Пак у дома съм между ден и сън:
там, дето спят децата след игрите,
там дето вечер старците изпити
се греят край разжарения пън.

Пак у дома съм между ден и сън:
там, дето рой девойки уморени
на кладенеца леко са опрени,
смутени от заглъхващия звън.

Обичам аз една липа навън.
Летата, в пръстените занемели,
пак в клонки хиляди са разцъфтели
и пак са будни между ден и сън.

върни се | съдържание | продължи