Попадна ти внезапно в паяжината на невидим паяк,
която няма начало и край,
дори не знаеш коя съдба те е хвърлила там.
Инстинктът вика „Върви внимателно“,
да не би да стъпиш лошо и скъсаш някоя тънка нишка
или да предизвикаш разклащане, което да обезпокои
невидимия Господар и твой Стопанин.
До тебе се боричкат безнадеждно
и други същества, които жестоката съдба
е хвърлила в мрежата.
Няколко борови иглички и късчета небе
плетат усещането за недокосната красота.
Като сянка тежи върху тебе Властелинът
с бдящи очи и безмилостни мрежи.
Знаеш, че паякът се храни от жертвите,
които се оплитат в мрежите, като ги отравя.
Сега и ти си една връзка в безкрайното му
царство. Просто е въпрос на време
и съвпадение да се хванеш в очния му нерв.
върни се | съдържание | продължи
|