Един мъж пресича улицата в дъжда,
стъпва внимателно, оглежда се по два пъти на север и юг,
защото синът спи на рамото му.

Да не би кола да го изпръска.
Да не би кола да приближи сянката му.

Този мъж носи най-крехкия товар на света,
но не е означен.
Никъде по сакото му не пише ВНИМАНИЕ,
ЧУПЛИВО.

Ухото му се пълни с дихание.
Той чува как бръмчи момчешкия сън,
дълбоко вътре.

Няма да можем
да живеем в този свят
ако не сме готови да правим един за друг
това, което той прави.

Пътят ще е само широк.
Дъждът никога няма да спре.

върни се | съдържание | продължи