката в Тамарит,
не в плод, в ридания отпада.
Славей въздишките гаси,
един фазан в прах ги заравя.

Но клоните й не тъжат,
че като нас – не предусещат.
Дъжда не мислят, сладко спят,
тъй, сякаш пънове могъщи.

И във вода до коленете
две падинки очакват есен.
Смрачаването, с крачка слонска,
стебла и клони там размазва.

В горичката на Тамарит
деца с лица невнятни чакат
да видят клоните им голи
Как кършат се от само себе си.

върни се | съдържание | продължи