Откривам с поглед и със слух
следи от бури в дървесата,
които бият по стъклата,
и чувам как далечината
шепти неща - но без приятел
или сестра за тях съм глух.

Там бурята лети, не спира
през времето, през оня лес.
Светът, без възраст във всемира,
с пейзажа като стих в псалтира -
мощ, вечност ми напомня днес.

В бой с дребното сме все заети,
а едрото се бори с нас.
Щом буря ни строши ръцете,
ще сме подобни на предмети,
безименни, без собствен глас.

Надвиваме неща дребнави
и издребняваме сами,
а вечните и величави
не може никой да сломи.
Такъв е ангелът, когото
рисува Старият Завет:
и дяволите да връхлитат,
железни мускули да сплитат,
ще свири той по тях, защото
са инструмент за сърцевед.

А който е сразен така,
отказвайки се от борбата,
той прав пристъпя по земята -
велик чрез твърдата ръка,
която го оформя само.
Не иска слава на герой.
Когато нещо по-голямо
го порази - израства той.

1901

върни се | съдържание | продължи