Бог е далеч от теб и нас.
От своя трон висок
ръката ти в прекрасен час
благословил е Бог.
У никоя с по-нежна плът
ръката не блести.
Аз съм росата и денят,
дървото тук си ти.

Пребит от път, сега не знам
какво ми нареди
Той, който в златна риза там
на своя трон седи,
за теб, вглъбена и до днес
в безименни мечти.
Чуй: аз пристигам с блага вест,
дървото тук си ти.

Безропотно прострях крила,
изминах дълъг път
и плащът ми с лъчи обля
самотния ти кът.
Ти си сама дори и с мен:
невидим съм почти.
Чуй: аз съм повей в лес зелен,
дървото тук си ти.

Помни, че развълнувани
са ангелите там,
че тръпнат от ликуване,
но и от смут голям.
Ще стане нещо, може би,
ще почне нов живот.
Аз те приветствам - не скърби,
защото носиш плод.
Ти си прославена врата
и се разтваряш днес.
Ти си ухо за песента,
която пея - в тебе тя
се губи като в лес.

Аз дадох лъх живителен
на твоите мечти.
Бог чака, ослепителен...

Дървото тук си ти.

1899

върни се | съдържание | продължи